Явно нито една страна не може да гарантира ефективни мерки срещу тероризма. Или не желае?

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).

Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.

След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.

На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.

На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.

Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.

Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.

Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.

Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.

Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.

Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).

Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.

На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.

На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.

Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.

Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.

Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.

Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.

Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.

Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване  в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.

Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.

Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).

Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.

За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.

Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.

По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.

Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.

Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):

- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;

- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;

- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;

- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?

Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.

Същата оценка беше одобрена и от колегите му.

НААФ

Собствена информация

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.

За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.

Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.

Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.

С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.

Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.

Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.

Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.

Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.

България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.

В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.

В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.

София,

16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:

Тихомир Стойчев

Кой върти

свиленградската митница

Метод за вглъбяване

и умствен самоконтрол в историята на Православната църква

Моралните абсолюти

основа за ...

Религия. Тероризъм

Който разсекрети