Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Етническите конфликти- проблем на националната сигурност
Последна промяна (Вторник, 30 Ноември 1999 02:00) Понеделник, 12 Октомври 2009 21:08
Тихомир СтойчевEthnic conflict- a problem of national security Tihomir Stoychev
Задача за всяка държава поотделно е да осигури условия, които не предизвикват остри конфликти между етносите.
Много съвременни държави се разпаднаха, а други се тресат от етнически конфликти, като за това не са виновни съставляващите ги етноси, а провала на провежданата от самите държави политика, недооценяваща етническия фактор. В търсене на социално и политическо самоутвърждаване, при изменение на социално- политическите условия етносите реагират с активност в политическите и социални процеси, като се стремят да доказват и пазят своята жизненост не само в страната, в която живеят, но и извън нея. Животът и практиката са доказали, че етносите често са по- устойчиви от държавите, които населяват, докато те се разпадат и изчезват. [1] Благоустрояването на етносът във всяка държава трябва да бъде задача за политиците. В този аспект етносите се явяват субект и обект на политиката.[2] Науката пристъпва към изучаване на конфликтите от началото на 70- те години на ХХ в., макар историята и войните, етническите конфликти и тяхното влияние върху политиката на държавите да занимават човечеството от столетия.[3]В много страни националният въпрос остава вътрешнополитически проблем. Не стихват разприте между народности. На Балканите няма страна, в която да не се наблюдават прояви на национализъм и етнически претенции.[4] Националните отношения са тясно свързани с политическите, социалните, религиозните, екологическите и др. В политиката се реализират много важни интереси на етносите.[5] Междуетническият конфликт е и социален. Възникнал между представители на отделни социални групи, от отделни етноси, може да доведе до конфронтация между тях.
За възникването на етническите конфликти е необходимо наличието на три фактора:
националното самосъзнание;
наличие в обществото на критическа маса от проблеми, оказващи влияние от всички страни върху националния бит;
наличието на политическа сила, способна да използва в борбата за власт двата предходни фактора.[6]
Етническите групи се борят за достъп до социални, икономически, политически или културно- символически ресурси.[7] Междуетническите конфликти, които имат дълбоки исторически корени и традиции, засягат подсъзнателно хората и силно се влияят от религиозни различия. Изходът от тях може да бъде от компромис до използването на сила. При разблокирането им е най- добре да бъде избягвано външно вмешателство и обезпечено правото на свободен избор за всяка от страните. Системата за регулиране трябва да бъде създадена при съчетаване на институционален и инструментален подход.[8]
Съвременният етнополитически конфликт има скрит период на натрупване и развръщане на противоречията. В него се формира етнополитически потенциал, участниците осъзнават своя статус и го съпоставят с другите общности и определят отношението си към тях, решават въпросите за властта и преразпределението на материалните ресурси. Недоволството от собствения национален статус актуализира историческата памет, стереотипите на междунационална вражда.
В условията на разрушаване на социалните връзки се усилва ролята на националността като традиционно значим канал за социална идентификация. Национализмът може да служи за политическа мобилизация, примамка от политическите партии.
Така сред причините, пораждащи етнополитически конфликт може да бъде посочена и “политизацията на етническата солидарност”.
Възможни са следните източници на етнополитически конфликти: изчезване на сдържащите фактори, отслабване на политическата власт или на външната заплаха; исторически наследени междуетнически отношения; борба за лидерство в рамките на етническата група; влошаване на икономическата ситуация; ниско ниво на политическата и обща култура. Следва да се има предвид възможното наслояване на ситуации.[9]
Етническите конфликти представляват сериозен риск за политиката. При определяне “индекса на политическия риск”, се обръща особено внимание на следните фактори: степен на етническите и религиозни различия; социалното неравенство; наличие на политически плурализъм; радикализъм; състояние на властта; мащабът на антиконституционните действия; нарушения на правовия ред и др.[10]
Анализът на икономическите фактори характеризира икономическото развитие на страната, определя уязвимите области, степента на влияние на външните ограничения върху вътрешната икономическа политика. Несъвършенството на демократичните институции и преломния момент в историческото развитие обуславят ролята на личния фактор.
Съществен фактор е наличието на разнотипни политико- териториални образования, притежаващи икономически потенциал, национален състав и опиращи се на исторически, политически, културни и религиозни традиции.[11]
За да владеем конфликтите, е необходимо да изучим основните и второстепенните участници; пространствените граници на конфликтното взаимодействие; фазите в развитието на конфликта; структурните граници, които определят основните и второстепенни участници; социалната среда и обективната обстановка; обекта на конфликта; функционалните взаимовръзки между структурните елементи и времевите граници.
За възникването и развитието на конфликтите въздействат четири групи фактори и причини:
- (обективни;
- (организационно- управленчески;
- (социално- психологически;
- (личностни.
Конструктивните функции отстраняват противоречията, осветяват нерешените въпроси, подпомагат оцененката на индивидуално- психологическите особености, тестват ценностната ориентация, мотивация, насоките на дейност, освобождават психическо напрежение, развиват личностите и техните отношения. Конфликтът протича във времето, като има етапи, през които възниква, развива се и завършва.
Към тях спадат латентния период, който включва възникване на обективно проблемна ситуация, нейното осъзнаване и стремеж към разрешаване с неконфликтни способи; откритият период, който включва инцидент; ескалация; балансирано противодействие и спиране(същински конфликт); завършек на конфликта- преход от противодействие към търсенето на решение и прекратяване на конфликта посредством разрешаване, урегулиране, затихване, отстраняване или прерастване. Следконфликтният период включва нормализация на отношенията.[14]
Информацията има решаващо влияние върху развитието на конфликтите. Всеки участник има своя субективна представа за обекта. У тях се формират информационни модели за конфликтната ситуация; мотивите и възможните действия от противоположната страна; собствените мотиви и възможности; представата, която според тях другите имат за конфликта; целите на страните и др. Процесът на конфликтно взаимодействие представлява също обмен на информация. Ключът за разбирането на конфликта лежи в изследването на информационната среда, в условията и под въздействието на която те възникват, развиват се и завършват.Много специалисти твърдят, че СМИ оказват влияние върху тревожността, формират нагласи за употребата на насилие или неговото осъждане.[15]
За етническите малцинства в нашата страна и отношението на обществото по темата може да съдим по едно изследване, проведено от септември 2001 г. до януари 2002 г. То се базира на проучване съдържанието на етническите публикации в 7 национални и 7 регионални всекидневника.
За изследваният период са регистрирани 5400 публикации, от които 3282 в националните и 2118 в регионалните издания. В изследването е констатирано, че сред етническите публикации преобладават тези, отнасящи се за турците и ромите със съответен дял 79.7% в националните издания и 75.8% в регионалните, което съответства на тяхното реално място в демографската картина на българското население.
Около 80% от публикациите за българските турци са с политическа тематика, докато българските роми са представени като генериращи криминални и социални проблеми(60% от “ромските” публикации). Създадените негативни обществени нагласи спрямо ромите утвърждава техния отрицателен “образ”. Темата за интеграцията на ромите присъства сравнително рядко.
Останалите около 25% от етническите публикации се разпределят главно между евреи и арменци. Другите етнически малцинства като македонци, българо-мохамедани и руснаци присъстват сравнително рядко в регионалните издания, а власи, каракачани и гърци се срещат в единични случаи.
Еврейската тема на страниците на вестниците и “Демокрация” протича под формата на спор за “историческата истина” и се оказва употребена за извличане на политически дивиденти.
Арменската тема се свързва с взривът в хотел “Амбасадор”, оправдаването на Еди Минесян за убийството на автокрадец, победите на олимпиадата в Австралия на Армен Назарян, юбилеят на в-к “Ереван” и годишнината от приемането на християнството в Армения. Руската тема присъства с обстоятелството за изгонването от България на няколко руски граждани - Майкъл Чорни, Хайрулин, Ширков и др.
Споменаването на българомохамеданите(помаците) в националните издания се свързва с назначаването на Мустафа Кичуков за зам.министър на отбраната и строежът на джамии в райони, населени с българомохамедани.
Македонската тема се свързва с коментарите около книгата на Божидар Димитров “Десетте лъжи на македонизма”; делото срещу България в Страсбург заведено от активисти на ОМО “Илинден”; идеите за “нов Берлински конгрес” на лорд Дейвид Оуен и тиражираната във в-к “Нова Македония” карта за размяна на територии и “договорените” нови политически граници на Балканите. Единствено на страниците на в-к “Струма” намира място реакцията на ОМО “Илинден” ПИРИН срещу извършеното през март 2001 г. преброяване на населението в България. Като цяло доминира нагласата, че вътрешните противоречия трябва да се тушират и подпомогне югозападната ни съседка за ограничаване и потушаване на етническия конфликт на нейна територия. Доминират опасения за бежанска вълна, пряко въвличане на нашата страна в конфликта чрез войски или паравоенни доброволчески структури, отколкото опасения от възможни сепаратистки акции от страна на български граждани с македонско национално самосъзнание.[16] Етническите теми продължават да занимават общественото внимание основно чрез медиите. Сбиване тревожи цял квартал в Добрич, докато участващите в меллето цигани са сравнени с „талибани”. Осевн до наранявания между участниците се стига и до конфликт с пристигналите на място официални предствители на полицията, която е била принудена да задели значителен ресурс. [17] При спор по време на бране на череши в кюстендилското с. Шишковци българи били нападнати от 10 души от циганското малцинство, които им нанесли побой, от което един починал, а двама са ранени. Нападателите били въоръжени с бухалки. Друга група цигани, въоръжени с бутилки нападнали и потрошили стъклата на полицейски участък в ромския квартал в Нова Загора. В София от цигани бил нападнат и пребит 66 годишен пенсионер, а в Сливен е изнасилена 70-годишна. Няколко цигани след спор по повод бране на орехи отвличат с автомобил насила младеж и го пребиват до смърт, като изоставят трупа му в селското землище.[18] Тези няколко случая, представляващи далече непредставителна извадка са красноречива илюстрация на крайната острота в отношенията между циганския етнос и останалите. Напоследък все по- отчетливо се добавя и македонската тема. При това с нови насоки и поведение. Освен случая с осъдената Спаска Митрова, придобила българското гражданство, който случай ангажира общественото внимание и институциите на двете държави се разгърна нов опит за налагане на някакви исторически македонски претенции. Вицепремиерът на Македония Абдулаким Адеми посочи, че всяка институция трябва да внимава с текстове, влияещи на междуетническите и международни отношения и имиджа на Македония пред на международната общност.[19] На 17 септември, 2009 г. в Скопие бе представена "Македонска национална енциклопедия", издание на Академията на науките(МАНУ) под редакцията на академик Блаже Ристовски, представяща македонската визия за националното, политическо и културно минало и съвременност. Пиринския край е посочен като неразделна част от “македонската автономия” и “асимилацията на македонците в България”.Инициативата е била подкрепена от премиера Н. Груевски.[20] Реакцията на албанските партии накара ЕС да се ангажира с въпроса дали не е застрашен мултиетническия характер на държавата.[21] Македонски политици и интелектуалци не пропуснаха да атакуват Гърция и България, които обвиниха, че не признават малцинствата, тяхната етническа, духовна, езикова идентичност. Лидерът на македонците в Гърция („Виножито”) Павле Васкопулос обвини гръцката пропаганда и призова за реформа в образователната система и медиите, защото “чрез тях става запознаването с други нации и култури”. От ОМО „Илинден”-ПИРИН също разкритикуваха радикалната политика към малцинствата в България, която обвиниха в потискане на “македонщината” и шовинизъм. Лидерът Стойко Стойков заплаши със съд в Страсбург.[22]
Спорът между Атина и Скопие даде повод на САШ да се намеси. Посланикът в Гърция Даниел Спекхард, заяви, че се надява на решение по спора за името на бившата югославска страна до 2010 година и акцентира за повече гъвкавост, прозрачност и нов прочит на американо- гръцките отношения. При това той задължи спорещите да решават въпроса по начин, “удовлетворяващ и двете страни” и припомни, че САЩ вече имат изработена позиция. Вероятно от решаването на спора ще зависи и приемането в бъдеще на Македония за член на ЕС.[23]
У нас продължава тенденцията властите и институциите да бъдат обвинявани в неефективност, конспиративни заговори и конфликти: “Набезите върху полицейски автомобили и сгради, посегателствата върху полицаи фактически са окуражавани от съдебната система. Това е малка част от безобразията и престъпленията на циганите... Произволът и безнаказаността на тази пасмина са ежедневие, политическата нехае и дори е доволна. Докато българите се страхуват за живота, здравето и имотите си, бандократите във властта се ползват с комфорт. Очевидно такава е към тях политическата поръчка на криминално-политическата олигархия. Към обществото се отправят сигнали, че истинска законност скоро няма да има”.[24] Вестник цитира депутатът Павел Чернев, поканен да коментира неразкритото убийство на двете сестри от Пазарджик: “...На 90% съм убеден, че става въпрос за деяние, извършено на етнически принцип - групово изнасилване на българки, предизвикано от поведение или отказ да имат сексуално отношение с даден циганин. И им е отмъстено. Аналог - случаят в "Столипиново", когато 13-годишно момиче беше свирепо убито с ритници от група цигани, защото казало: "По-добре да умра, отколкото да легна с циганин”.
Политикът внушава с това и други свои озказвания, че извършителите са от циганското малцинство и умишлено се прикриват заради криминална обвързаност и политически интереси, договорени между ДПС и „Евророма”. В този контекст се цитира и убийството на проф. Калоянов в кв. “Зах. фабрика” в София.[25] В статия "Де факто циганите са обявили война на имуществото, честта и живота на останалото население" са обвинени правителствени и неправителствени организации, че създават чувство за превъзходство и безнаказаност сред циганите посредством прилагане на двойни стандарти и осигуряване на социални предимства. [26]
Българските турци са добре интегрирани в българското общество, като до средата на 80- те са обект на непрекъснато обгрижване от страна на държавата и нейната политика. Проведеният “възродителен процес” и намесата на редица чужди фактори допринесе за възраждане на турското етническо самосъзнание на българските турци. Тяхната съпротива, изразена дори с най- остри форми, включително тероризъм принуди репресивните органи да ангажират цялата си мощ за
мрежата на инспирираното от чужди специални служби движение и неизвестните извършители на терористични атаки в различни части на страната.
Това изостри междуетническите отношения и наложи присъствие на въоръжени отряди на МВР в някои райони на страната.
За изпускане на напрежението послужи легитимираното право на изселване на българските турци, от които се възползва най- активната и радикална част.
Започналите след 1989 г. политически промени в страната позволиха на българските турци да вземат активно участие в политическия живот посредством политическата партия Движение за права и свободи(ДПС) с председател стана Ахмед Д. Доган, която успя да се впише в националния политически и управленски елит и да даде свой принос към политиката на прехода в страната.Постепенно етническият и модел беше разчупен за сметка на включването в своите структури и на българи. Под влиянието на промените в социалната и политическа среда от въздействието на обективни и субективни фактори се създават предпоставки политическата тежест на ДПС да бъде застрашена. Появиха се НДПС, две мюфтийства- все процеси, които видимо ръководството на партията не може да повлияе. Сезгин Мюмюн, от активен член на ДПС, коалиционен партньор на ГЕРБ, сподвижник на движението на Емил Кошлуков накрая стана политически партньор на Иван Костов. По тази линия беше направен опит да се създаде нова партия на помашкия етнос.
Успоредно с недоверието към политиците и техните партии, добре познати от началото на прехода, общественото доверие се прехвърли към нов политически субект с едноличен лидер, ограден с не особено известни имена и визия за бъдещото управление. Сами станали заложник и жертва на прехода, институциите, призвани да защитават националната сигурност не смееха да се интересуват от битието и поведението на българските малцинства. През годините те заедно бяха подлагани на критики, атаки, реорганизации, за които не без основание подозираха политическата класа. Това ги принуди да поддържат окопна война за оцеляване в битка с политиците и развиват в себе си синдром за вина и оцеляване на всяка цена. В подобна ситуация никой не предлага мащабно информационно и институционално осигуряване на рисковете и заплахите за националната сигурност, особено когато това би могло да му спечели лични противници сред силните на деня.
Това е валидно не само за ставащото у нас, но и по отношение на етническите конфликти в съседни държави, които при евентуално развитие ще представляват реална заплаха.
Новосъздадената ДАНС също непремерено насочи общественото внимание към етническия въпрос, като предприе някои необосновано остри действия при арест на кмет и преподавател от турското малцинство.
Последвалите реакции показаха, че на политиците, правителството и службите липсва капацитет да оценяват и разрешават подобни кризи. Говорителят на ДАНС Зоя Димитрова съобщи, че двамата задържани извършвали насилие към хора с различна религия и народност. Появи се и версия, че те са обвинени в разпространение на илямски фундаментализъм. Местни мъже и жени направиха живи вериги около репортерски автомобили, като отричаха изявленията на властите и депутата Яне Янев, лидер на партия “Ред, законност и справедливост”(РЗС). Към етническите страсти в гърменските села се добави и стачка на няколкостотин роми, стачкуващи пред Столична община с искания да бъдат прекратени концесионните договори на фирмата за поддържане на чистотата в София "Новера".[27] Свободните интерпретации, заместили липсващата институционална яснота и прозрачност засилиха драматизма, предпоставиха институционален произвол и посегателство над човешки права, подсилиха внушенията, че ДАНС е политическа полиция на властта. За сметка на представеното като невинен акт носене на доскоро непознатите и недостъпни за хората от този район ислямски дрехи и шамии беше очертано, че преследването е предизвикано от съпричастност към определен етнос и вяра. Директорът на училището в с. Рибново Сеим Иса заяви, че 450 ученици от 1-ви до 12-и клас се идентифицират като мюсюлмани, а 380 изучават за свободно избираем предмет исляма. Очерта се и потвърждение за безотговорност и бездействие на институциите, когато да стана известно, че още от октомври, 2008 г. местните икономическа полиция и образователен инспекторат са вършили проверки по сигнали за насаждане на ислямизъм. Макар не потвърдени, появата им е била достатъчно основание местните представители да сезират своите куратори в централната власт. [28] Междувременно в търговищкото с. Славяново беше учредена партия "Мюсюлман демократичен съюз" по инициатива на доскоро неизвестните публично Юзеир Юзеиров и брат му Али Юзеиров, избран и за председател на същата. Организаторите заявиха, че в новата партия може да членува всеки, приел етичните норми на мюсюлманството, но отрекоха тя да е на етническа основа. Учредителното събрание завърши с Османски военен марш, приет и за химн на партията. Стана известно, че двамата братя издигнали на собствен парцел паметник, наречен на Незнайния мюсюлмански воин и онези, които са пролели кръвта си по българските земи. На обвиненията, че създават противоконституционна партия на религиозна основа, братята сочат регистрирането на Християндемократическия съюз.[29] Незабавно последваха разнопосочни институционални и политически реакции. Бившият активист на “Атака”, а сега лидер на собствена партия "Свобода" Павел Чернев заяви, че МДС вреди на България и прогнозира атаки срещу България за защита на човешките права и от ислямски лобита. Той съобщи също, че е оглавил гражданско сдружение, наречено „Стоп на ислямизацията” като противодействие на “Мюсюлман-демократичен съюз”.[30] Премиерът Б. Борисов определи формацията като противоконституционна и публично нареди службите да се заемат с новосъздадената партия. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цв. Цветанов, заяви, че причините за създаването на партия МДС са комплексни, но и “провокация от вътрешни сили”. Той подкрепи и политическото статукво, като заяви, че за демократичните процеси у нас принос имат партиите, които са в страната и ги призова си свършат работата по начин, по който да бъдат близко до хората и обществото”.[31] Зампредседателят на ДПС Лютви Местан заяви, че в “България няма условия за радикализиране на ситуацията по етнически и религиозен признак, няма и почва за партии на етническа и религиозна основа”. Той отрече да познава Юзеирови и определи като безумна тезата, че ДПС стои зад новата инициатива. Красимир Каракачанов от името на ВМРО, на която и предстои Конгрес и избор на ръководство даде ултиматум на институциите за реакция, призова за отнемане на българското гражданство и изпращане на съд на братя Юзеирови, като открито заплаши с радикални действия. Местият строителен контрол в Търговище(РДНСК)огласи, че е връчена заповед за събаряне на паметника и обясни евентуалната последователност на административно- наказатели действия в случай на отказ. Лидерът на РЗС Яне Янев, депутат и член на ръководството на две постоянни парламентарни комисии, които имат отношение към националната сигурност поиска изслушване ръководството на ДАНС, за да разбере каква работа са свършили, а създаването на новата партия определи като нарочен акт.
Тези случаи показаха, че България не е създала инструментален и институционален капацитет за решаване на етническите и национални конфликти. Показа също, че дори лидерите на участващи в политическия живот и властта партии нямат съответстващата подготовка и разбиране за важността на проблемите, свързани с националните и етнически конфликти, склонни са да импровизират свободно и опасно по темата. В същата степен това се отнася за представителите на институциите и медиите. Фактът, че нито една гражданска организация не се ангажира открито със случаите, нито един експерт, интелектуалец или общественик своевременно не излязоха с изявления говори достатъчно и за техните нагласи и възможности. Междуетническите конфликти могат да станат причина и за ескалиране на междудържавни и международни конфликти.[32] За да бъдат контролирани, управлявани и разрешавани е необходимо: активно участие в глобализацията на производствено- икономическата, политическата и културната сфера; съблюдаване на принципа на мирно съвместно съществуване, признаване правото на свободен избор и многовариантност на общественото развитие; активно участие в международните усилия за снижаване нивото на военно противопоставяне; активно участие в интензивното социално- икономическо развитие; изграждане и усъвършенстване на собствената система за сигурност; гарантиране на регионалната и общата; признаване ролята и усилване на ефективността на международите междуправителствени организации; съблюдаване правата на хората; недопускане интернационализиране на вътрешните конфликти; недопускане държавна намеса в конфликти в други страни; противопоставяне на агресивни идеологии; недопускане намеса във вътрешните работи на страната; противопоставяне на опитите за доминация на която и да е страна в региона; отстояване на националните интереси и сигурност; ясно определяне и защита на икономическите интереси; отказ от териториални преразглеждания и претенции; гарантирана защита правата на всички граждани, имущество, чест, вяра и достоинство; недопускане пренасянето на конфликти на наша територия; грижи за подобряване живота на хората. Един от класиците в световната етноконфликтология, Доналд Хоровиц, чиято книга “Конфликт между етническите групи” е настолно четиво за мнозина специалисти отбелязва, че нито държавниците, нито обществениците са се оказали готови за нарастващата роля на етничността. От 90- те години насам главен въпрос при обсъжданията на етничността става търсенето на отговори: явява ли се тя, източник на конфликти, поражда ли сама по себе си конфликти или само се въвлича и използва или дори се конструира с цел използването и при другите форми на борба за постигане на други цели. Другият теоритичен въпрос е за същността на етническия конфликт, за критериите, според които той може да бъде отделен от другите типове и видове социални конфликти. Р. Липшутц, като определя основите на своята концепция за етническия конфликт пише: “Това, което се нарича етнически конфликт, не е нито повече, нито по- малко от борба за държавната власт. Действително, в периодът на разпад на полиетническите държави, характерен процес за края на 90- те години, шанс да получиш достъп до властта забележително се увеличи”. Конфликтите на етническа, национална и религиозна основа имат дълбоки исторически корени. Регионът ни се определя като зона на висок риск за сигурността поради опасността от обединение между организираната престъпност с политическия и подземен свят, сепаратистките движения, глобалния тероризъм. Организираната престъпност намира на Балканите възможност за успешна дейност поради слабостта на държавите, техните институции и високата корупция. Сепаратистките движения в различни райони на Балканите често са повлияни от нейните структури и интереси. Намесата на геополитическите и други фактори, които изваждат пред скоби защитата на правата на малцинствата и правото на самоопределение създават тенденция, която формира политически представителства на престъпните структури. Като техни стратегически цели се очертават великодържавни проекти.[33] В България на ежедневно се решават различни конфликти, включително от етнически тип. Друг е въпросът дали се съзнава този проблем, неговата важност, с какъв багаж от специфични знания и култура подхождаме, колко са ефективни или безопасни действията на подготвящите или взимащите решение. Важно извършващите съответните практики, свързани с конфликтите и тяхното управление да получат интердисциплинарни познания и култура, да обменят опит и т.н. Вършеното да бъде обобщено и систематизирано като теория. Теоретичните модели на етническите отношения са необходими за ефективно прогнозиране, познаване на тяхната динамика и търсенето на изход, да може да бъде за изследване на конструктивния или деструктивен потенциал на етническия конфликт.[34] Политици и управленци очакват от съветници, експерти или учените препоръки за бързо решаване на проблемите и тях дългосрочни стратегии не ги устройват.
В името на отговорността за бъдещето обаче трябва да бъде организирано активно взаимодействие за:
създаване на държавно- обществена система за етноконфликтологичен мониторинг и сътрудничество;
разширяване на конфликтологичното образование;
разширяване на практико- приложните и научни изследвания с въвеждане на интердисциплинарен подход;
уеднаквяване на определенията, категории, терминологията и методологичните подходи;
използване на СМИ;
отричане на силови методи при решаването на етнически конфликти;
съчетаване на практико- приложните и научни методи и ресурси;
привличане на експерти и управленци към наблюдението, изследването, описването, изучаването и разрешаването на различни конфликти;
систематично събиране, обобщване, изследване и анализиране на данни, свързани с конфликтността в обществото;
привличане на политици и управленци към научно- изследователска дейност, участие в разработки и обсъждания;
подобряване на връзките между науката и практиката;
използване резервите на гражданските структури и общество.
Бележки:
1.Абдулатипов, Р.Г., Етнополитология, С.Птб., 2004, Изд. Уч. пос., ISBN 5- 94723- 575- 7, с. 17
2.Пак там, с. 27
3.пак там, с. 42- 43
4. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 300
5. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 351
6. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 351- 353
7. Малахов В. С., Национализмът като политическа идеология, М., КДУ, 2005 г., ISBN 5- 98227- 089- Х, с. 246
8. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 353
9. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 302- 305
10. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 373
11. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 309
12. А.Я. Анцупов, А.И. Шипилов, Конфликтология, Изд. ЗАО “Питер”, 2007, ISBN 5-469- 01552- 1, с. 225- 226
13. Пак там, С. 238- 240
14. Пак там, С. 241- 252
15. Пак там, с. 260- 262
16. Марков Т., Етническите малцинства в огледалото на националните и регионални ежедневници, http://rc.cega.bg/files/Media/Etnicheskite_malcinstva_v_ejednevnicite.pdf
17.http://nadmalchanieto.blogspot.com/2009/05/gsm.html
18. Article printed from Altermedia България – Гласът на народа: http://bg.altermedia.info
//Постоянен арест за убийците в Горно Церовене, news.bg , 23.09.2009
19. http://www.focus-news.net/?id=n1263440
20. http://news.ibox.bg/news/id_1601307066
, 17.09.2009,
21. http://news.ibox.bg/news/id_1533927730
, 22.09.2009
22. http://www.focus-news.net/?id=n1263562
23. Полина Тодорова, http://news.ibox.bg/news/id_56801601
,27.03.2009
24. сп.Българи: http://bolgari.net/
25. www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=7098&format=html&edition_id=98
26. http://www.bgpatriot.com/web/bg/resources/cigani/
27.http://news.ibox.bg/pressreview/id_1939102069/
17.03.2009
28. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=7144/
5-ти Октомври 2009
29. http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1875329/
26. 09. 2009,
30. Маринова, М. , http://www.focus-news.net/?id=n1267796/
29.09. 2009 31.http://bnt.bg/bg/news/view/15441/cvetan_cvetanov_za_partija_musulman_demokratichen_syuz/ 05.10.2009
32. А.Я. Анцупов, А.И. Шипилов, Конфликтология, Изд. ЗАО “Питер”, 2007, ISBN 5-469- 01552- 1, с. 356- 359
33. Вж. Стойчев, Т., От различните конфликти в региона на Балканите може да се възползва организираната престъпност Доклад, Кръгла маса, АКРБ, м. ноември, 2008 г. в ЦДА- София,
www.naaf.from- bulgaria.eu
34.Авксентьев В.А. Этническая конфликтология: проблемы становления,
http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/Article/Avk_EtnKonf.php
октомври, 2009 г, Тихомир Стойчев,
председател на „Национален антикриминален и антитерористичен форум”
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.naaf.from-bulgaria.Eu
0898772080
Написано от Йордан
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти

Моралните абсолюти

основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност