Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Религия. Тероризъм
Петък, 21 Март 2008 21:25
Съвременният свят живее под знака на глобалния тероризъм..
Мюмюн ТАХИР
Например според Збигнев Бжежински терористичните актове в света произтичат в известна степен от културни и религиозни различия. Той смята, че тези различия трябва да бъдат отчетени и смекчавани в границите на възможното. А главната теза на Самюъл Хънтигтън е, че „културата и културната идентичност, която в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност, формират моделите на обединяване, дезинтеграция и конфликти в света от времето на Студената война”. Той предполага, че в „периода след Студената война най-значимите различия между народите вече не са от идеологически, политически или икономически характер, а от културно естество” .
Конфликтът между културите по същността си е конфликт на различни интереси, светогледи и ценностни системи. Известно е, че различните цивилизации имат различни приоритети по отношение на гражданите и на държавата, на правата и задълженията, на отговорностите, на свободата. Разликите в приоритетите в крайна сметка определят и основополагащата разлика по отношение на цената на човешкия живот. Тази цена е различна в различните държави.
Религиозните убеждения могат да се окажат една от сериозните пречки за разбирането на другите култури. Затова трябва да се търси по-дълбоко разбиране на противостоящите фундаментални религии и пътища за тяхното взаимодействие. За специалистите, които се интересуват от тази проблематика, е известно, че отдавна се говори за необходимостта от помирение и примирение. Разбира се, че този процес е невероятно сложен. Религиите могат да намерят общото помежду си в това например, че и трите религии почитат Авраам като свой прародител. Авраам означава Баща на народите. Той не е юдей, не е християнин, не е мюсюлманин, той е просто човек, посветил се на Бога.
И в миналото неведнъж, а и днес в преобладаващи случаи основните източници на конфликти не са главно политически и културни, а преди всичко икономически. Източник на финансовата и икономическата криза началото на век, например, е нарушената хармония между начина и способността на човека да създава материални и духовни блага и начина и способността на човека по разумен, справедлив и съзидателен начин да разпределя и използва тези блага в световен мащаб и в мащабите на своята страна. България няма сериозни политически сили, които да са под влияние на ислямски фундаментализъм, опитващи се да използват религията за политически цели. Но ние днес живеем в глобален свят, в който огромно количество процеси вътре в страната са все по-зависими от външните въздействия и от острите противоречия на този глобален свят. Страната ни е на границата между Близкия Изток и Европа. Възходът на насилието в глобален план, мотивирано или легитимирано с помощта на религията и по-специално на исляма, макар и неговите причини да са икономически и политически, е тенденция, която не може да бъде пренебрегвана”, смята Васил Проданов.
В съвременния свят са налице две универсални цивилизации – порочна, несправедлива, от една страна, и от друга – хуманистична, справедлива, съзидателна. Смятам, колкото и наивно да прозвучи, че основният сблъсък на нашето съвремие е между тези две цивилизации. Пред нас се явяват два свята на една и съща планета – един бърз и един бавен, които се въртят в противоположни посоки. Единият все още се мъчи да се справи с глада, другият – обхващащ Америка и части от Европа и Азия, навлиза в киберпространството. Всеки ден Америка произвежда все повече и повече частици от една напълно нова цивилизация, която все повече се отдалечава от останалия свят. Пропастта е не само в богатствата и технологиите, а и в начина на мислене, пише Ричард Капушчински, международен кореспондент и литературен журналист. Това е големият проблем за бъдещето на човечеството.
Живеем в свят с все по-голямо икономическо разделение както между отделните държави, така и вътре в тях. Разликата в доходите на глава от населението в индустриалния и в развиващия се свят не само не намалява, а и е нараснало тройно между 1960 и 1993 г. – 4700 на 14 400 щ.д. В момента чистото богатство на 358-те най-богати хора се равнява на сбора от доходите на най-бедните 45 % от населението на Земята – 2,3 млрд. души. Ако сегашните тенденции се запазят, икономическото неравенство ще се превърне от несправедливо в нечовешко, от неприемливо в непоносимо, отбелязва Джеймс Густав Спет, ръководител на Програмата за развитие на ООН. Световният капитал е заинтересован от откриването на привлекателни условия за печалби – ниски данъци, ниски надници, уплашена или успокоена работна ръка, лесно получавани заеми, високи субсидии, ниски лихви и т.н. националната държава, изглежда, не се интересува. Както пише Зигмунд Бауман, милиардерите свирят, светът танцува. Неоспорим факт е, че капиталът и собствеността сами по себе си са атрибути на обществения прогрес. Те стават източник на антагонизъм и конфликти само тогава, когато престанат да функционират по законите на хуманистичната цивилизация. Тя е основана върху една глобална етика, устойчиво развитие, висока духовност, а справедливостта е нейна основополагаща ценност и принцип на обществения живот. В едно нормално общество не може да има гладни и онеправдани, които поради това се лишават от живот, когато едно малцинство се изгражда от преяждане и разточителство.
За страните от т.нар. Трети свят вярата, че националната независимост е равнозначна на икономическа независимост, се оказва утопична и напълно нереалистична. Затова в много страни започна да се придава все по-голямо значение на старите ценности и засилване на културната идентичност. Традициите и религиите станаха единственият им подслон, смята Капушчински.
Според Махмуд Хюсеин (псевдоним на двама египетски интелектуалци – Багхат Елнади и Адел Риффат) безработицата обхваща половината от населението на страните от Юга, а бъдещето е все по-безперспективно дори за хората с висше образование. И необходимото социално-икономическо равновесие няма да се изгради в нито една арабска или ислямска страна (с изключение на богатите на нефт), докато условията в света не се променят.
Войната в Залива, която докара чужденците в близост до свещените религиозни центрове в Саудитска Арабия, даде огромен тласък на религиозното движение в Северна Африка не само сред масите, но и сред елита, смята Хасан Ал Тураби, водач на Ислямитския национален фронт на Судан. Това е сблъсък на икономически интереси, а не на религии, смятат много наблюдатели. Не може да се изнася демокрация там, където ценностите са други.
.Убийствата на интелектуалци и чужденци в Египет и Алжир, както и многобройните смъртни присъди срещу писатели, идват от практика, смятана за отминала. Тези действия разкриват, че фундаменталистите са приковани към чужд за съвременния човек свят. страните, където фундаментализмът е обхванал университетската младеж, шокирани откриваме, че студентите фундаменталисти са мнозинство в научните институти. Тази ситуация учудва западните наблюдатели, убедени, че научната мисъл в същността си е модерна. Очаква се мнозинството фундаменталисти да са сред юристите и писателите, тъй като хуманитарните и социалните науки за разлика от точните могат да осъществяват приемствена връзка с миналото”, отбелязва Фарида Шарфи, изявен учен от Северна Африка. Той смята, че парадоксът е привиден. ащото се оказва, че фундаменталистите са по-многобройни в инженерните, отколкото в другите факултети. Значи в по-голяма степен те са потребители на резултатите от науката, а не нейни създатели. Следователно ислямските фундаменталисти искат да управляват обществото с идеите на миналото и с техническите средства на настоящето. името на това неизменно позоваване на свещеното научното познание се изопачава. Пак в името на същото неотменно позоваване на свещеното свободата на изразяване и въображението се свеждат до осъждането на писатели на смърт”,продължава Шарфи и допълва, че ако ислямът не успее да отдели знанието от вярата, ще се откъсва все повече от останалия свят.
Известно е, че съществува вътрешна връзка между загубата на опорните точки и възхода на митовете за произхода. Индустриализацията води до разместване на населението чрез напускане на селските райони, до промяна в характера на заетостта, до имиграция и емиграция на работна ръка, до увеличена социална мобилност. именно поради разместванията на населението в индустриалните страни стремежът към пренасочване на въображението е неуморимо чрез движения към регионализация или етническа принадлежност”, пише Режис Дебре, френски писател ифилософ. В аграрните страни съществува не по-малко разтърсващо завръщане към източници на идентичност, разрушени от технологичната стандартизация. Модернизацията на икономическите структури в по-голяма степен поощрява, отколкото опровергава архаичните настройки на духа. „Религията в крайна сметка се оказва не опиум за хората, а витамин за слабите. Как може да се отклони беднякът от поемането на този витамин, ако демократичните държави не са в състояние да предложат друга мистика освен материален напредък”? задава въпрос Дебре. За да запълнят празнината между мечтите и реалността, хората се вкопчват в това, в което най-много вярват: своята културна идентичност и религия.
Времето, в което живеем, се характеризира и с това, че все по-могъщи икономически групировки се превръщат в мощна икономическа олигархия, която заплашва цели държави, нации и култури. При това положение светът се моделира по подобие на раздвояването на света на бедни и богати, което се наблюдава не само в отделните държави, но и в световен мащаб. Това очевидно лишава отделни политици, държавници и политически сили от реалното управление на обществото и заменя всички останали и известни на човечеството форми на държавно управление с диктатура на парите и богатството.
Терористичните актове показват упадъка на властта. Много от терористичните групировки имат много повече пари от много държави. „Държавата вече не е единствената, която може да притежава оръжия за масово унищожение от името на „масите”, сега те могат да бъдат притежание на отделна личност или на малка група, ако разполага със съответната информация. А тя е все по-достъпна” , подчертава Алвин Тофлър. Сегашните терористични актове се различават от старите форми на тероризъм, които предизвикват разрушение, но убиват или осакатяват не повече от 30-50 души. С напредъка на употреба на химично и биологично оръжие от терористичните групировки, включително дистанционно детрониране на бинарни оръжия, десетки хиляди хора могат да бъдат пометени с един удар. „Имаме данни, че терористични структури се готвят да се разширят на Балканите. България не бива да се изключва”, казва в интервю за в. от 16 юни 2004 година генерал Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба. Според него за това има почва в България. Защото „тук има наличие на сериозен религиозен потенциал, както и на структури на организираната престъпност. Те пък са свързани с изключително висока степен на корумпираност на хората, които гравитират около тях, а възможността за корупция предполага добра основа за „закупуване” на лица, които могат потенциално да се поставят в услуга на терористични структури”, подчертава ген. Киров. В същия дух са и думите на Робърт Клифърд, шеф на офиса на ФБР в Атина: „Заплахата за стабилността на България и на други страни по света идва не само от терористичните групировки, но и от корумпирани съдии, които взимат подкупи от представителите на организираната престъпност”. Престъпните групировки ще са най-голямата заплаха в Европа през 2025. Това предвижда прогнозата ”Глобални тенденции 2025: Променилият се свят” на американския Национален съвет по разузнаване (NIC). Докладът представлява прогноза за глобалното развитие до 2025 година и предупреждава, че някои държави са изправени пред опасността да бъдат овладени и управлявани от престъпни групировки. Причината е, че евразийските транснационални организации, процъфтели покрай намесата си в бизнеса с горива и полезни изкопаеми и стават все по-могъщи и разширяват дейността си.
В допълнение към управлението на средствата за насилие, исторически държавата имаше контрол и върху своята валута и пазар. Държавата може и днес да разполага с всичко това или с част от него, но съществуват и контрасили, които също го притежават и са извън контрола на която и да е държава. Тези бездържавни контрасили обхващат от световните капитали и пазарите на ценни книжа до Интернет, Си Ен Ен и Ем’Ти Ви, от католическата църква до религиозните секти, наркотрафикантите, международните граждански организации, като „Грийнпийс” и етническите мрежи, завладели целия свят, подчертава Алвин Тофлър.
Тази зараждаща се реалност изправя демократичните общества пред конкретен проблем. Ако държавата има монопол върху използването на сила и репресии, вероятно може да смачка всяка заплаха на територията си, поне за известно време. Но демократичните общества ограничават употребата на такава сила от държавата.
Когато става дума за Балканите, трябва да се отбележи, че се налага необходимостта от постигане на консенсус за Нова балканска етика, основана на ценности, които ще осигурят разбирателство и добросъседство между балканските народи, както и ще допринесат за стабилността в нашия регион.
Новата балканска етика предполага:
широка интеграция с Европа, запазвайки своята културна самобитност и държавност;
демокрация, основана върху социална, икономическа и културна интеграция;
търпимост и взаимно зачитане на различията като проява на единство на многообразието на националната самобитност на народите;
основен и единствен критерии за равенство във всички области на живота са равнопоставеността и равностойността на гражданите;
утвърждаване на разбирането, че етническият произход , вероизповеданието и произтичащите от тях специфични обичаи, нрави и други характерни черти са личен избор на всеки гражданин на дадена страна и че независимо от тези различия всички те представляват съответната общност и принадлежат на съответната държава и т.н.;
миналото да бъде предавано на идващите поколения не по начина, който да оправдава противопоставянето на народите;
прилагане на принципа на Европейския съюз – да бъдем различни в своята единност.
От казаното се налагат някои изводи с фундаментално значение. Първо. Светът трябва да се опълчва не срещу глобализацията, защото тя е обективен процес и не съществува от вчера. Тя е реалност. Трябва да се поведе обща борба срещу всякакви проявления на фундаментализма и световния тероризъм. Второ. Главният източник на конфликти днес е задълбочаващата се пропаст между бедността и богатствата в глобален и регионален мащаб. Трето. Въпросът за пътищата за предотвратяване на конфликтите трябва да се търси в ликвидиране на първоизточника му.
Литература:
В. „Литературен форум”, бр.36/477/, 06.11-12.2001.
Хънтингтън, с. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. С. 1999.
Кончаловски, А. Възвисяваща лъжа. С. 2004.
Загоров, О. Н. Йорданов. Политика. Власт. Сигурност. С. 2002.
В. 16 юни 2004, 19 юни 2004, 22 ноември 2008.
Новият световен ред. С. 1999.
Проданов, В. Има ли опасност от ислямски фундаментализъм и тероризъм в България. – В:-Рискове за България от ислямски фундаментализъм и тероризъм. С. 2005.
Написано от Йордан
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти
Моралните абсолюти
основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност