Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Операция „БАЛКАНИТЕ- 2020” И „ПЛАН 3000”
БИВШИЯТ РАЗУЗНАВАЧ И ПРОФЕСОР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СИГУРНОСТТА
ИВАН БАБАНОВСКИ РАЗКРИВА ДЕТАЙЛИ ЗА ИЗГРАЖДАННАТА
ИСЛЯМИСТКА МРЕЖА НА БАЛКАНИТЕ
Роден през 1941 г. в Куманово.
Завършва факултета за правни науки в Скопския университет,
След което започва работа в службата за държавна
Сигурност в Белград.
От 1966 до 1978 г. работи в службите за сигурност в Скопие,
Където започва от оперативен работник
до висш ръководен кадър в разузнаването.
Професор във факултета за сигурност.
Преподава във висшата школа за подготовка на кадри
за МВР в Земун и Загреб, в Центъра за подготовка на
кадрови служители за SSUP SFRJ, Института за
сигурност „13 май” в Белград, в разузнавателния център в Панчево.
Научната му дейност- проблемите на сигурността,
криминалистиката, оперативната техника, криптозащитата, военното
планиране. Специалист по ликвидиране на диверсионно- терористични
груп, организиранеи и водене на бойни действия в условията на военна
окупация.
Вече е в ход план на радикалните ислямски групи от цял свят, главно с помощта на уахабитите от Босна и Херцеговина по изграждане на пет собствени зони по света, една от които на Балканите. Уахабитски и салафитски радикални ислямистки организации изпълняват План „Балканите 2020” и План „3000” за създаване на ислямски интернационал.
Планът „Балканите 2020” предвижда с неправителствени и хуманитарни организации да бъде усилван потенциала на политически мюсюлмански структури и албански етнически групи да бъдат ислямизирани целите Балкани.
В развитие се предвижда този регион да бъде „самолетоносач”, от който стартира плацдарм за разширяване нахлуването на исляма в Европа.
На този етап са осигурени два ислямски центъра- в Сараево и в Скопие.
Изборът върху Скопие е обоснован с политическата, икономическа, военна и по отношение на сигурността слабост на Р. Македония, на чиято територия се концентрират материално- икономическите и кадрови ресурси на ислямските радикални организации и изграждат техни бази.
Идентична е ситуацията в Босна и Херцеговина, чиято, за сега, привидна стабилност се осигурява за сметка на флирта с муджахедите и радикалните уахабити, свързани със структурите от мрежата на Ал Кайда, с чиято помощ се предвижда реализирането на План „2020” за окончателна ислямизация на Балканите.
План „3000” от своя страна има за цел окончателното изграждане създаването на обща ислямска държава от Атлантика, от Испания до Урал, което е първата фаза. Втората фаза предвижда към 3000 г. да бъде овладян и окончателно „прочистен” целия християнски свят.
Не е известно дали тези планове са познати на македонските или други балкански служби за сигурност и дали те предприемат нещо срещу тяхната реализация?
Бабановски се опитва да отговори на този въпрос, като твърди, че разузнавателните служби на Македония са в състояние на недостиг на капацитет, лошо кадрово състояние, имат организационни, финансови и материални възможности, поради което не са в състояние да се противопоставят на действията на ислямския радикализъм и джихад.
Според него за това пречи и провежданата от македонското правителство коалиционна политика, свързана с неудачния избор на политически партньори. Според него Ислямската верска общност( IVZ ) обхваща арабско- мюсюлманските ислямски държави насочва албанските партии в Македония към групиране на мюсюлманите- албанци около идеите на „Призренската лига” и паналбанизма.
Заради глобалните планове панислямизмът е далеч по- важен от всякакви паналбанизми, заради което целия ислямски свят едва ли особено ще се интересува от проекта „Велика Албания”.
Разбира се, ако не се прецени, че той може да бъде един подкрепящ елемент.
Освен всичко, радетелите на великоалбанизма имат вътрешни проблеми, защото някои техни структури са прокомунистически, просоциалистически и промарксистко- ленински, чиито корени водят назад към времето на Енвер Ходжа.
Заради тях дори и в самата Албания намират отражение конфликтите на идейна основа.
Като излага всичко това, бившият разузнавач предлага цялата структура за политическа сигурност и разузнавателните служби на Балканите, подпомагани от разузнавателните органи на НАТО и водещи служби на Запад да организират обединени разузнавателни екипи, които да се ангажират на оперативно- техническо равнище в разкриването на намеренията и действията на международните ислямско- терористични планове „Балканите 2020” и „3000”.
Това професорът смята за наложително заради опасната активност на радикалния ислям, на уахабизма, които застрашават не само Балканите и съседните на тях земи, а създава и реални заплахи за ЕС, САЩ, Израел.
Това е още по- реално предвид капацитета на полицейските и специални служби на Р. Македония и другите новопоявили се държави на територията на бивша Югославия, които не може да са никаква гаранция срещу терористичните групи и организации, част от мрежата и на Ал Кайда, които действат срещу Балканите и ЕС.
Като се позовава на иранската разузнавателна служба, проф. Бабановски твърди, че заради участието на нейни войници в миротворческата операция в Афганистан Македония е била избрана за терористична цел от радикалните ислямисти, на което са попречили отклоняващите вниманието им други мащабни акции, като тази срещу коптската църква в Египет.
Според Бабановски мрежата на Ал Каида в Македония, Косово и Албания е създала три центъра, от които да подготвя и извършва операции на международния ислямско- екстремистки интернационал на Балканите.
„Своите структури в Македония Осама Бин Ладен създаде с помоща на ислямският религиозен лидер в Кумановския край Асипи Якупи(Asipi Jakupija), като им осигури финансиране през командир Абу Хамза(Abu Hamze), ръководил муджахединска единица, включена в състава на албанската терористична Освободителна национална армия ( ONA ), чиито тогавашен религиозен водач е бил същия Якупи. През тях минава и основната помощ на Осама Бин Ладен за терористичната паравойска ONA в нейната борба срещу македонската държава.
Със смъртта на Акупи след 2006 г. се спекулира, като се твърди, че е бил ликвидиран от специалните части на SAS.
Другият подобен канал за Македония на Бин Ладен работи за достигане на целите си с помощта на ислямските хуманитарни и неправителствени организации, представляващи част от глобалните салафитски и уахабитски мрежи.
Според професорът, западните разузнавателни служби, защитавайки интересите и политиката на своите държави „затваряли и двете си очи” пред финансовата, материална, военна и политическа подкрепа, която по тези канали стигат до ислямските терористи и джихадисти, оперирали на Балканите и в Македония.
След 2001 г. от територията на Албания и Косово някои западни тайни служби и Техеран организират агресия срещу Македония, целейки дестабилизация на младата държава, определена от европейските, натовски и американски експерти за невралгична точка, от която да стартират кървави конфликти, като се даде повод за прекрояване на балканските граници.
По този начин се търси продължение на политиката на защита на интересите на великите сили на Балканите, като се имат предвид познатите на историците резултати, заради която са гинали поколения балканци.
Тези конфликти днес отново се активизират, като се използват радикалните ислямски елементи, насочени и към сърцето на Европа.
В случаят Вашингтон е заинтересован, особено като се имат предвид уроците на Пърл Харбър, 11 септември 2001, неуспешните операции в Афганистан и Ирак,, както и възможността Обама да държи шахидите по- далече от своите градове, които явно не могат да бъдат надеждно защитени.
Заради това съюзниците от НАТО организират тайни преговори с талибаните в Афганистан, за да си осигурят излизане и от Ирак, когато един след друг започват да падат проамериканските и проевропейски режими в арабските и ислямски държави.
Проф. Бабановски смята, че кадрите на радикално- екстремистката „Мюсюлмански братя”, организация, създадена още през 1928 г., днес са в основата на ислямско- фундаменталисткия, салафитски и уахабитски съюз в Босна и Херцеговина, Сърбия(Санджак и Рашка), Косово, Албания и Македония.
Същият радикален джихадистки съюз разполага с най- мощни структури в Скопие, Куманово и Тетово.
На старата градска чаршия, наричана в миналото „турска” или Бит- пазар днес е разположено седалището на албанския коалиционен партньор на македонското правителство, Демократичния съюз за интеграция( DUI ), където край джамията на Мурад паша се намира и книжарницата „Медина”, където свободно се продава ислямистка литература.
Също там може да се снабдите и с документални филми, представящи дейността на албанските терористични организации OVK и ONA, както и за войната в Босна и Херцеговина, в които са показани брутални убийства на сръбски и руски военнопленници.
В продаваната там свободно литература се пропагандират ислямски фундаментализъм и екстремизъм, уахабизъм и салафизъм.
Продават се също и DVD с лекции и речи на Абдулсамед Бушатич(Abdulsamed Bušatlić), чието гостуване беше организирано от неправителствената „Активна ислямска омладина” от Босна и Херцеговина, на които всъщност е идеолог и пропагандатор.
Не без помощта на неговите речи младежката ислямска организация, която беше включена през 2003 г. в списъка на САЩ за терористичните организации организира своето присъствие в Македония, откъдето ще продължи да разширява своята екстремистко- терористична дейност и мрежа на Балканите.
В съседство, до книжарницата „Медина”, се намира и някаква „Ислямистка пощенска служба”, от където се изпращат шифровани съобщения и разпореждания към уахабитските структури в Косово и Албания.
Въпреки засилената активност на македонските разузнавателни и за сигурност служби уахабитите са разположили свои паралелни центрове в улиците около старата скопска чаршия.
Представителят на Ал Кайда за Европа Al Fateh Ali Haseneini, водач на ислямските организации за подпомагане на страните от Третия свят се смята за особено важна част от мрежата.
Като се позовава на собствени източници „от службите”, проф. Бабановски споделя, че радикалните ислямисти ръководят делата си от пет центъра.
· Ислямско радикално движение "Džamat Tebligh" i Salafi", което се подпомага от младежки ислямски организации „Студентски клуб” и "Bamirisije";
· Ислямския верски съюз ( IVZ );
· религиозни лидери, проповядващи радикални ислямистки идеи
· гости и студенти от арабските земи, Турция, Босна и Херцеговина, Косово;
· членове на различни радикални албански партии, които поддържат редовни връзки с иранските служби за сигурност и политически структури от Техеран.
За разпространението на радикалният ислямски фундаментализъм в Македония се използват Ислямската верска организация ( IVZ ), както откритият теологически ислямски факултет в скопското село Кондово, финансиран от правителството в Риад.
Според хърватската разузнавателна служба определени кръгове от Запад и НАТО подпомагат отварянето на албанския терористичен фронт на Балканите и в Македония, за да използват ислямския терористичен фактор, организираната престъпност и албанската наркомафия.
Военното крило на тези организации се ръководи от Мухамед Хафазан Джамили (Muhamed Hazafan Gamili), a политическото от шейх Ахмед Али Седан (Ahmed Ali Sedan).
Един от главните отговорници за трансфера на муджахидини и оръжие от Албания и Косово в Македония е Селядин Джеза(Seljadin Đeza), свързан с Надим Ходжа, воювал като муджахидин в Босна и Херцеговина, след което трайно се устройва в Танушевци край Скопие.
Този район практически не се контролира от македонските власти.
Щабът на ислямската културно- хуманитарна организация „Мерхамед” (Merhamet) за Македония се намира в Скопие.
Явните ѝ цели са осигуряване на хуманитарна помощ и религиозен прозелитизъм и овладяване на младите хора.
Според разузнавателните структури на НАТО хуманитарната дейност на организацията е само прикритие за снабдяване на албанските терористични групи в Скопска Черна гора и Шар планина в Македония.
Най- тясно свързана Джамаат Теблих (Džamat Tebligh), чиито водач Исмаил Сейфула(Ismail Sejfula) тясно си сътрудничи с водача на муджахидините и уахабитите от Косово Екрем Авдиу(Ekremom Avdijom), всички свързани с Ал Кайда.
Центровете на двете организации се намират в Скопля(Tutunsuz i Aladža džamiji ), в Тетово (Шарената джамия в с. Мала речица), в Струга, Кичево, Куманово, Прилеп и Охрид.
Организацията "Džamat Tebligh" формално се финансира от хора в Македония, но реално паричните потоци пристигат от Пакистан, Йордан, Кувейт и Обединените арабски емирства.
Известни са нейни въоръжени акции както в Македония, така и в чужбина.
Основната цел на тези организации, свързани директно с мрежата на Ал Кайда е да създадат ислямска държава.
Те са свързани с екстремисткия имам Mazlumijem от джамията Дженимахал в Призрен, чрез когото се осъществяват контактите с мюфтията Зуколич (Zukolićem), благословил някога движението в Нови Пазар за Санджак.
Членовете на тези организации имат връзки с различни мисионери от чужбина, което потвърждава общият им интернационален характер.
От Македония те често контактуват със свои съмишленици в Турция, арабските държави Пакистан, Иран, Йордания, Саудитска Арабия, но и от западноевропейските страни, сред които Великобритания, Норвегия, Франция, Дания и Германия.
На регионално ниво контактите им очертават Албания, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватска и Косово.
Обратно, мисионери от различни държави като Великобритания, Франция, Норвегия, Германия, Турция, Пакистан и Малайзия посещават "Džamat Tebligh" в Македония.
По този начин мащабната мрежа на ислямистките организации представляват опасност не само за Македония, а за региона на Балканите и Европа.
„Група Салафи” е друго ислямистко движение, познато в Македония.
То е основано през 1997 г. като се ръководи от Бекир Халлими.
Главният център на организацията се намира в Скопие близо до Jaja paša джамия, както в разположената в скопското село Визбегово.
Използват се също така офисите на „Студентски клуб”, „Ислямски форум на младите” и “DK produktion".
Локални центрове движението има в Тетово, Дебър, Струга, Прилеп и Охрид, като те са разположени в джамии и ветеринарни клиники.
Средства за дейността постъпват както от Македония, така и от различни организации в Босна и Херцеговина, Албания, Косово, от катарското доброволно сдружение "El Haramein", "Саудитския комитет за взаимопомощ”, „Ислямския светски комитет, „Червения полумесец”, както от уахабитско- салафитски центрове в Саудитска Арабия, Египет и Кувейт.
В Македония средствата идват по линия на неправителствените организации „Дрита”, „Дибра” и "Rimekembija".
Голям брой на различните ислямистки организации подпомагат дейността на движението „Салафи”(Salafi), като характера на връзките и действията на членовете показва, че се касае за част от хуманитарната мрежа на Ал Каида, служеща за прикритие на основните им цели.
Членове на движението от Македония са изпращани на верско обучение в други държави.
Сега начело на движението стои Халими Бекир(Halimi Bekir) от Скопля, Садула Байрами(Sadula Bajrami) от Куманово, Зеким Ваид(Zekiri Vaid) от Охрид, Бейтула Ходжа(Hodža Bejtula) от Струга, Алейбери Алберт(Alejberi Albert) от Дебър и Асанасовски Севраниа(Asanovski Sevranija) в Куманово.
За да замаскира същинската си дейност, салафитското движение използва три помощни организации: "Forum islamske omladine" в Скопля, ръководена от Baškim Aliu.
Като помощни се използват "Studentski klub" и организацията "Bamiresija".
В Тетово за прикритие служи „Ислямското научно общество”, „Съюз на жените” и клубът "Baškimi".
Председател на техният "Studentski klub" e Etemi Bujar, като имат също списание "Studentsko pero", което се разпространява в Македония, Косово и Албания, издателска къща за ислямска религиозна литература в Македония "Lotar" и "NUN", които се печатат в чужбина с помощта на "Aktivne islamske omladine", имаща филиали в Босна и Херцеговина и Косово.
Третата помощна структура на "Salafi" e "Bamiresija", разположена в Скопля, чиито председател е Amel Kurtiši, която има филиал в Косово.
Финансирането идва от Кувейт.
Организацията е инициатор за различни изяви- семинари, конференции, дискусии в Скопие, Кичево и Маврово, чиито домакини са Halimi Bekir, Sabahuidin Mahmuti, Ramadan Ramadani, които същевременно са организатори за Косово, Албания и Англия.
Част от финансирането се осигурява чрез "Bamiresija", като често се използва издателската къща "Logos", чиито собственик е Adnan Ismaili, както и "NUN" със собственик Ramadan Ramadani, организирал няколко екстремни прояви в Скопля с помощта на неправителствената организация "Razbudi se", финансирани още от ислямските граждански организации "Merhamet", "Jeta" и "Božansko skladište".
Регионални инициативи за религиозно обучение "Bamiresije" организира за Косово(в Урошевац и Прищина), от където се подбират курсисти, които се изпращат в Саудитска Арабия и Турция.
Установени са връзки на организацията с Червения полумесец, Асоциацията "Katarčevita" и "Islamski vakuf".
Някои лица, свързани с ислямската радикална мрежа се насочват за инфилтриране във военните лагери на НАТО и САЩ в Афганистан, като за целта се набират и предлагат с посредничеството на фирми за логистика от Сараево и Тетово, за което се смята, че са контролирани от Ал Кайда и самият Бин Ладен.
От тези наемници се подбират на място подходящи за шахиди, като някои от тях се изпращат на допълнително обучение в Ню Йорк и Вашингтон.
Някои от участниците в мащабната терористична акция срещу САЩ, проведена на 11 септември, 2001 г. имат такива характеристики.
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти
Моралните абсолюти
основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност