Водещ: Добро утро „На БарЕкадата” на зрителите на бТВ. Вчера направихме едно от най-скандалните си предавания, колкото и да мразя това популярно журналистическо клише. Тук беше бившият зам.-председател на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), която се раздира от скандали и самата тя е основният генератор на скандали в държавата през последната година и половина, ген. Иван Драшков. Той каза нещо много точно, ще помоля колегите да покажат сега блога, там заглавието, извадено, е доста красноречиво, не знам дали се вижда добре. Иван Драшков каза така: „ДАНС е равно на мафия. В ДАНС има организирани престъпни групи, които рекетират бизнесмени за милиони левове. Има набит директор на агенцията от друг служител на ДАНС в неговия кабинет”. Ако това не е скандално, здраве му кажи. Поводът беше докладът, написан от Иван Драшков. Там той отделя внимание достойно на група експерти, между другото не са комуняги, както ги подозирате в блога и в сайта на бТВ в рубриката „На БарЕкадата”. Група експерти с ляво и дясно мислене се събират преди известно време и стигат до идеята, че трябва да има агенция като ДАНС. Двама от тези експерти са гости на нашето предаването тази сутрин. Тихомир Стойчев и Иво Цанев. Заповядайте. Те чакат.
Иво Цанев: Добро утро.
Водещ: Здравейте.
Иво Цанев: Здравейте.
Водещ: Това е Иво Цанев. Човек, който излезе от политиката преди известно време, за да се върне отново в нея. Аз подозирах това завръщане, между другото. Тихомир Стойчев оглавява Централната служба..., как беше, Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) преди доста години. Добро утро и на двама ви.
Тихомир Стойчев: Добро утро.
Водещ: Срамувате ли се от това, че ДАНС стигна до тук?
Иво Цанев: Аз първо искам да кажа, че аз се срамувам като гражданин от тези справки, доклади и тази битка, която се води в общественото пространство и в медиите, защото съм абсолютно убеден, че ако вие, г-н Бареков, седнете и направите един анализ на медиите през последната една година, ще го направите много по-добре, отколкото служителите в ДАНС и затова няма да се харчат и милиони за използване на специални разузнавателни средства (СРС). Това първо. Второ, крайно време е обществото и ние да си отговорим на въпроса какво искаме ние от службите за сигурност. От малък, още от филмите и американските съвременни филми се вижда, че ясно, че добрите винаги са службите за сигурност, министерствата, които се грижат за сигурността на гражданите. Те винаги са добри. В сегашното съзнание на нашето младо поколение и изобщо в страната в момента, за съжаление, се оказва, че службите за сигурност не са от добрите. Дори от вчера разбирам, току-що което казахте, а и го гледах, разбира се, интервюто на Драшков, че това е мафиотски кръг. Абсолютно недопустимо е ценностната система на нашето общество да падне толкова ниско и да се случват такива неща, защото някой в края на краищата в България трябва да бъде добрият. И ако службите за сигурност са лошите и са мафиотите, аз тогава питам кой е органът, кой е човекът, кои са хората, които въдворяват ред и кои биха направили нещо сериозно в нашата страна по отношение на националната сигурност.
Водещ: Но понеже самата служба е разделена на две, може ли там да потърсим това разделение на добрите и лошите – единият е кръгът на Алексей Петров и Петко Сертов, и Гамизов да речем, а другият е кръгът на Драшков?
Иво Цанев: Аз лично от тези два кръга не виждам кой е добрият. За съжаление, и двата имат вина за сегашното състояние. Защото не е проблемът създаването на ДАНС. Тази агенция присъства в нашата концепция за реформа на специалните служби още от управлението на СДС през 1997-2001 година и аз като такъв участвах в този форум, на който са ме писали, че съм един от създателите на ДАНС, изложих виждането на СДС и на института „Джордж Маршал” за това, че МВР е крайно време да започне да прави реформа по отношение на много служби в него, те по едно време наброяваха седем, осем служби. Ясно се каза, че Национална служба „Сигурност” (НСС) трябва да излезе от МВР, говореше се и за „Пожарна и аварийна безопасност” и за много други служби, които трябва да напуснат МВР, а МВР да остане само полицията. И създаването на ДАНС е свое рода първа стъпка, поне аз така го разбирах тогава, към реформа в този сектор. Що се отнася до тези два кръга, според мен комбинацията между това, че от една страна се направи копи и пейст на НСС, а именно – голяма част от дългогодишните служители се прехвърлиха с всичките им взаимовръзки...
Водещ: На ново място...
Иво Цанев: ... на новото място, част от някои от тях останаха в МВР, създаването на кръгове, от една страна, от друга страна – фаворитизирането на ДАНС като даване на голям бюджет на ДАНС за сметка на МВР...
Водещ: И големи заплати.
Иво Цанев: ... и големи заплати, доведе до това, че имаше един дискомфорт и в самите служители и те започнаха да си завиждат. Помним, че Румен Петков в самото начало правеше всичко възможно като министър на вътрешните работи да дискредитира ДАНС и започна да работи явно неявно срещу ДАНС.
Водещ: Спрягаха Драшков за неговия представител там, че той е бил сложен като компромисен вариант?
Иво Цанев: Да, но виждаме, че... И основната вина, разбира се, е ръководството на ДАНС. Не може ръководството да допусне да се случват подобни неща, някой да пише доклад, други да подслушват без регламентирано становище на съда, трети да бие в кабинет хора – това са недопустими неща.
Водещ: Аз обаче снощи като се замислих – добре, че са подслушва ли моя телефон, разговорите ми с Гамизов, знаете ли какви интересни неща сме си говорили с него. Гамизов ги плещеше едни, после ми каза даже след време: „аз знаех, че ми подслушват телефона, нарочно ги говорех тези работи”.
Иво Цанев: Аз си мисля обаче, че от друга страна е проблемно да се дават стотици милиони левове от изтънелия бюджет за подслушване на разговори, които ако питат вас публично и мен, и всеки от нас, ние ще си ги кажем тези неща, няма нужда да ни подслушват, това е първо. И разбира се, това, което последно всъщност искам да ви кажа по отношение на ДАНС – това е, че в момента аз лично смятам, че емоционалното изказване на премиера не води до добро. Не трябва според мен да се закрива тази агенция, а по-скоро трябва много сериозно да се направи реподбор, както се казва на полицейски език.
Водещ: Добре. А конкретните данни, които изнесе Драшков вчера представляват ли интерес за вас? Вярвате ли за това, че е имало побой вътре в самата агенция, за това, че служители на ДАНС са действали като рекетьорски банди?
Иво Цанев: За съжаление, ако това се е случило... не знам в какво да вярвам. В момента аз съм като всеки един обикновен гражданин, който чете отвсякъде доклади...
Водещ: Той и премиерът стои и не вярва на очите си. Той казва: „вчера цял ден сутринта гледах, закъснях за работа, не мога да повярвам какво се случва”.
Иво Цанев: Не мога да повярвам, че ако някой днес бъде набит в Държавната агенция, той на другия ден просто най-малкото, което е, е необходимо да се обърне към инспектората. Оттам нататък да започне една проверка и да започне процес на стигане до истината още в началния етап, а не след половин година.
Водещ: Г-н Стойчев е работил в тези структури. Има ли случаи, често ли се случва един служител да набие друг вътре в сградата на тайната полиция?
Тихомир Стойчев: Ако ми позволите само да започна малко по-отначало. Вие сте ни представили във вашия сайт снощи като ваши гости за днешната сутрин,  и че заедно сме участвали в създаването на проекта „ДАНС”.
Водещ: На идейно ниво.
Тихомир Стойчев: На идейно ниво. Ние в разговор преди да влезем при вас уточнихме някои неща. Аз не съм участвал на това обсъждане, на което г-н Цанев е бил, а в други обсъждания в рамките на съвета „Ред, законност и правосъдие” в БСП, когато сме обсъждали проекти и ако представлява интерес и за вас, и за г-н Цанев, аз съм внесъл една докладна записка в каква посока съм видял перспективното развитие на службите. Що се отнася до конкретиката- като цяло обществото ни боледува отдавна, бих казал дори почти през целия период на преход и затова много от тези вътреличностни, междуличностни конфликти, междугрупови конфликти естествено засягат и институции. Аз не мога да изключа, както и да потвърдя това, което вчера г-н Драшков каза, считам го за недопустимо между офицери.
Водещ: Аз ви питах – имало ли е други такива прецеденти. Например, по ваше време един офицер да влезе в кабинета и да набие друг?
Тихомир Стойчев: Не си спомням такива точно случаи, толкова драматични. Бих поставил също един много важен въпрос – защо се допуска в момента политическите власти и институции да способстват да ескалира напрежението по този начин. Този доклад е предаден от бивш сътрудник на службата, който излязъл навън, неясно как го притежава, предава го на министър-председателя... Не беше ли много по-закономерно министър-председателят да сезира председателя на ДАНС, че това е изтекло оттам, видимо преди това те са изпращали екземпляри, тъй като основни заявители по предмета на националната сигурност са президент, министър-председател и председател на Народно събрание (НС).
Екземпляри са отивали и до тях. Твърди се, че това, което е излязло сега, а и ние виждаме, че е само фрагмент, защото се говори за 30-страничен доклад в интернет.
Водещ: Да, липсват май последните четири страници, да, и подписът на Драшков.
Тихомир Стойчев: А там не знаем каква каша е, защото може да се говори за много по-голяма дълбочина на конфликтите.
Водещ: Добре. Вътре в тази справка, секретна, става въпрос за вас, за хора в БСП, за цяло лоби в БСП, което работи против интересите на ДАНС. Можем да започнем от по-глобалния въпрос. Скандалът в ДАНС – скандал на двете лобита в БСП ли е – това на Румен Петков и другото на Станишев?
Тихомир Стойчев: Защо мислите, че в БСП има само две лобита?
Водещ: Вече не са, но до преди година и половина бяха две, основни.
Тихомир Стойчев: Да ви коригирам, според мен са повече. И няма партия, която в момента да не боледува и да не е разцепена също на лобита.
Водещ: Вие от кое лоби сте?
Тихомир Стойчев: Аз не съм от никое лоби.
Водещ: Там ви свързват с Татяна Дончева, доколкото разбирам в тази секретна справка.
Тихомир Стойчев: Дори сме се шегували с моя кумец Цвятко Цветков, че създаваме фенклуб „Татяна Дончева” и дори  сме го споделили с нея. Да, аз нямам лошо отношение към нея, общуваме, но не на равнище, за да бъда причисляван към кръгове.
Водещ: Добре. Може ли да се каже, че и вие сте направили някаква група - Цвятко Цветков, вашият кумец, вие, Татяна Дончева с цел да разбиете ДАНС или пък с цел да подобрите ДАНС?
Тихомир Стойчев: Кой повдига такова обвинение? Самото заглавие на този доклад се опитах да го съпоставя с това, което е в законодателството на България. Не видях никъде определение „деструктивност” като наказателно деяние, виждам шпионство, вредителство, диверсия....
Водещ: Не казвам дали това е вина, но въпросът е вие дали приемате себе си като деструктивен елемент спрямо ДАНС?
Тихомир Стойчев: Не, но когато говорим за конфликти, трябва да знаем, че те винаги имат и деструктивни и конструктивни ефекти. Въпрос на умение сега ще бъде от политическите сили, институциите да могат да извлекат конструктивното от този конфликт и да прекратят конфликта.
Водещ: Добре. Тази група...
Тихомир Стойчев: Говори се за нови доклади, изтекли някъде...
Водещ: Девет.
Тихомир Стойчев: Не дай си Боже тези доклади да се пръснат отново в медиите.
Водещ: Те ще заплуват съвсем скоро в интернет, според мен.
Тихомир Стойчев: Струва ми се, че по този начин се цели по-скоро дезавоиране на реалните проблеми на обществото и държавата.
Водещ: Добре. Вашата група в БСП конкретно общуваше ли с Гамизов, имахте ли някаква обща цел, свързана със сайта „Опасните”, с идеите на Гамизов и т.н.?
Тихомир Стойчев: Извинявайте, но това са инсинуации, внушения.
Водещ: Не, не, питам ви...
Тихомир Стойчев: Аз чета нещо казано от Гамизов, не го познавам това лице, освен благодарение на медиите... Има бизнеспартньори в САЩ, като на тях частният бизнес е разследване на корупция, създаване на специални звена за разследване на корупция в службите за сигурност и т.н. Извинявайте, в световен мащаб ли върви толкова много раздържавяването на структурите за сигурност, че дори там се създават звена, които трябва пък да наблюдават такива колониални държави като нас?
Водещ: Добре. Идеята е била да се изгради в ДАНС нещо като митническия „Краун ейджънтс”, да дойдат едни чужденци...
Тихомир Стойчев: Извинявайте, но това не кореспондира с глава първа на Наказателния кодекс?
Водещ: Тоест, вие сте противник на тази идея?
Тихомир Стойчев: Разбира се, какво нещо е това. Ако ние сме корумпирани някъде тук вътре, нека си припомним, че предизборно Яне Янев доведе един специалист от израелските служби.... Г-н Дани Ятом каза – мобилизирайте вашия собствен национален ресурс. И ето, и заради това аз не съм съгласен с казаното преди това от г-н Цанев. Ние ще правим реформи на службите, но в каква посока? Имало механично прехвърляне на служители и останали кръгове на влияние. Нека да изолираме тези кръгове на влияние, да накараме тези служители да работят в посока на националния интерес.
Водещ: Добре. Само един въпрос да ви задам преди да коментира г-н Цанев тази идея. Има ли добри и лоши в този конфликт „Алексей Петров – Иван Драшков”, според вас?
Тихомир Стойчев: По този начин, както се развива конфликтът, както можем да прогнозираме, че ще се развие и за в бъдеще, аз се страхувам, че не само ще има нулев за всички участници в него, но дори и с обратен знак ще е резултатът.
Водещ: Тоест, всички ще се омаскарят накрая?
Тихомир Стойчев: Всички ще се омаскарят. Аз се страхувам и от това, че голямата отговорност сега пада върху тези хора, които на последните избори получиха един сериозен вот на доверие според обществената подкрепа...
Водещ: Скандалът е в тяхната спалня. Аз го казах и сутринта. Общо взето премиерът е в позицията както си спи, влизат двама души вътре, вадят пистолетите и почват стрелба. Какво се прави в този случай – не знам.
Иво Цанев: Когато говорим за реформа в специалните служби, ние не говорим за някакво механично създаване на служба и съответно без никакви критерии да се местят хора и съответно да остават старите връзки. За съжаление, в реформата на специалните служби е необходимо да се внесе и нов елемент. Нови хора, съвременни предизвикателства има в момента, на които трябва да отговарят специалните служби, трябват нови, млади хора, които най-малкото да разбират от тези неща, които...
Водещ: В подкрепа на това, което казвате, коментари в „На БарЕкадата” – искам да попитам каква е разликата между БКП, СДС, ГЕРБ, ДПС, НДСВ и други партии и тогава да почнат да правят има ли разлика между ДАНС, НСС, ДС и други подобни. Друг коментар – не е нужно да ги питаме, то си е бая ясно, ДАНС е замислена като инструмент за власт, репресии, машинка за крадене, заземител на проблеми, много интересно – заземител на проблеми, и още няколко екстри и т.н. Сега, доколко е вярно, че ДАНС беше създадена заради вътрешния конфликт в БСП между Станишев и Румен Петков?
Иво Цанев: Оказа се, че е много вярно. Оказа се, че е много вярно и за съжаление, оттам тръгва проблемът в тази агенция, че в името на това да направим противодействие на вътрешния министър, създаваме агенция, която да работи срещу МВР и него. Аз съм последният човек, който мога да оневинявам един или друг, но според мен наистина е точна тезата, че лобитата в управлението на тройната коалиция преди това си създават агенция, която започва да работи за едно от тях. В един момент обаче вътре има и други хора и започва да става пис, както се казва...
Водещ: Тоест, конфликтът в ДАНС е заложен още при самото му създаване на ниво идея – идеята да работи за премиера срещу вътрешния министър?
Иво Цанев: Това е на ниво политическа идея. На ниво идея за реформа в професионалните служби този проект стои още от ’90-те години, казах, и не бива да се... с лека ръка заради това, че политиците не успяха да направят, предходната коалиция, да направят сериозна реформа в службите, не трябва оттук нататък да се мисли, че тя трябва сега да се върне в обратен знак, това, което се прави в момента от Цветанов.
Водещ: Полковник Стойчев, това ли е проблемът на ДАНС – че се създаде ДАНС от Станишев, за да бъде неговото оръжие срещу вътрешния министър, много силен по това време, Румен Петков?
Тихомир Стойчев: Първо, отговор на вашите форумци. Разлика между партиите няма. Това е българският политически елит. Хората, които оглавяват различните институции, са също част от нашия политически и управленски елит. Друг е въпросът доколко сме взискателни по отношение на изискванията ни като граждани те да се придържат към онзи обществен договор, който подписваме към времето на изброите. Да ви припомня нещо – в древността Цицерон говори за естественото желание на индивида да има сигурност. Задължително условие да изградим модел на сигурност на държавата и обществото е условието за неговото развитие, пълноценност.
Водещ: Аз за Цицерон съм съгласен, но въпросът само Станишев ДАНС заради Румен Петков ли го създаде?
Тихомир Стойчев: ...Да ви припомня – по време на Втората световна война свободно щъка един електрон, възпитаник на школата на Игнацио Лойола...
Водещ: Вървим напред във времето – от Цицерон до Втората световна война, ще стигнем и до Станишев.
Тихомир Стойчев: ...този човек кореспондира свободно с хитлеристите, със Съветската армия, с поляците и т.н. в рамките на онзи световен конфликт. Той казва нещо много важно – редът обича тишина, нека да създадем у нас ред, да има тишина, за да се чувстваме всички гарантирани. Иначе, в доклада виждате, че моето име е спрегнато също. Едва ли не, че  и аз съм стоял зад сайта „Опасните”. При мен ли трябваше да дойдат чуковете?
Водещ: Според доклада вие сте един червен интригант, който само обикаля по жълтите павета и пуска бъзици по отношение на политическия елит.
Тихомир Стойчев: Благодаря за високата оценка, която ми е дадена. Да се надявам в оставащите страници да не съм поставен още по-високо...
Водещ: Добре. Вие ли създадохте сайта „Опасните”?
Тихомир Стойчев: Нямам такова отношение.
Водещ: Кой го създаде този сайт? Защо толкова провокира напрежение, защо се уплашиха от сайта?
Тихомир Стойчев: Кой наби Огнян Стефанов?
Водещ: Ако имате отговор, казвайте го тази сутрин?
Тихомир Стойчев: Не знам, нека да разкрият, ето, имаме институции. Да не ни занимават с докладите си, да занимават съдебната власт с тях, да занимават парламентарните комисии. Но при условията на тишината на реда... при взимането на институционални и политически решения...
Водещ: Само дето в един вестник Алексей Петров намекваше, че знае кой... самият Огнян Стефанов знае кой...
Тихомир Стойчев: Да не са написали, че съм аз пак?
Водещ: Не знам. В последните четири страници всичко може да е.
Тихомир Стойчев: Както съм интригант, да не стана и някакъв друг...
Иво Цанев: Нека да пишем всичко в тези доклади, наистина, след като някой знае нещо, нека да си напише докрай, да се даде на прокуратурата и това е. Сега, истината е, че тази истерия с докладите води до това, че в момента дневният ред се променя. Виждаме първо, че... сега, нека да напомним на нашите зрители, че...
Водещ: От пицата на министър Дянков, която щеше да е водеща новина...
Иво Цанев: ... какво стана с първия доклад, в който имаше 15 имена на корумпирани министри. Аз задавам този въпрос. Къде изчезна този доклад?
Водещ: Къде са тези 15 имена, г-н Стойчев?
Тихомир Стойчев: Вероятно трябва да отговори главна прокуратура, защото заложихме в българското законодателство, писано за съжаление от много хора, които се изредиха през парламента с адвокатска квалификация и перспектива. Ние трябва да зададем и въпроса защо прокуратурата има правото да се сезира, а не е задължена да се сезира.
Водещ: Страшно ли е за тройната коалиция и за БСП, че 15 от министрите, това са почти всички министри, фигурират като корумпирани в справките на ДАНС?
Тихомир Стойчев: Не знам колко от тези справки почиват на някаква автентичност. В концепцията за национална сигурност, която колегата може би по-добре познава, тъй като по тяхно време на тяхното управление беше приета и за съжаление, не беше актуализирана във времето е записано, че дори и манипулацията с информация на общественото мнение е опасна за националната сигурност.
Водещ: Добре.
Тихомир Стойчев: И ако са изваждани компилативно неясни доказателства само и само да се търси евтин популизъм и политически дивиденти от една или друга политическа сила, това наистина трябва да го квалифицираме като опасност.
Водещ: Признавате ли, че ДАНС беше създадена от Станишев срещу Румен Петков?
Тихомир Стойчев: Аз не мога да кажа такова нещо, защото не го съзирам по никакъв начин. МВР, ДАНС, всички други бяха вплетени в пирамидата на националната сигурност. Друг е въпросът, че не можахме институционално да подпомогнем процеса на пълноценното включване на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, на Съвета по национална сигурност при премира, на Съвета при военния министър – всичкото това трябваше да върши онази доктринална и концептуална дейност, която да свежда към службите ясни задачи и ясно взискание...
Водещ: Благодаря ви за това гостуване тук.

Abstract: Any country claiming

Етносите са една от формите на съществуване на човешката общност, която се сблъсква с проявите на глобализация. Този процес създава условия етнонационалните общности да разширяват своето представителство, но от друга страна парализира самобитността им, поражда нови или ескалира стари конфликти. Националният етнос е жива тъкан, участваща във формирането на  нации.  В международното и национални законодателства, признати от съвременната демократична общност е записано правото на национално и религиозно самоопределение, но това не означава право да се рушат суверенитета и целостта на съществуващите държави.
Задача за всяка държава поотделно е да осигури условия, които не предизвикват остри конфликти между етносите.
Много съвременни държави се разпаднаха, а други се тресат от етнически конфликти, като за това не са виновни съставляващите ги етноси, а провала на провежданата от самите държави политика, недооценяваща етническия фактор. В търсене на социално и политическо самоутвърждаване, при изменение на социално- политическите условия етносите реагират с активност в политическите и социални процеси, като се стремят да доказват и пазят своята жизненост не само в страната, в която живеят, но и извън нея. Животът и практиката са доказали, че етносите често са по- устойчиви от държавите, които населяват, докато те се разпадат и изчезват. [1] Благоустрояването на етносът във всяка държава трябва да бъде задача за политиците. В този аспект етносите се явяват субект и обект на политиката.[2] Науката пристъпва към изучаване на конфликтите от началото на 70- те години на ХХ в., макар историята и войните, етническите конфликти и тяхното влияние върху политиката на държавите да занимават човечеството от столетия.[3]В много страни националният въпрос остава вътрешнополитически проблем. Не стихват разприте между народности. На Балканите няма страна, в която да не се наблюдават прояви на национализъм и етнически претенции.[4] Националните отношения са тясно свързани с политическите, социалните, религиозните, екологическите и др. В политиката се  реализират много важни интереси на етносите.[5] Междуетническият конфликт е и социален. Възникнал между представители на отделни социални групи, от отделни етноси, може да доведе до конфронтация между тях.
За възникването на етническите конфликти е необходимо наличието на три фактора:
националното самосъзнание;
наличие в обществото на критическа маса от проблеми, оказващи влияние от всички страни върху националния бит;
наличието на политическа сила, способна да използва в борбата за власт двата предходни фактора.[6]
Етническите групи се борят за достъп до социални, икономически, политически или културно- символически ресурси.[7] Междуетническите конфликти, които имат дълбоки исторически корени и традиции, засягат подсъзнателно хората и силно се влияят от религиозни различия. Изходът от тях може да бъде от компромис до използването на сила. При разблокирането им е най- добре да бъде избягвано външно вмешателство и обезпечено правото на свободен избор за всяка от страните. Системата за регулиране трябва да бъде създадена при съчетаване на институционален и инструментален подход.[8]
Съвременният етнополитически конфликт има скрит период на натрупване и развръщане на противоречията. В него се формира етнополитически потенциал, участниците осъзнават своя статус и  го съпоставят с другите общности и определят отношението си към тях, решават въпросите за властта и преразпределението на материалните ресурси. Недоволството от собствения национален статус актуализира историческата памет,  стереотипите на междунационална вражда.
В условията на разрушаване на социалните връзки се усилва ролята на националността като традиционно значим канал за социална идентификация. Национализмът може да служи за политическа мобилизация, примамка от политическите партии.
Така сред причините, пораждащи етнополитически конфликт може да бъде посочена и “политизацията на етническата солидарност”.
Възможни са следните източници на етнополитически конфликти: изчезване на сдържащите фактори, отслабване на политическата власт или на външната заплаха; исторически наследени междуетнически отношения; борба за лидерство в рамките на етническата група; влошаване на икономическата ситуация; ниско ниво на политическата и обща култура. Следва да се има предвид възможното наслояване на ситуации.[9]
Етническите конфликти представляват сериозен риск за политиката. При определяне “индекса на политическия риск”, се обръща особено внимание на следните фактори: степен на етническите и религиозни различия; социалното неравенство; наличие на политически плурализъм; радикализъм; състояние на властта; мащабът на антиконституционните действия; нарушения на правовия ред и др.[10]
Анализът на икономическите фактори характеризира икономическото развитие на страната, определя уязвимите области, степента на влияние на външните ограничения върху вътрешната икономическа политика. Несъвършенството на демократичните институции и преломния момент в историческото развитие обуславят ролята на личния фактор.
Съществен фактор е наличието на разнотипни политико- териториални образования, притежаващи икономически потенциал, национален състав и опиращи се на исторически, политически, културни и религиозни традиции.[11]
За да владеем конфликтите, е необходимо да изучим основните и второстепенните участници; пространствените граници на конфликтното взаимодействие; фазите в развитието на конфликта; структурните граници, които определят основните и второстепенни участници; социалната среда и обективната обстановка; обекта на конфликта; функционалните взаимовръзки между структурните елементи и времевите граници.
За възникването и развитието на конфликтите въздействат четири групи фактори и причини:

• (обективни;
• (организационно- управленчески;
• (социално- психологически;
• (личностни.

В основата на всеки конфликт стоят противоречия. Обект на конфликта може да бъде материална, социална или духовна ценност, към овладяването, притежаването и използването на която се стремят опонентите. Особено важно е той да бъде правилно определен, защото лъжливият обект затруднява разрешаване на проблемите. Необходимо е да бъдат определени условията, в които действат участниците в конфликта.[12] Основните функции на всеки конфликт могат да бъдат конструктивни и деструктивни. Последните оказват подчертано негативно въздействие върху психическото състояние на участниците, съпровождат се с насилие и травмират опонентите. Понякога отношенията въобще се прекратяват. Конфликтът се вкоренява в социалния опит на личността и групата, мотивира ги да търсят насилствени способи за решаване на проблемите, отрицателно влияние върху развитието на личността, формира недоверие.[13]
Конструктивните функции отстраняват противоречията, осветяват нерешените въпроси, подпомагат оцененката на индивидуално- психологическите особености, тестват ценностната ориентация, мотивация, насоките на дейност, освобождават психическо напрежение, развиват личностите и техните отношения. Конфликтът протича във времето, като има етапи, през които възниква, развива се и завършва.
Към тях спадат латентния период, който включва възникване на обективно проблемна ситуация, нейното осъзнаване и стремеж към разрешаване с неконфликтни способи; откритият период, който включва инцидент; ескалация; балансирано противодействие и спиране(същински конфликт); завършек на конфликта- преход от противодействие към търсенето на решение и прекратяване на конфликта посредством разрешаване, урегулиране, затихване, отстраняване или прерастване. Следконфликтният период включва нормализация на отношенията.[14]
Информацията има решаващо влияние върху развитието на конфликтите. Всеки участник има своя субективна представа за обекта. У тях се формират информационни модели за конфликтната ситуация; мотивите и възможните действия от противоположната страна; собствените мотиви и възможности; представата, която според тях другите имат за конфликта; целите на страните и др. Процесът на конфликтно взаимодействие представлява също обмен на информация. Ключът за разбирането на конфликта лежи в изследването на информационната среда, в условията и под въздействието на която те възникват, развиват се и завършват.Много специалисти твърдят, че СМИ оказват влияние върху тревожността, формират нагласи за употребата на насилие или неговото осъждане.[15]
За етническите малцинства в нашата страна и отношението на обществото по темата може да съдим по едно изследване, проведено от септември 2001 г. до януари 2002 г.  То се базира на проучване съдържанието на етническите публикации в 7 национални и 7 регионални всекидневника.
За изследваният период са регистрирани 5400 публикации, от които 3282 в националните и 2118 в регионалните издания. В изследването е констатирано, че сред етническите публикации преобладават тези, отнасящи се за турците и ромите със съответен дял 79.7% в националните издания и 75.8% в регионалните, което съответства на тяхното реално място в демографската картина на българското население.
Около 80% от публикациите за българските турци са с политическа тематика, докато българските роми са представени като генериращи криминални и социални проблеми(60% от “ромските” публикации). Създадените негативни обществени нагласи спрямо ромите утвърждава техния отрицателен “образ”. Темата за интеграцията на ромите присъства сравнително рядко.
Останалите около 25% от етническите публикации се разпределят главно между евреи и арменци. Другите етнически малцинства като македонци, българо-мохамедани и руснаци присъстват сравнително рядко в регионалните издания, а власи, каракачани и гърци се срещат в единични случаи.
Еврейската тема на страниците на вестниците и “Демокрация” протича под формата на спор за “историческата истина” и се оказва употребена за извличане на политически дивиденти.
Арменската тема се свързва с взривът в хотел “Амбасадор”, оправдаването на Еди Минесян за убийството на автокрадец, победите на олимпиадата в Австралия на Армен Назарян, юбилеят на в-к “Ереван” и годишнината от приемането на християнството в Армения. Руската тема присъства с обстоятелството за изгонването от България на няколко руски граждани - Майкъл Чорни, Хайрулин, Ширков и др.
Споменаването на българомохамеданите(помаците) в националните издания се свързва с назначаването на Мустафа Кичуков за зам.министър на отбраната и строежът на джамии в райони, населени с българомохамедани.
Македонската тема се свързва с коментарите около книгата на Божидар Димитров “Десетте лъжи на македонизма”; делото срещу България в Страсбург заведено от активисти на ОМО “Илинден”; идеите за “нов Берлински конгрес” на лорд Дейвид Оуен и тиражираната във в-к “Нова Македония” карта за размяна на територии и “договорените” нови политически граници на Балканите. Единствено на страниците на в-к “Струма” намира място реакцията на ОМО “Илинден” ПИРИН срещу извършеното през март 2001 г. преброяване на населението в България. Като цяло доминира нагласата, че вътрешните противоречия трябва да се тушират и подпомогне югозападната ни съседка за ограничаване и потушаване на етническия конфликт на нейна територия. Доминират опасения за бежанска вълна, пряко въвличане на нашата страна в конфликта чрез войски или паравоенни доброволчески структури, отколкото опасения от възможни сепаратистки акции от страна на български граждани с македонско национално самосъзнание.[16] Етническите теми продължават да занимават общественото внимание основно чрез медиите. Сбиване тревожи цял квартал в Добрич, докато участващите в меллето цигани са сравнени с „талибани”. Осевн до наранявания между участниците се стига и до конфликт с пристигналите на място официални предствители на полицията, която е била принудена да задели значителен ресурс. [17] При спор по време на бране на череши в кюстендилското с. Шишковци българи били нападнати от 10 души от циганското малцинство, които им нанесли побой, от което един починал, а двама са ранени. Нападателите били въоръжени с бухалки. Друга група цигани, въоръжени с бутилки нападнали и потрошили стъклата на полицейски участък в ромския квартал в Нова Загора. В София от цигани бил нападнат и пребит 66 годишен пенсионер, а в Сливен е изнасилена 70-годишна. Няколко цигани след спор по повод бране на орехи отвличат с автомобил насила младеж и го пребиват до смърт, като изоставят трупа му в селското землище.[18] Тези няколко случая, представляващи далече непредставителна извадка са красноречива илюстрация на крайната острота в отношенията между циганския етнос и останалите. Напоследък все по- отчетливо се добавя и македонската тема. При това с нови насоки и поведение. Освен случая с осъдената Спаска Митрова, придобила българското гражданство, който случай ангажира общественото внимание и институциите на двете държави се разгърна нов опит за налагане на някакви исторически македонски претенции. Вицепремиерът на Македония Абдулаким Адеми посочи, че всяка институция трябва да внимава с текстове, влияещи на междуетническите и международни отношения и имиджа на Македония пред на международната общност.[19] На 17 септември, 2009 г. в Скопие бе представена "Македонска национална енциклопедия", издание на Академията на науките(МАНУ) под редакцията на академик Блаже Ристовски, представяща македонската визия за националното, политическо и културно минало и съвременност. Пиринския край е посочен като неразделна част от “македонската автономия” и “асимилацията на македонците в България”.Инициативата е била подкрепена от премиера Н. Груевски.[20] Реакцията на албанските партии накара ЕС да се ангажира с въпроса дали не е застрашен мултиетническия характер на държавата.[21] Македонски политици и интелектуалци не пропуснаха да атакуват Гърция и България, които обвиниха, че не признават малцинствата, тяхната етническа, духовна, езикова идентичност.  Лидерът на македонците в Гърция („Виножито”) Павле Васкопулос обвини гръцката пропаганда и призова за реформа в образователната система и медиите, защото “чрез тях става  запознаването с други нации и култури”. От ОМО „Илинден”-ПИРИН също разкритикуваха радикалната политика към малцинствата в България, която обвиниха в потискане на “македонщината” и шовинизъм. Лидерът Стойко Стойков заплаши със съд в Страсбург.[22]
Спорът между Атина и Скопие даде повод на САШ да се намеси. Посланикът в Гърция Даниел Спекхард, заяви, че се надява на решение по спора за името на бившата югославска страна до 2010 година и акцентира за повече гъвкавост, прозрачност и нов прочит на американо- гръцките отношения. При това той задължи спорещите да решават въпроса по начин, “удовлетворяващ и двете страни” и припомни, че САЩ вече имат изработена позиция. Вероятно от решаването на спора ще зависи и приемането в бъдеще на Македония за член на ЕС.[23] 
У нас продължава тенденцията властите и институциите да бъдат  обвинявани в неефективност, конспиративни заговори и конфликти: “Набезите върху полицейски автомобили и сгради, посегателствата върху полицаи фактически са окуражавани от съдебната система. Това е малка част от безобразията и престъпленията на циганите... Произволът и безнаказаността на тази пасмина са ежедневие, политическата нехае и дори е доволна. Докато българите се страхуват за живота, здравето и имотите си, бандократите във властта се ползват с комфорт. Очевидно такава е към тях политическата поръчка на криминално-политическата олигархия. Към обществото се отправят сигнали, че истинска законност скоро няма да има”.[24] Вестник цитира депутатът Павел Чернев, поканен да коментира неразкритото убийство на двете сестри от Пазарджик: “...На 90% съм убеден, че става въпрос за деяние, извършено на етнически принцип - групово изнасилване на българки, предизвикано от поведение или отказ да имат сексуално отношение с даден циганин. И им е отмъстено. Аналог - случаят в "Столипиново", когато 13-годишно момиче беше свирепо убито с ритници от група цигани, защото казало: "По-добре да умра, отколкото да легна с циганин”.
Политикът внушава с това и други свои озказвания, че извършителите са от циганското малцинство и умишлено се прикриват заради криминална обвързаност и политически интереси, договорени между ДПС и „Евророма”. В този контекст се цитира и убийството на проф. Калоянов в кв. “Зах. фабрика” в София.[25] В статия "Де факто циганите са обявили война на имуществото, честта и живота на останалото население" са обвинени правителствени и неправителствени организации, че създават чувство за превъзходство и безнаказаност сред циганите посредством прилагане на двойни стандарти и осигуряване на социални предимства. [26]
Българските турци са добре интегрирани в българското общество, като до средата на 80- те са обект на непрекъснато обгрижване от страна на държавата и нейната политика. Проведеният “възродителен процес” и намесата на редица чужди фактори допринесе за възраждане на турското етническо самосъзнание на българските турци. Тяхната съпротива, изразена дори с най- остри форми, включително тероризъм принуди репресивните органи да ангажират цялата си мощ за
мрежата на инспирираното от чужди специални служби движение и неизвестните извършители на терористични атаки в различни части на страната.
Това изостри междуетническите отношения и наложи присъствие на въоръжени отряди на МВР в някои райони на страната.
За изпускане на напрежението послужи легитимираното право на изселване на българските турци, от които се възползва най- активната и радикална част.
Започналите след 1989 г. политически промени в страната позволиха на българските турци да вземат активно участие в политическия живот посредством политическата партия Движение за права и свободи(ДПС) с председател стана Ахмед Д. Доган, която успя да се впише в националния политически и управленски елит и да даде свой принос към политиката на прехода в страната.Постепенно етническият и модел беше разчупен за сметка на включването в своите структури и на българи. Под влиянието на промените в социалната и политическа среда от въздействието на обективни и субективни фактори се създават предпоставки политическата тежест на ДПС да бъде застрашена. Появиха се НДПС, две мюфтийства- все процеси, които видимо ръководството на партията не може да повлияе. Сезгин Мюмюн, от активен член на ДПС, коалиционен партньор на ГЕРБ, сподвижник на движението на Емил Кошлуков накрая стана политически партньор на Иван Костов. По тази линия беше направен опит да се създаде нова партия на помашкия етнос.
Успоредно с недоверието към политиците и техните партии, добре познати от началото на прехода, общественото доверие се прехвърли към нов политически субект с едноличен лидер, ограден с не особено известни имена и визия за бъдещото управление. Сами станали заложник и жертва на прехода, институциите, призвани да защитават националната сигурност не смееха да се интересуват от битието и поведението на българските малцинства.  През годините те заедно бяха подлагани на критики, атаки, реорганизации, за които не без основание подозираха политическата класа. Това ги принуди да поддържат окопна война за оцеляване в битка с политиците и развиват в себе си синдром за вина и оцеляване на всяка цена. В подобна ситуация никой не предлага мащабно информационно и институционално осигуряване на рисковете и заплахите за националната сигурност, особено когато това би могло да му спечели лични противници сред силните на деня.
Това е валидно не само за ставащото у нас, но и по отношение на етническите конфликти в съседни държави, които при евентуално развитие ще представляват реална заплаха.
Новосъздадената ДАНС също непремерено  насочи общественото внимание към етническия въпрос, като предприе някои необосновано остри действия при арест на кмет и преподавател от турското малцинство.
Последвалите реакции показаха, че на политиците, правителството и службите липсва капацитет да оценяват и разрешават подобни кризи. Говорителят на ДАНС Зоя Димитрова съобщи, че двамата задържани извършвали насилие към хора с различна религия и народност. Появи се и версия, че те са обвинени в разпространение на илямски фундаментализъм. Местни мъже и жени направиха живи вериги около репортерски автомобили, като отричаха изявленията на властите и депутата Яне Янев, лидер на партия “Ред, законност и справедливост”(РЗС). Към етническите страсти в гърменските села се добави и стачка на няколкостотин роми, стачкуващи пред Столична община с искания да бъдат прекратени концесионните договори на фирмата за поддържане на чистотата в София  "Новера".[27] Свободните интерпретации, заместили липсващата институционална яснота и прозрачност засилиха драматизма, предпоставиха институционален произвол и посегателство над човешки права, подсилиха внушенията, че ДАНС е политическа полиция на властта. За сметка на представеното като невинен акт носене на доскоро непознатите и недостъпни за хората от този район ислямски дрехи и шамии беше очертано, че преследването е предизвикано от съпричастност към определен етнос и вяра. Директорът на училището в с. Рибново Сеим Иса заяви, че 450 ученици от 1-ви до 12-и клас се идентифицират като мюсюлмани, а 380 изучават за свободно избираем предмет исляма. Очерта се и потвърждение за безотговорност и бездействие на институциите, когато да стана известно, че още от октомври, 2008 г. местните икономическа полиция и образователен инспекторат са вършили проверки по сигнали за насаждане на ислямизъм. Макар не потвърдени, появата им е била достатъчно основание местните представители да сезират своите куратори в централната власт. [28] Междувременно в търговищкото с. Славяново беше учредена  партия "Мюсюлман демократичен съюз" по инициатива на доскоро неизвестните публично Юзеир Юзеиров и брат му Али Юзеиров, избран и за председател на същата. Организаторите заявиха, че в новата партия може да членува всеки, приел етичните норми на мюсюлманството, но отрекоха тя да е на етническа основа. Учредителното събрание завърши с Османски военен марш, приет и за химн на партията. Стана известно, че двамата братя издигнали на собствен парцел паметник, наречен на Незнайния мюсюлмански воин и онези, които са пролели кръвта си по българските земи. На обвиненията, че създават противоконституционна партия на религиозна основа, братята сочат регистрирането на Християндемократическия съюз.[29] Незабавно последваха разнопосочни институционални и политически реакции.  Бившият активист на “Атака”, а сега лидер на собствена партия "Свобода" Павел Чернев заяви, че МДС вреди на България и прогнозира атаки  срещу България за защита на човешките права и от ислямски лобита. Той съобщи също, че е оглавил гражданско сдружение, наречено „Стоп на ислямизацията” като противодействие на “Мюсюлман-демократичен съюз”.[30] Премиерът Б. Борисов определи формацията като противоконституционна и публично нареди службите да се заемат с новосъздадената партия. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цв. Цветанов, заяви, че причините за създаването на партия МДС са комплексни, но и “провокация от вътрешни сили”. Той подкрепи и политическото статукво, като заяви, че  за демократичните процеси  у нас принос имат партиите, които са в страната и ги призова си свършат работата по начин, по който да бъдат близко до хората и обществото”.[31]  Зампредседателят на ДПС Лютви Местан заяви, че в “България няма условия за радикализиране на ситуацията по етнически и религиозен признак, няма и почва за партии на етническа и религиозна основа”. Той отрече да познава Юзеирови и определи като безумна тезата, че ДПС стои зад новата инициатива. Красимир Каракачанов от името на ВМРО, на която и предстои Конгрес и избор на ръководство даде ултиматум на институциите за реакция, призова за отнемане на българското гражданство и изпращане на съд на братя Юзеирови, като открито заплаши с радикални действия.  Местият строителен контрол в Търговище(РДНСК)огласи, че е връчена заповед за събаряне на паметника и обясни евентуалната последователност на административно- наказатели действия в случай на отказ. Лидерът на РЗС Яне Янев, депутат и член на ръководството на две постоянни парламентарни комисии, които имат отношение към националната сигурност поиска изслушване ръководството на ДАНС, за да разбере каква работа са свършили, а създаването на новата партия определи като нарочен акт.
Тези случаи показаха, че  България не е създала инструментален и институционален капацитет за решаване на етническите и национални конфликти. Показа също, че дори лидерите на участващи в политическия живот и властта партии нямат съответстващата подготовка и разбиране за важността на проблемите, свързани с националните и етнически конфликти, склонни са да импровизират свободно и опасно по темата. В същата степен това се отнася за представителите на институциите и медиите. Фактът, че нито една гражданска организация не се ангажира открито със случаите, нито един експерт, интелектуалец или общественик своевременно не излязоха с изявления говори достатъчно и за техните нагласи и възможности. Междуетническите конфликти могат да станат причина и за ескалиране на междудържавни и международни конфликти.[32] За да бъдат контролирани, управлявани и разрешавани е необходимо: активно участие в глобализацията на производствено- икономическата, политическата и културната сфера; съблюдаване на принципа на мирно съвместно съществуване, признаване правото на свободен избор и многовариантност на общественото развитие; активно участие в международните усилия за снижаване нивото на военно противопоставяне; активно участие в интензивното социално- икономическо развитие; изграждане и усъвършенстване на собствената система за сигурност; гарантиране на регионалната и общата; признаване ролята и усилване на ефективността на международите междуправителствени организации; съблюдаване правата на хората; недопускане интернационализиране на вътрешните конфликти; недопускане държавна намеса в конфликти в други страни; противопоставяне на агресивни идеологии; недопускане намеса във вътрешните работи на страната; противопоставяне на опитите за доминация на която и да е страна в региона; отстояване на националните интереси и сигурност; ясно определяне и защита на икономическите интереси; отказ от териториални преразглеждания и претенции; гарантирана защита правата на всички граждани, имущество, чест, вяра и достоинство; недопускане пренасянето на конфликти на наша територия; грижи за подобряване живота на хората. Един от класиците в световната етноконфликтология, Доналд Хоровиц, чиято книга “Конфликт между етническите групи” е настолно четиво за мнозина специалисти отбелязва, че нито държавниците, нито обществениците са се оказали готови за нарастващата роля на етничността. От 90- те години насам главен въпрос при обсъжданията на етничността става търсенето на отговори: явява ли се тя, източник на конфликти, поражда ли сама по себе си конфликти или само се въвлича и използва или дори се конструира с цел използването и при другите форми на борба за постигане на други цели. Другият теоритичен въпрос е за същността на етническия конфликт, за критериите, според които той може да бъде отделен от другите типове и видове социални конфликти. Р. Липшутц, като определя основите на своята концепция за етническия конфликт пише: “Това, което се нарича етнически конфликт, не е нито повече, нито по- малко от борба за държавната власт.  Действително, в периодът на разпад на полиетническите държави, характерен процес за края на 90- те години, шанс да получиш достъп до властта забележително се увеличи”. Конфликтите на етническа, национална и религиозна основа  имат дълбоки исторически корени. Регионът ни се определя като зона на висок риск за сигурността поради опасността от обединение между организираната престъпност с политическия и подземен свят, сепаратистките движения, глобалния тероризъм. Организираната престъпност намира на Балканите възможност за успешна дейност поради слабостта на държавите, техните институции и високата корупция.  Сепаратистките движения в различни райони на Балканите често са повлияни от нейните структури и интереси.  Намесата на геополитическите и други фактори, които изваждат пред скоби защитата на правата на малцинствата и правото на самоопределение създават тенденция, която формира политически представителства на престъпните структури.  Като техни стратегически цели се очертават великодържавни проекти.[33] В България на ежедневно се решават различни конфликти, включително от етнически тип. Друг е въпросът дали се съзнава този проблем, неговата важност, с какъв багаж от специфични знания и култура подхождаме, колко са ефективни или безопасни действията на подготвящите или взимащите решение. Важно извършващите съответните практики, свързани с конфликтите и тяхното управление да получат интердисциплинарни познания и култура, да обменят опит и т.н. Вършеното да бъде обобщено и систематизирано като теория. Теоретичните модели на етническите отношения са необходими за ефективно прогнозиране, познаване на тяхната динамика и търсенето на изход, да може да бъде за изследване на конструктивния или деструктивен потенциал на етническия конфликт.[34] Политици и управленци очакват от съветници, експерти или учените препоръки за бързо решаване на проблемите и тях дългосрочни стратегии не ги устройват.
В името на отговорността за бъдещето обаче трябва да бъде организирано  активно взаимодействие за:
създаване на държавно- обществена система за етноконфликтологичен мониторинг и сътрудничество;
разширяване на конфликтологичното образование;
разширяване на практико- приложните и научни изследвания с въвеждане на интердисциплинарен подход;
уеднаквяване на определенията, категории, терминологията и методологичните подходи;
използване на СМИ;
отричане на силови методи при решаването на етнически конфликти;
съчетаване на практико- приложните и научни методи и ресурси;
привличане на експерти и управленци към наблюдението, изследването, описването, изучаването и разрешаването на различни конфликти;
систематично събиране, обобщване, изследване и анализиране на данни, свързани с конфликтността в обществото;
привличане на политици и управленци към научно- изследователска дейност, участие в разработки и обсъждания;
подобряване на връзките между науката и практиката;
използване резервите на гражданските структури и общество.