Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Липсата на капацитет
Липсата на капацитет за ефективна информационно-
аналитична дейност предопределя провалите
Често възникващи сканадали, свързани с дейността на МВР или специалните служби на страната изненадват със своята внезапност и мащабите на техните последствия.
Естествено, искат или не, тези които са поели отговорността да управляват, поемат отговорността и тежестта на същите тези последствия.
Доколкото Р. България е парламентарна република, то негативите се разпростират и върху намиращите се формално в опозиция по отношение на изпълнителната власт, но иначе добре представени или свързани с другите власти и институции.
Понеже в светлината на прожекторите е основно престъпността, с успехите срещу която управлаващите от ГЕРБ се гордеят, то в тази статия ще стане въпрос основно за нея.
Иначе поводите са свързани още с ескалацията на общественото обвинение за нарастващото полицейско насилие и видимото спадане на обществената подкрепа за мерките, които правителството предлага.
Вътрешният министър и вицепремиер едновременно е и най- важната политическа фигура в ГЕРБ.
Негового учебникарско признание, че престъпността е социално явление и поради това не е само на МВР работа да се бори с нея прозвуча като опит за бягство от проблемите.
Или от адекватни решения, които управляващата политическа партия да предложи.
Ето още няколко истини:
- Престъпността е социално явление;
- Резултатите от дейността на правителството срещу нея ще се оценяват и използват задължително политически;
- Ръстта на престъпността сочи наличието на задълбочаващ се социален конфликт, трайно решение за което не се очертава.
Като нямаме амбицията да отговаряме на повдигнатите въпроси за решения, само ще си позволим да напомним, че те могат да бъдат изведени само на много задълбочен и пълен анализ на протичащите не само в българското общество динамични промени.
Основна задача на всеки анализ е формиране на базово знание по даден проблем, което да доведе до подобряване на изпълнението на оперативните действия и подпомага изготвянето на политики и решения в съответствие с тях за съответните проблеми.
Анализ се нарича действието по разделяне, разчленяване на цялото на неговите съставни части или основополагащи елементи; детайлно изучаване на комплексен обект с цел разбиране и установяване на неговата природа, което цели определяне на неговите съществени характеристики.
Видовете анализ се определят от решаваните задачи и определянето на възможните алтернативи и резултати.
Дескриптивният анализ предполага преглед на предишните решения и действия(ретроспективен подход) или оценка на текущи решения(оценъчен).
Анализът на възможните последствия от прилаганите решения е известен като перспективен, който може да бъде разделен още на прогностичен и прескриптивен;
Дескриптивният анализ представлява съставна част от перспективния анализ, като подпомага проектирането и оценката на новите решения.
Перспективният анализ идентификацира комплексните проблеми: качествени и количествени съпоставки, алтернативни пътища за решаване, представяне на достатъчен обем информация за рабиране на проблема и използване от страна на лицата, приемащи решенията.
В него се оценяват техническите и икономически възможности, както приемливостта на различните алтернативи, концепцията за поетапното прилагане и евентуалните очаквани последствия от реализацията.
Когато говорим за престъпност, за действия на оперативните служби срещу нея, допълнението “оперативен” трябва задължително да бъде включено като понятие, защото на това ниво, за този анализ основно ще се използват данни и материали придобити по оперативен(секретен или съчетан) път; че в основната ще бъде идеята подобряване на оперативните възможности в направление планирането и извършването на дейност по противодействие на тази престъпност; че тази дейност ще става все по- интересна за обществото, което има право да знае повече за дейността на тези които избира и на които плаща.
Ето защо дейността по гарантиране на сигурността на триадата индивид, общество, държава, съотносима към дейността на специализираните органи и за високата йерархия на политиката и управлението на страната трябва да бъде съобразена с огласяваните публично решения и споделяните ценности.
Мащабите, обема и качеството на анализа се намират в пряка пропорционалност с нивата на институциите, за които работят.
Те в еднаква степен зависят от собствената компетентност на най- ниските нива, както от компетентността на обичайния клиент- заявител за техният продукт.
Клиентът- заявител на анализа е в максимална степен зависим от нивото на своята подготовка и компетентност.
Дори слабо компетентен клиент- заявител, ако може да се ползва от висококачествен анализ и получените в резултат на него алтернативи може да се очаква да повиши успеваемостта си.
Анализът е също синтезиране на информация, която включва резултати от различни изследвания и цели изработване на алтернативни и окончателни решения, както и за определяне на бъдещите потребности и насоки за управлението.
Тук е мястото да се подчертае, че информационно- аналитичната дейност не може да бъде кампаниен, а е задължително непрекъснат, цикличен процес.
Решенията и действията по реализация на адекватни решения са основният фактор, характеризиращ състоянието на една система, нейната роля и място във взаимоотношенията с останалите.
Те са показател за качеството на нейната дейност, ефективност и функции.
Като се отклоним от сухата материя, посведните действия по няколко случая, които МВР на различни равнища се опитва да представи за успех, сочат точно обратното.
МВР се оказва все по- изоставащ елемент от системата, който повлиява и върху възприемането на останалите.
Същевременно МВР е тромава структура със своя йерархия и трупащи се проблеми.
При това дори най- ниските звена в йерархията са важен елемент от процеса на информационно- аналитичната дейност, която в своята цялостност би следвало да поражда освен достатъчни гаранции за сигурността, също да осигурява по- високите нива на управление с алтернативни варианти за решения.
От информационно- аналитичния поток, породен от съответното звено се определя нивото на съответствие на собствените му претенции за неговата роля и място.
Това обяснява причината честите претенции и искания на редовите полицаи и на защитаващите техните интереси организации остават без особена обществена подкрепа.
В определени условия от това зависи и неговата жизненост.
Критичните оценки нерядко в последните години дават основание за политически намеси, последвани от различни структурни и кадрови реформи.
Друг е въпросът дали те водят да ефективност и доколко са обосновани, след като констатираме недостатъци в информационно- аналитичните дейности на различни равнища на властите.
Ако това е важно за полицейските и други служби и институции, ангажирани най- общо със сигурността, то многократно по- важно е това за взимащите политически и управленски решения на най- високо ниво.
Самото изработване на решения за управлението и политиката представлява преобразуване на обществените потребности в задължителни изисквания и норми, които трябва да регулират в ефективна посока обществените взаимоотношения; да съдействат за разпределение на ресурсите при решаването на общозначими проблеми.
За тези цели е важно характерът на решенията да бъде степенуван така, че да съчетава в достатъчна степен непубличните с публичните.
Информационно- аналитичната или друга дейност, свързана с ежедневието и технологиите на специалните служби естествено имат специфичен и непубличен характер.
Едновременно развитието на обществените отношения, на международните връзки, засиленият публичен интерес към дейността на тези служби налага адаптиране на част от информационно- аналитичната дейност и особено частта, формираща взимането и придвижването на съответните управленски и политически решения да има публичен характер.
Трябва да се има предвид, че всяко оперативно действие се извършва и решенията по него се взимат често в условията на информационен дефицит, в недостиг на времеви и други ресурси(технически, човешки и др.).
Това в йрерахичните структури е толкова по- силно въздействащо, колкото по- ниско се намира съответното звено(в повечето от случаите полицейски участък или РПУ).
Според нивото на взимане и мащабите решенията се делят на:
- стратегически- които се взимат на високите нива и касаят важни въпроси от дейността, организацията и развитието на обществото;
- тактически- приемани на средните нива на управление и касаещи конкретнните въпроси от дейността на организацията или ведомството, чието ръководство ги приема;
- оперативни- които се приемат на низово равнище и са свързани с текущи въпроси, които изискват бързи решения.
Информацията притежава критично значение за процеса на приемане на решения в две основни посоки:
- кой каква информация притежава;
- кой как интерпретира информацията, която получава.
Значимата информация, която може да бъде ползвана при взимане на най- важните решения се свежда до следните взаимосвързани компоненти:
Проблеми |
Алтернативи |
Действия |
Резултати |
Ограничения |
Според тази логика проблемът представлява актуална ценност или възможност, която може да бъде реализирана посредством определено действие. Познаването на проблема изисква своевременно и пълноценно придобиване на информация за състоянието, причинно- следствените връзки и значимостта на целите.
За добро или лошо, обществото ни е все още силно политизирано.
В съвременните условия всяко решение е толкова по- жизнеспособно, колкото е във възможностите му да осигури и увеличи политическата поддръжка.
Политическите решения трябва да отчитат и могат да търсят подкрепа в различните власти, из средите на обществените и политически организации, от лидерите на обществено мнение и граждани.
Ние в последните години не сме свидетели на особено активен диалог между гражданските структури и институциите по каквито и да било обществено значими проблеми.
Ако бъдат характеризирани източниците и формите на политическата поддръжка, то те могат да включват “широката общественост” и “проблемната аудитория”.
Балансът и интересите най- често налагат едновременно съобразяване и с двете форми.
Несъответстващите на това условие предложения и решения в най- добрия случай могат да имат реализация единствено като утопични идеи или добрите пожелания.
Ние нямаме усещането за ефективен и пълноценен процес, още по- малко за постоянство в решенията, ако съдим по резултатите на МВР и службите за сигурност.
Рационалният процес при приемане на решенията се състои от пет основни стъпки: определяне на целите; идентифициране на алтернативите; оценка на последствията; избор на решение и връщане в изходна позиция. Последното осигурява добавянето на нови информационни данни и необходимите контури, целящи ефективност на управлението и осигуряване на обратната връзка.
Има една съществена особеност.
Информационно- аналитичните механизми предполагат наличие и използване от съответните институции знания и опит.
Без тях не е възможно да се говори за избор на алтернативни решения за решаване на значими обществено- политически проблеми.
Х. Ласуел предлага концептуална схема, която позволавя да бъде получен обобщен образ на основните етапи на всяко решение.
Прогнозирането предполага определяне на рисковете, последствията, изгодите и вредите, които могат да произтекат от едно или друго решение. Крайна цел е да стесни спектъра от приемливи решения, сред които да бъде избрано най- правилното и приложимото. Следва да можем да определим решението измежду алтернативните варианти с помощта на легитимиране.
А това означава по същество взимане на решение и нормативно уреждане(заповед, указ, решение) и т.н.
Често етапът на легитимиране на даден избор за решение е и най- политизирания момент от процеса.
Поради тази причина нерядко се говори за определяне възможностите дадено решение “да мине”.
Фазата на оценяване като съставна част от процеса на проектиране, приемане и реализиране на решението трябва да отговори на следните ключови въпроси:
- По какъв начин да бъде оценен и измерен успеха и ефективността от дадено решение?
- Кой има пълномощия да прави оценката и какви са целите й?
- Кои компоненти от едно решение са успешни и кои не?
- Способства ли реализацията на решението за постигането на целите и в каква степен?
- Има ли способи за повишаване на ефективността от прилаганото решение.
Прекратяването предполага измемение на статуса и функцията на решенията, програмите и организацията, които се оказват нефункционални, неефективни, остаряли и нецелесъобразни.
Приемането на нови решения, отменящи или променящи старите, закриване на програмите или провеждане на структурни промени в организацията са възможните практически резултати от оценяването.
Даденият етап остава най- болезнен при приемането на политически решения.
Ползвана литература:
Deutsch K., The Nerves of Government, NY, 1966
Lindblom C., The Science of Muddling Throut//Public administration Review, Spring, 1959
Simon H., The New Science of Management Decision, NY, 1960
Петров А.Л., Федулов, Ю.Г., Подготовка и принятие управленческих решений, М., РАГСр 2000
Участие на НПО в процесите на вземане на решения, (Проект), http://bcnl.org/uploadfiles/documents/stanovishta/uchastie_strategicheski_dokument.pdf
Марков, К., Определяне на вътрешни правила за управление на риска в публичния сектор- държавна и публична администрация, ВСУ “Черноризъц Храбър”, http://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/Kostadin_Markov_Opredeliane_na_vutreshni_pravila_za_upravlenie_na_riska_v_publichnia_sektor.pdf
Слатински, Н., За качеството на решенията в системата за национална сигурност, изказване, направено по време на Кръгла маса, посветена на проблеми на националната сигурност
(23 юни 2008 год., „София-прес”)
Андреев Н.А, Коробов, В.Б., Концептуализация стратегического анализа в правоохранительной сфере, http://jurnal.amvd.ru/indviewst.php?stt=317&SID=
Вершинина А.В., Ситуационный анализ в сфере обезпечения экономической безопасности предприятий реального сектора экономики, http://www.ogbus.ru/authors/Vershinina/Vershinina_1.pdf
Андреев, А., Средата за сигурност и влиянието й върху националната сигурност и националните интереси, http://www.aadcf.nvu.bg/struktura/katedri/IS/content/doc_4.pdf
Lasswel H., A Pre- View of Policy Sciences//American Elsevier. NY, 1971
Brewer G.D. and Leon P. de., The Foundations of Policy Analysis. Homewood. 1983
Сморгунова, Л.В., Рациональный выбор в политике и управлении, Изд. СПБГУ, 1998
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти

Моралните абсолюти

основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност