Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Между русофилията и нео-османизма
Г-н Вацев, младежите-русофили предложиха на националния си форум в Пловдив България да се отвори към евразийското пространство. Как ще коментирате тази идея ?
Не съм склонен днес да предлагам България да става член на каквото и да е било пространство. България е член на НАТО и носим цялата проблемност на НАТО, която не намалява, а се увеличава. България е член на и на Европейския съюз, за който бих казал същото. Да влизаме в нови общности вероятно може, но не точно сега. Още повече, че няма евразийска общност, тя не съществува. Има Евразийски съюз, но нашето членство в него не е актуално и ако изобщо е реално, тази реалност е отвъд хоризонта на днешния ден. От друга страна, обаче, евразийската тематика, евразийската проблемност и евразийското съзнание с необходимост вече се появяват. Това става стихийно на много места в българското общество, непрекъснато го виждам и сред младите хора.
Страната ни има ли необходимост да се ориентира на изток?
Нашето мислене за евразийските култура и пространство произтича от нашата идентичност. За мен евразийският вектор в нашето мислене не е нещо различно от нашата цивилизационно, културно-историческа и религиозна идентичност - идентичност на българи, които са предимно славяни, макар и не 100 процента, предимно православни християни, макар и не 100 процента, като такива, каквито сме с нашата идентичност. Ние имаме достатъчно причини да мислим за евразийството като култура, а термина евразийство да се разшифрова. Но не приемам днешните опити да се обяснява, че ние трябва да се приобщаваме към Русия. Ние не бива към нищо да се приобщаваме, защото не сме бедни роднини, които търсят подслон. Ние сме у дома си, ние сме със съдбата си, ние имаме близки и по-далечни роднини. И трябва да помним нашето роднинство, както например новозеландците, които са безусловни патриоти на страната си, но нито за секунда не забравят своето кръвно родство и историческа връзка с Великобритания. Това е англо-саксонска цивилизация, в която влизат пет страни, които изобщо не крият своята общност и близост, не се срамуват от тази близост, а я поддържат и развиват - но те не се приобщават една към друга, а са самостоятелни държави с кръвно-родствени, културно-исторически и съдбовни връзки.
Ние сме близки с Русия. Това по никакъв начин не означава, както обясняват някои злонамерени хора, че ей сега ще направим Задунайска губерния. Това е било тъпо още когато са го измислили, а сега пък е направо безумно. Извън всички исторически и конюнктурни спекулации ние трябва да се приобщаваме към собствената си национална и колективна цивилизационна съдба. И точно тази съдба ни сродява с Русия, заедно с целия славяно-православен свят ние сме цивилизация. Европейският съюз е съюз на три цивилизации: романо-германска континентална цивилизация, англо-саксонска и нашата - гръко-славяно-православна цивилизация. Така че, цивилизационната идентичност не е въпрос на избор, както и полът не е въпрос на избор, макар че в наше време е модерно това да се оспорва.
На срещата стана дума за ново приобщаване към Русия?
Това не беше актуалния въпрос - спомена го само един млад човек, който впоследствие коригира термина. Нека други да се безпокоят за това приобщаване. България има достатъчно политици, които спят и сънуват как България се приобщава към щата Тексас, защото там заплатите били най-големи. Цялата българска политическа класа мечтае как да пренесе България във Флорида или в Брюксел.
Поставя се странния въпрос България изток ли е или запад? Ако попитате в Израел дали това е западна или източна страна, обикновеният израелски евреин ще Ви даде правилния отговор: тук е центъра на света. Уважаващите себе си големи или малки народи, казват така: Всичко на ляво от нас е запад, а всичко на дясно - изток, а ние сме си в къщи.
Дали сме западни? Ние сме част от европейската християнска цивилизация. Моето уважение към българските мюсюлмани, с които се разбираме чудесно, но и те са интегрирани в европейската цивилизация. А тя е преди всичко християнска, със западен и източен клон. Ние сме източно-християнски народ и няма защо да се срамуваме от това.
Преди години за България не се ли говореше, че е една от бившите съветски републики?
Нищо подобно никога не е било. Това е тежко измислена история, за това как Тодор Живков за малко да изтъргува българския суверенитет на Русия. При това обвиненията, че Русия ни заплашва, идват от хора, които спят и сънуват как да продадат последния български национален интерес на Америка.
Това са хора, които не могат да претендират за патриотизъм. Другите обвинения - че Русия заплашва България – често идват от наследниците и приемниците на старите приятели на Хитлер в България. За българският патриотизъм е доказано, че гледа с отворени очи към Русия, а който се съмнява в патриотизма на Иван Вазов, просто не е в час. Иван Вазов е един от първите български русофили.
Да, не възразявам да има и известен процент хора в България, които са русофоби. На тях трябва да им се дава думата. Не бива обаче тези хора да се превръщат в агресивно и злобно управляващо малцинство, което от сутрин до вечер напада Русия.
Къде се корени страха на русофобите?
Немалко русофоби имат напълно користни мотиви и просто търсят „Новия господар”. Това са част от тези стари български елити, които се чудеха под кого да легнат още през 30-те години на 20ти век.
Помня по времето на българския социализъм как някои определени групи, слоеве, семейства и личности бяха не първи русофили, а първи съветофили. При всяка критична дума за Русия те тичаха да те клепят или пред партийния секретар или в службите. Същите хора днес пак са там, пак са активни и получават оргазъм при споменаването на Америка. Голяма част от българската социалистическа държавно-партийна и комунистическа номенклатура за една нощ се преориентира от Съветския съюз към Америка. В момента те държат и не пускат, те клепят и донасят, те съскат и целуват ръка на американския посланик и са първи американофили.
Посочете имена, кръгове, партии или техни членове американофили?
О не, по никакъв начин не искам да нападам конкретни имена, а и не би трябвало – не водя лични войни. Американофилията, която се завинти на мястото на русофилията, е старо явление в България. Американофилите и в БСП ги има достатъчно, главно в ръководството на партията. Днес там живеят заедно в злобен мир и дебнейки се, една про-руска и една про-американска партия. Естествено, имаше ги и в о бозепочившия СДС .
Изобщо русoфобите в България ще ги има винаги. Част от тях са хора, които с користен интерес се пребоядисаха от червеното към звездното раирано знаме. Важно е, също така, да се помни, че много голям принос за българската русофобия имат руските русофобски среди. И ако ме запитате как е възможно да има руска русофобия, аз просто ще Ви отговоря, че никъде по света няма толкова яростни и истински русофоби както в Русия – и съвсем доскоро именно те бяха на власт в Кремъл. Виждали ли сте руски посланик – русофоб? Аз съм виждал.
Но в България има и други елементи - старите български русофоби, които напълно разбирам. Те са част от българския народен генезис, те не са дошли от Космоса, те са част от нашия народ. Познавам доста хора от тях, някои от които напълно достойни хора. Но когато чуят за Русия или им се разваля насторението, или получават киселини.
Жертва на политическия апарат ли са били?
Не, българската русофобия има по-стари корени. Проследявам ги от края на 18 и началото на 19 век. Има причини за това. Но тези хора са малко и макар че не са правени изследвания, мисля, че те са не повече от 4-5 процента, даже хомосексуалистите са повече от тях. Това е малцинство, което не бива да бъде ритано и притискано. А огромната маса на българите са ориентирани към Русия с душа и сърце, понякога с илюзии, понякога безпаметно – но искрено, със съдбовна връзка.
Опозицията нарече кабинета Орешарски коалиция на гей, бей и злодей и предрече скорошното й падение. Споделяте ли това мнение?
Така просто не бива да се говори – защото Станишев, мисля все пак че не е гей, защото Лютфи Местан по душа е по-скоро детска учителка, и защото Сидеров е злодей, наистина, но от оперетен тип. И изобщо тези шегички издават безпомощност.
Важното е друго - първо, няма кабинет Орешарски, това просто е втория кабинет на Станишев. Второ, това не е експертен кабинет, а е коалиционен кабинет на БСП и ДПС. Тъй като е страшно деликатен този съюз, наудобен е и трудно се носи, те го замаскираха с обилна фразеологична пяна - че били експерти, професионалисти, което не е вярно. Това е политическо правителство, а според мен Сидеров навреди главно на себе си с този единствен глас и не за друго, а защото пропусна историческата възможност да се конституира като истинска опозиция. А да бъдеш опозиция, това е стратегическа позиция в днешния български политически живот.
Протестите в Турция ще повлияят ли по някакъв начин в България?
Поздравявам ви - вие сте първия журналист, който ми задава този въпрос. Обикновено българските медии занимават българското общество с килограмите силикон по разни места, с българските чалга певици и изневерите им с футболисти, а това е ужасния въпрос на днешния ден.
Целта е да се свали Ердоган и вероятно ще го свалят. Да, турската държава има много сериозни служби за сигурност. Те са добре информирани и ще се борят до последно – но резултатът, вероятно ще е този.
Това, което става там, го очаквах, и не защото съм пророк, а защото в моята общност - политологическата и философско-историческата, това се знае, също и как се развива и до къде води. Надявах се обаче днешните събития да се случат след две-три години.
Да, но сме свидетели как се правят груби опити в Турция да се възстанови османизма. Дали последователите на Кемал Ататюрк биха чакали три години, за да защитят демокрацията си ?
Много е сложно. Турският държавен, национален, политически, културен и стопански елит е жестоко раздвоен, вътре в себе си е разцепен. В момента турският елит има две души, което е мъчително състояние. Мога да им пожелая това, което е неизбежно, да се случи с най-малко насилие, кръв и мъки. В съзнанието на турския национален елит се борят различни алтернативи, различни пътища на развитие, различни образи на желаното бъдеще и това е много труден процес. Наблюдаваме сблъсъск на кемализма и нео-османизма.
Това тече отдавна, аз го усещам от десетина година, сега приема явни форми.
Какво може да се очаква оттук нататък?
Сега не бива да пророкувам нищо. Гледам тревожно и мога само да пожелая българското правителство, българските тайни служби и контраразузнаване, българските въоръжени сили, ако са останали такива, да живеят с чувство на бойна тревога. През една граница от десетина метра ивица земя, всеки момент може да започне нещо много неприятно. Идеята, че те там да се оправят, а за нас ще се грижат американците, просто е фалшива. На базата на тези лъжливи очаквания, че американците ще ни ощастливят, в момента в България се диплят дори разни антиамерикански настроения. Но не са длъжни никакви американци да се грижат за нас. България е грижа на българите.
Смятате ли, че е застрашена българската национална сигурност?
Категорично да. Днес българската национална сигурност е застрашена, но нали трябва да говорим за силикона и за съдбата на Цветан Цветанов...
Този въпрос се подценява, но не службите са виновни. Българският политически елит няма никаква нужда от служби за сигурност. Повтарям, те се надяват Америка да ги оправи. На българския политически елит не му се носи отговорност за държавата, даже ще им олекне, ако разпуснем държавата. Накратко - главната заплаха за българския национален интерес и суверенитет е не в Москва, и не във Вашингтон, а в София, заради безумната, безхаберна и безотговорна българска политическа класа.
Но това е страшно, което се случва в Турция. Техните протести не са като тези в европейските държави, не са провокирани от икономическата криза.
Именно, това е заболяване от друг тип. Икономическите мъки могат да бъдат ужасни и да имат ясно решение. Затегнеш колана, работиш двойно повече, гладуваш двойно повече, лишиш жената, детето и родата от айфони. На беднотията отговаряме с труд - но турската мъка е друг тип мъка.
Съжалявам, но без особена симпания към турската държава, в момента им съчувствам. Трудно ми е да кажа добра дума за Ердоган, той не е мой любимец, но вероятно има място за едно просто съчувствие – сега той няма полезен ход.
Там върху целия дълбок абсцес има и усложняващи местни обстоятелства. Ердоган направи маса грешки и глупости, част от които бяха престъпни. Но той не направи една грешка и заради това, че не я допусна, сега ще го свалят. Той отказа да вкара Турция във война срещу Сирия. Той имитира война много пъти, но не воюва истински. А днес единствения начин да се свали Башар Асад е с турските танкове. Ердоган, който не е обичен човек, има здрав турски инстинкт – усеща къде и за какво могат да го бият, къде не бива да си пъха главата и ръката, защото ще му откъснат и двете. Когато един турчин не иска да направи нещо той започва да тича в кръг, да ръкомаха и да се прави на луд. Ето това прави сега Ердоган - не ще да вкара Турция във война срещу Сирия, защото така се изправя пред смъртна опасност.
А в същото време сирийските революционери смучат пари от Европейския съюз, получават оръжие оттам, стрелят се взаимно с него и не могат да се разберат по между си какво точно искат.
А за нас като българи е важно да осъзнаем нещо много просто – Ердоган, като политик с много тежък проблем може и да заслужи някакво съчувствие – но нямаме право да забравяме че той е убеден и яростен нео-османист, че не крие нито мечтите си, нито волята си да османизира всички земи, които някога са били османски. Османизъм до Драгоман – как Ви се струва? И Евросъюза ли ще го спре? Преграда пред нео-османската вълна на Балканите може да бъде само руското несъгласие това да се случи.
Но българската управляваща класа, изправена пред въпроса „нео-османизъм или русофилия” просто избира щата Тексас. А можем да отговорим на опасността и с един вдъхновен гей-парад!
Според Вас защо Америка пасува и не взима кардинални мерки?
Няма да вземе кардинални мерки. Това е „линията Обама”, която е разумна линия, а и парите намаляха. Войната е великолепно удоволствие, но знаете ли как яде? Това е най-скъпото удоволствие. Някои казват: Ама те защо не си отпечатат толкова долари, колкото им трябват? Ами защото не са идиоти, а отговорни хора, а печатането на долари не е добра практика.
Америка изтегля войските си от Близкия Изток. Ако има някой, който е готов да получи оръжие и дипломатическа подкрепа да сваля Асад – добре. Вероятно, обаче, американският войник няма да го пратят. Само вижте кои са начело в Държавния департамент, в Пентагона, в Съвета за национална сигурност.
На шефа на Пентагона Чък Хейгъл за малко да му откажат одобрението за този пост в Сенатската комисия по сигурност, защото той преди твърдеше (а и сега продължава), че Хисбула не е терористична организация. Очевидно е, че е настроен проарабски и антиизраелски. Държавният секретар Джон Кери е изключително деликатен и добре балансиран политик, който по-скоро ще се разбере с Путин на шише водка, отколкото да се рита с него.
Днес Америка е миролюбива, така че, ако някой трябва да сваля Асад, това ще е старият и лош Ердоган.
А ние, българите, трябва да се събудим и да се размислим.
интервю пред в-к Марица, Пловдив
7 юни 2013г.
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти
Моралните абсолюти
основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност