Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Необходим е Форум за политически консултации и инициативи
Тихомир Стойчев
От началото на прехода сектор Национална сигурност предизвиква най- много скандали, спорове, като същевременно е най- потърпевш откъм реформи, което съвсем не означава, че е най- съвършен.
Факт са не само честите обществени критики, негативните оценки и дори наказания, които получаваме от външни партньори.
Състоянието на престъпността, корупцията, оценката на гражданите сами достатъчно говорят за това.
В пирамидата на всяка национална сигурност има своя логика и йерархия.
Според Конституцията на Р. България е парламентарна република, което предполага водещата роля на Народното събрание.
Предишният Парламент прие Стратегията за национална сигурност, която за съжаление сякаш привидно преодоля различия, обедини политическите играчи в името на националните и държавни интереси, насоките на ключовите управленски приоритети и политики.
Нищо от това не залегна в програмите на политическите партии предизборно. А и тези програми останаха само на книга, повтарящи с нищо не ангажиращи намерения.
Резултатите от изборите наложиха оправдания, безпринципни договаряния и коалиции във властта и опозиция.
За сега кадровите решения на партиите във властта продължават да възпроизвеждат управленска немощ и тотална некомпетентност, намеквайки все по- явно за наличие на обвързаности с чужди на страната интереси. Олигархичните и политико- криминални обвързаности се изявяват все по- ярко.
Родени в грях власти и институции не могат да гарантират сигурност на своите граждани, на обществото и държавата.
Конституция непрекъснато се гази и прекроява.
Забравят се основни начала, подлагащи на съмнение дали:
· „властта произтича от народа”;
· „всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права”;
· „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите”.
Ако властта произтича действително от народа и всички сме равни пред закона като граждани, като как едни са по- равни от други. Партиите не са ли по същество да са „сдружение на гражданите” и ако е така, защо само в партиите трябва да бъдат обсъждани и издигани кандидати за народни представители.
Често повтаряният, не само в нашата политическа история, култ към личността за пореден път се възроди.
Ескалиращите от февруари граждански протести включват искане за промяна и поставят въпроси защо предизвикани от присвоеното от партиите право.
Ако народните представители представляват целия народ, а не само своите избиратели не е ли това представителство ограничено до партиите и техните върхушки?
Не отнема и не изключва партийното представителство пълноценна възможност за парламентарен и специален контрол?
Причините са видими и с просто око.
Партокрацията закрепи на политическия връх несменяем и непропусклив елит от самоназначаващи се лица. В желанието да се укрепват и възпроизвеждат те не подбират средства.
Така те влязоха в безпринципни договорки и отношения, самоопределиха си права, започнаха да гледат на хората като на стадо.
Предлаганите и издигани от местни организации хора срещат верига от филтри на местни, областни и висши партийни органи.
В тези ешелони не се отсява най- доброто за страната, а най- преданото, най- безспорно и доказано подчиняващото се, най- зависимото.
Ако попадне в Народното събрание резултатът този „подбор” повтаря и възпроизвежда негативната приемственост.
В партийните централи нито се толерира, нито се развива компетентност, а само и единствено се губи.
Заради това все по- често там се раждат калинки и бръмбари, които се разпълзяват по политическата и държавна власт, като е изключено да се очакват национално отговорни решения.
Главата на нито един бръмбар или калинка няма да роди мисъл за доброволен отказ от власт поради незнание или неумение.
Напротив!
Като продължим логиката на структурата, гарантираща националната сигурност, виждаме, че според Конституцията президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения.
Макар сегашната политическа нестабилност, предизвикана от въздействие на множество неблагоприятни фактори сякаш да подлага на съмнение това.
Формално президентът на Р. България е с твърде ограничени правомощия, но ако действително се еманципира партийно, може да се окаже единствената стабилна институция.
Той възлага на кандидата за министър председател, посочен от най- голямата парламентарна група да състави правителство, назначава служебно, той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, възглавява Консултативния съвет по национална сигурност, обявява положение на война или друго извънредно положение.
Според глава Пета на Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната. С ПМС 216 от 29.09.1998 г. при МС е създаден Съвет по сигурността като консултативен орган, който в дейността си се ръководи от Правилник за функциите, задачите и организацията на СС при МС.
Самият Съвет се ръководи от министър председателя със заместник вицепремиер, чиито ресори са отбраната и вътрешните работи и има постоянен и оперативен състав, който включва министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, техни заместник-министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началник на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.
Президентът може да присъства на заседанията на СС и да определи едно или повече лица, които да го представляват в него.
Според правилника Съветът по сигурността трябва да обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; да дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; да планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната сигурност; предлага решения в условия на криза; да координира плановете на специалните органи за добиване на информация; да дава становища по разпределението на ресурсите; да разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.
Възможно е новият министър- председател да е действително убеден в мисията си компетентен експерт, необходим на страната ни.
Възможно е да е принуден да прави компромиси в избора за министри, заместници, областни управители въвлечен в традицията на партиите и течението на замисленото от тях.
Лошо е, че продължава и доста време след изборите да нарастват хаоса и усещането, което ги предшестваше.
Националната сигурност е оставена на самотек и единственото място, което привлича са меките кресла на ръководители.
В състоянието, което се намира и с кадровите решения, в които се завихрят скандал след скандал СС при МС не изглежда скоро да заработи.
В това положение има две решения.
Едното е президентът да влезе в ролята си.
Hо не с плачевен резултат както през февруари, когато шумно показа готовност да си партнира с гражданското общество.
Заграден с имащи интерес да филтрират и направляват контактите му съветници, по- голяма част от поканените при него успяха да внушат малко гражданственост и още по- малко експертност по проблемите на сигурността.
Това позволи на Иван Ангелов да оцени поведението на президента като опит да унизи представителите на протестиращите, принуждавайки ги да се чувстват жалки, попадайки на една маса с представителите на монополисти, крупни работодатели и представители на по- публичната част от защитниците на политическото статукво.
Вече доста след изборите фарсът се повтори.
Само че този път новото свикване на Консултативния съвет за национална сигурност не можа да стигне до въпросите за сигурността, изместен от театъра на лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и публичния изблик на политико- театрална агресия на водачът на ПП Атака Волен Сидеров.
Оценката на обществото и на водещи експерти е, че Консултативния съвет за национална сигурност не постигна целта, която си беше поставил президентът Росен Плевнелиев.
Неговата задача според тях не е да разработи детайлна концепция, а очертае решение и рамки. Повечето от тях са изненадани от ставащото в сектора „Сигурност”, особено от бързината, с която се промени законът за ДАНС без този сектор да има избистрена стратегия.
Това дава основание за подозрения, че зад политическата и институционална гузност, властова непроницаемост са скрити нови договорки и нездрави интереси.
Умишлено се протакат обсъжданията на необходими стратегически корекции, внесените и минали на първо четене в миналия Парламент проектозакони като Общия Закон за защита на националната сигурност, за военното разузнаване, за Държавната агенция разузнаване и за НСО.
Смята се, че едно от решенията е да се отмени промяната в Закона за ДАНС, изработи обща рамка и тогава да се пишат нови закони.
Други смятат, че трябва да се започне със сектор икономика заради търсене на финансова и икономическа стабилност.
За това настояват и хора от научната общност.
В едно свое изследване проф. В. Цачевски обръща специално внимание върху регионалният дял във външната търговия, делът на регионалните преки чуждестранни инвестиции (РПЧИ), дисбалансите в ПЧИ в България и др. Той сочи ресурсите на регионалните инициативи и структури, които може да създадат при правилно и компетентно участие в тях условия България да започне да участва пълноценно в международната политика и извлече бързи ползи от това.
Сред тях са Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), Черноморското икономическо сътрудничество, Регионалния съвет за сътрудничество (РСС), сред чиито учредители са 19 страни членки на ЕС, САЩ, Канада, Норвегия и Швейцария и участват международни организации и институции като ООН, ОССЕ, Съветът на Европа, ЕС, НАТО, СБ, ЕИБ, ЕБРР и др.
Бързият преглед сочи, че въпреки предупрежденията власти и институции си позволяват да се самозатварят, да не обръщат внимание на препоръки и предупреждения.
В Стратегията за дейността на РСС през 2011 – 2013 г. са очертани основни приоритети подпомагане социално - икономическото развитие, европейската и евроатлантическата интеграция на региона; подкрепа на дейността на ПСЮИЕ; мониторинг на изпълнението на различните инициативи и форми на регионално сътрудничество; осъществяване стратегическото ръководство на регионалното сътрудничество; донорска помощ от ЕС в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ; засилване участието на гражданското общество.
Никак не е за подценяване, че сред водещите противоречия между балканските страни според автора може да бъдат причислени слабата или оспорвана държавност и произтичащата от нея политическа нестабилност в някои страни; искания за промяна на статута на националните малцинства и с проявлението на етнически национализъм и сепаратизъм; нерешени териториални спорове между държави.
Бивш ръководител на специалните служби и министър сочи, че този парламент и това правителство не започнаха добре работа- Орешарски е имал един – два дни, за да намери министри и да състави правителство, което не е сериозно, а с назначаването на заместник – министри има фалстартове. Това хората не могат да си го обяснят и възприемат, и стана последната капка, която преля чашата на доверието.
При това положение и на двата върха са необходими решителност.
Премиерът трудно ще излезе от хватката на партиите, които вкопани в личните си противоречия по- скоро ще се решат да го натоварят с персонална вина и проблеми, на което той и май няма как да отговори.
Вместо да се правят безсмислени срещи с претендиращи неистово да са всевъзможни лидери на гражданското недоволство, с раждащи уникални послания през още по- уникални лозунги по- добре е да се търси концентриране на национална енергия.
Една възможност за това е създаване на един Форум за политически консултации и инициативи.
Създаването му трябва да консолидира изблика на граждански инициативи и недоволство, както и да концентрира в достатъчно гъвкава форма експертен потенциал за сметка на НПО, институти, университети и др.
Когато такава структура се роди от самото общество, тя няма може да бъде поставена под никаква зависимост и воля.
Продуктът на този форум може да бъде ползван и достъпен за всички, а президентската институция може да бъде добър домакин и проводник.
Правилник за функциите и задачите на работа на СС при МС, Обн. ДВ бр. 116/7.10.1998, ДВ бр. 28 / 19.03. 2002, изм. 2003 и 2005
Президентът покани 35 от народа за Обществения съвет
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1807927, 28.02.2013
В Работната програма на РСС през 2011 - 2013 г. специално внимание бе отделено на сътрудничеството в областите на икономическото и социалното развитие, енергетиката и инфраструктурата, изграждане на човешкия потенциал (Building Human Capital) и Вътрешни работи (Home Affairs).
Генерал Чавдар Червенков: Консултативният съвет за национална сигурност не постигнал целта, която си беше поставил президентът Росен Плевнелиев, http://focus-news.bg/?id=f24922, Василева, Емили, 23 юни, 2013
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти
Моралните абсолюти
основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност