Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Thursday, Oct 18th

Информация за членове

Регистрирайте се за да можете да имате достъп до този модул. Той е само за членове на НААФ, подписали Програмата и устава.

Login Form »

Toogle Panel

Последно обновени:

Конфликтите и младежта и децата

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

  Социалните и политически конфликти. Тяхното отражение
върху младежите и децата


Тихомир Стойчев

Дори само в последните месеци може да намерим достатъчно примери, които да ни накарат тревожно да се вгледаме в растящото ниво на детската и младежка престъпност, в нарастващия брой на жертвите на насилие. Ставащото създава обстановка на тревожност и несигурност, но рефлектира най- много върху подрастващите.
Непроявен до момента младеж стана престъпник, като уби с нож двама души и рани един. Независимо каква ще бъде присъдата, няколко семейства са с обърната на 180 градуса съдба.
Младежко сбиване. Сякаш често с това се опитваме да оправдаем насилието. Защо се бият, а не мерят силите си в нещо по- полезно- спорт, съдържателен спор и т.н?
Уж разменени удари само с юмруци, а на улицата в Студентския град остана един труп.
Често при важни футболни мачове ставаме свидетели на насилие по стадионите и по улиците. Виждаме, че част от агитките са силови структури, ако не са поддържани от самите босове.
Други младежи, търсейки изход от все по- задълбочаващото се социално неравенство се изравняват по стил на обличане:
-    групите Емо(където няма видима разлика между момчета и момичета, където смъртта е  желан и закономерен изход);
-    скинари- страховито еднакви в бръснатите глави, пробляскващи черни кожени дрехи, готови да вдигат ръка за фашистки поздрав и преследват с насилие различните. За тази цел в джобовете винаги се намират под ръка боксове, ножове или вериги.
Често зад различните групи и групички прозира старателно вгражданото и подчертавано при всеки отдал се случай- различни сме !!!
Защото сме българи, ще бием циганите; не знаем нищо от историята, но искаме да бием турците, “фесовете”, защото са ни робили и клали векове; мразим арабите, защото са “богати и различни” и т.н. Все повече нараства числото на зависимите малолетни и непълнолетни- от алкохол, от различни наркотици и психотропни вещества.
Дори от обичайните форми на общуване, където виртуалния приятел е повече от всичко.
Бягство от действителността?! Нека се замислим какво означава това!
Колко злоба трябва да имаш, за да намушкаш с нож приятеля си 40 пъти, да го удряш по главата и гърдите с твърди предмети, да нарежеш трупа му и  да го укриеш(случай със задържаният за убийството Николай Арабаджиев).
Няма как да отминем и серийните убийства в Перник, където 25-годишният Станислав Ангелов - Сиси е обвинен като извършител. Макар случаят да не е разплетен докрай, вече е ясно че две от жертвите са негови връстници и съученици. Издигната е версия, че деянията са вършени заради неизплатени дългове. Внимание!- Станислав от малък искал да е мутра, бил дебел и с понижено самочувствие. Момчетата му се подигравали, а момичетата не го харесвали. Комплексите му избили в агресия. “Спомням си, че веднъж двамата седяха в едно заведение, а от съседната маса някакви се подиграваха на Сиси, че е дебел. Багера го защити и онези го пребиха”, разказва младеж от кв. “Мошино”. Заради търговски ангажименти и чести пътувания от бащата Сиси е израснал без родителски контрол. След разкриване на убийствата институции и общественост се раздвижват, но постфактум.*
И в съседните страни нещата не успокоителни. В Скопие маскирани обраха банка, масовата престъпност расте, а насилието между етносите ескалира до чести междуетнически сблъсъци и гражданска война.
В Атина преди по- малко от месец 19-годишният Димитрис Патманидис, преселник от Абхазия стреля по свой съученик и още двама души, след което се самопростреля и почина в болница. Често стават сблъсъци между властите и граждани, в основата на които безредици стоят младежки групи.“Та неа”  пише, че действията на младежа са следствие от влиянието на семейната и училищната среда**. Според последните данни на НЦИОМ коло 57% от учениците в начална образователна степен и 47% от децата между 12- и 17-годишна възраст са станали свидетели на тормоз в училище, без да споделят дали самите те са били жертва. Момичетата са обект на насилие в по-голяма степен, но потърпевши най-често са момчетата. Всяко пето дете е подложено на насилие в училище; всеки трети ученик от малките и четвърти от големите са виждали как тормозят техни връстници на улицата. За жертви се признават 8% от анкетираните. Повечето от подрастващите имат големи очаквания от държавата, която може да подпомогне за работата и спокойствието на родителите. Малките искат да им се случват "хубави неща" в живота и възлагат надеждите си не толкова на родителите си, колкото на обществото.
Учениците гледат на класния ръководител като на родител и на него възлагат надежди да им помогне в проблемни моменти. 43% от учениците се страхуват от нападения, побой и отвличания, като най-засегната е по-богатата прослойка. Към всичките страхове се прибавя и тревожност по отношение на кражби и бедствия. Момчетата са по-прагматични и искат конкретни придобивки от обществото, докато момичетата настояват за закрила на сираци и инвалиди. В тази връзка повечето деца не искат въобще да има домове за сираци.
Нито едно дете не обвинява родителите си, а държавата. Затова 43% от тях искат да имат безгрижно детство, храна, жилище и дрехи. Анкетираните обясняват, че искат държавата да им купува мобилни телефони, за да бъдат родителите им спокойни, да получават сексуално възпитания и др. Всяко 10-о дете иска да го обичат и прекарват повече време с него в разговор или игри. Самите родители искат допълнително около 3 часа седмично, за да бъдат с децата си, макар едва три четвърти от малките да споделят с родителите.
86% от последните сочат като най-голям свой страх наркотиците, алкохола и цигарите. Възрастни и деца са категорични, че лошото възпитание е причина за насилието сред подрастващите, 43% от възрастните не одобряват лоши модели, проникващи в семейството чрез медии. Те са категорични, че училището не изпълнява своята възпитателна функция. ** *Средствата за масова информация ни заливат ежедневно с насилие- ранени, убити, изнасилени, отвлечени, осакатени.... От къде идва всичко това, в какво се корени. По възрастните твърдят, че не е съществувало преди, че държавата е била по- силна; че престъпниците се брояли на пръсти; не е имало неразкрито тежко престъпление и неосъден извършител; че авторитета на училището и мерките за обществено въздействие са били неизмеримо ефективни и т.н. Дали е така? В какво се корени злото и можем ли да го избегнем? Дали това насилие се движи с поредния проект за глобализация? Нали човек е социално животно? Ето през тази призма ще се опитаме да търсим отговор на причините за насилие и конфликти.

?
?        ?
Конфликтът е възможен вариант на взаимодействие между субектите. Заради нееднородността на обществото непрекъснато се появяват неудовлетворени от своето положение хора, при които има разминаване във възгледи и форми. Конфликт е стълкновение между две и повече сили с цел реализация на техните интереси в условията на противодействие.(1). Конфликт(от лат. Conflict- стълкновение) се явява най- деструктивния способ на развитие и завършване на противоречия, възникнали в процеса на социалното взаимодействие. Социалните противоречия се разрешават по пътя на сътрудничеството, компромиса, отстъпките или избягването. (2) Поради това, че конфликтите се явяват най- разпространените източници и форма на политически изменения, са разработени технологии за контрола и управлението им. (3) Утвърждаването на национални държави е невъзможно без нови идентичности, насилствена и асимилационна политика, насочена към хегемонизиране на населението, премахването на местни, етнически и религиозни различия, когато едно или друго малцинство се възприема като опасност за новата идентичност на нацията. Това е свързано с крайни форми на насилие. На Балканите това е причината за десетки войни и противопоставяния, за изгонването и преселването на милиони хора, за провеждането на жестока политика на асимилация.(4)
В теориите на конфликтите могат да бъдат разглеждани две основни направления:
- функционализмът(от лат. Function- изпълнение)- се явява методологическа ориентация за изследване на функциите на системи, явления и обекти. Под функции на конфликта се разбира системата от външни и вътрешни проявления на свойствата му в тази сфера на отношения, където той е възникнал. Според направленията си на въздействие се различават конструктивни(положителни) и деструктивни.(5)
-  структурализъм(от лат. Structura- строеж, разположение, порядък)- способ за изучаване строежа и вътрешната форма на организация на системата, проявяваща се като съвкупност от елементи, които обезпечават нейната цялост, тъждествеността и сама със себе си.(6)
Конфликтологията дава знание за общите и специфичните закономерности на разнообразните конфликти в обществото и представлява интерес за всички специалисти, работещи с хора и участващи в регулирането на социалните отношения, в това число и социалните работници. Конфликтологията е една от фундаменталните социологически теории, претендиращи да разкриват същността на обществото и всички явления от социалния живот. По мнението на Т. Парсънс всяко общество е относително устойчива и стабилна, добре интегрирана структура. Всеки елемент има определена функция и допринася за устойчивостта на системата. 
Функционирането на социалната структура се основава на ценностния консенсус между членовете на обществото, който осигурява стабилност и интеграция.
Р. Дарендорф счита, че всяко общество се изменя, като социалните изменения са вездесъщи- то е пронизано от разсъгласуване и конфликти, социалният конфликт е вездесъщ; всеки елемент в обществото допринася за неговата дезинтеграция и изменение; едните членове на обществото принуждават към подчинение другите. Л. Козер определя социалния конфликт като идеологическо явление, отразяващо стремежа и чувствата на социалните групи и индивиди в борбата за обективни цели; власт, изменение на статуса, преразпределение на доходите, преоценяване на ценностите и др. п. (7) При социалният конфликт (от лат. Socialis- обществен) субекти са елементите на социалната общност (личности, социални групи, държави).
Те възникват в различни сфери, на различно равнище на обществените отношения, като нанасят сериозен материален и морален ущърб.
Социалният конфликт е постоянно присъстващ  и неподдаващ се на пълно отстраняване динамичен тип взаимоотношения, възможни или реални стълкновения между субектите въз основа на противоречия на интереси и ценности. (8)
Проявите на масово насилие нарастват в периоди, в които определени социални групи губят своите обществени позиции или се борят за налагането им, изменят своята социална идентичност. Агресията, породена от несигурност, загуба на социални позиции или формиране на нови се утвърждава на базата на сравнение и противопоставяне, като “другите” се възприемат като виновници. Утвърждаването на нови идентичности е фактор за повишена агресия и става възможно чрез откриване на външна опасност, колективно противопоставяне на враг. (9)
Емил Дюрхейм, френски философ, социолог и политолог,  (1858 г.- 1917), в  “За разделението на обществения труд” пише, че   “отрицателната солидарност не произвежда никаква интеграция” и обосновава два вида  положителна солидарност- първата свързва индивида с обществото без посредничество, докато във втората той зависи от съставляващите го части.
От тези две различия характеризираме две съзнания: с цялата група, което представлява не нас, а обществото и друго, което прави от нас индивид. Така индивидуалните различия, изгубени в масата на социалните сходства изпъкват и стават релефни.(10) Според Л. Козер конфликтите предотвратяват закостеняването на социалните системи, откривайки други.
К. Е. Боулдинг опитва да създаде общ модел на конфликта. Конфликтите ознаменуват осъзнаването и съзряването на противоречията и сблъсъка на интереси, страните съобщават за несъвместимост на техните потенциални позиции или състояния и се стремят да изключат намеренията на другата страна. (11)
Конфликтологията като самостоятелна област на научни знания активно се формира от 50- те години на ХХ в. и предполага междудисциплинарен подход.(12)
Съгласно общата теория на Боулдинг, обществените конфликти в съответствие с нивото на организираност на страните се делят на три големи групи: на равнище на индивида; на групи или организации.
А. Рапопорт разграничава три нива на конфликта:
Война- борба до победен край с използването на всякакви, в това число и насилствени средства(13), с най- висока интензивност, способ  за развитие и завършване на обществено- политически, икономически, идеологически, национални, религиозни, териториални и др. противоречия със средствата на насилие.(14)
Войните мобилизират големи групи и играят важна роля, създават солидарност и сплотеност, стават фактор, участващ във формирането на нациите. Външната заплаха допринася за национална мобилизация, обединение на разнородни и противоречащи си социални групи, за изработване на групова идентичност и създаването на националната държава. Националната мобилизация имат значение и за модерното капиталистическо развитие.(15) Играта е разрешаване на конфликти  въз основа на определени правила, при което се цели победителите да получат съществени, но не жизненоважни преимущества.(16) В играта могат да бъдат разграничени елементи като въображаема ситуация, роля, игрови действия, метод на обучение и намира широко приложение при формирането на конфликтологическа култура. По време на тези процедури участниците придобиват навици и умения за конструктивно поведение.(17)
Спорът е търсене и постигането на съгласие с използване на мирни средства.(18) При тази форма всяка от страните писмено или устно отстоява мнение и доказва правота.(19)
Конфликтите се различават според:
-    сферата на проявление(икономически, социални, политически, духовни, междудържавни и др.);
-    легалност-(открити и латентни);
-    насочеността на развитие;
-    когниктивни(от лат. Cognatio- знание, познание) или мотивационни;
-    механизмите на разрешаване;
-    степента на сложност и важност.
В зависимост от нивото на антагонизъм отношенията между конфликтиращите страни могат да бъдат два типа:
радикално или частично конфликтни.
Професор Р. Дал предлага типология в зависимост от броя на противостоящите си участници, сходствата и различията, поляризация и сегментация, степента на антагонизъм на участниците.
При търсене на корените, причините за този или онзи социален конфликт е необходимо да се отчита целият комплекс от обстоятелства: икономически и политически интереси, социален престиж, идеологически, национални, религиозни и възрастови фактори и др. (20) От гледна точка на зоните на развитие и проявление конфликтите биват вътрешни и външни; според нормативната регулация- институционализирани и неинституционализирани,  според качествените характеристики, степен на участие, интензивност и значение за политическите процеси могат да се делят на дълбоки и недълбоко вкоренени; с “нулева стойност” и “отрицателна стойност”; антагонистични и неантагонистични; ескалиращи и с ниска интензивност; открити и закрити(латентни); дълговременни и кратковременни. В зависимост от строежа и организацията на режима на управление конфликтите се определят като вертикални и хоризонтални и др.(21) Главен източник за конфликти в обществото се явява разделението на  социални и национални групи, слоеве и класи. (22) Неравенството може да се прояви не само в материално отношение, а и по отношение на политическа власт, права и задължения, чест, достоинство, стимули, оценки, признание, престиж и шансове за развитие. Те стоят в основата на сложната статусна и стратификационна структура на обществото.(23). Възходът на национални, социални и идеологически идентичности се превръща в потребност поради разпада на традиционните общности. Загубилият идентичност човек изпитва потребност да стане част от нова. Такава роля играят религиозните идентичности, нациите или идеологиите. (24) Най- мащабни са източниците, в които се съдържат социални фактори и основания. В основата на политическата конфронтация лежат обществените отношения, определени от несъвпадане статуса на субектите в политиката, техните роли, значения и функции, интереси, потребности и ресурси.
Социален източник на конфликти се явява разминаването по отношение на ценностите и политическите идеали, културните традиции, оценките на едни или други събития и субективни представи за политическите явления.(25) Западните теоритици Дж. Бертон, К. Ледерер, Дж. Дейвис и др. в последните години издигат теорията за човешките потребности, когато конфликтите възникват в резултат на натиск или неадекватност по отношение удовлетворяване на потребностите. Във връзка с неизбежното осъзнаване на човешките потребности се сочат неадекватно възприятие на собствените интереси, позицията на съперника.
Към социалните източници спадат процесите на идентификация, изразяващи се в осъзнаване на принадлежност към социални, етнически, религиозни и др. общности и обединения, което предопределя възприемането на мястото в социалната или политическата система. Те са характерни за страните в преход, когато хората търсят и променят своето място, привикват към нетрадиционни за тях норми в отношенията и отношение към държавната власт.(26)
Противоречието между производителните сили и производствените отношения води до конфликти между социалните слоеве, групи и класи; между поколенията; между етническите групи; религиозни общини; носителите на различни традиционни ценности; между тях и тези с нововъзникващите обичаи.(27).
Всяка ситуация на криза, разпад на социалните връзки интензифицира потребността от намирането на враг и инструмент за противопоставяне на деструкцията на съществуващите социални идентичности или изграждането на нови. Капитализмът се нуждае от хегемонизиращата роля на националната държава, която се реализира от името на доминиращата етнорелигиозна или друга общност.(28) Когато описваме един или друг конфликт, ние сме длъжни да знаем:
1.    характеристиките на страните в конфликта;
2.    предисторията на взаимодействието на конфликтиращите страни;
3.    характеристика на конфликта- граници, твърдост, мотивационна ценност, определение, периодичност и др.;
4.    социалната среда, в която възниква;
5.    заинтересованите страни;
6.    стратегията и тактиката на конфликтиращите страни;(29)
7. резултати от конфликта за всеки от участниците и заинтересованите страни.(30) Различията между социалните, етническите, религиозните общности се премахват с насилие или се превръщат в линии, по които върви дискриминация и несправедливост. Съвпадането на етническите разделения със социално- икономическите различия и демографските промени стават фактор за устойчиви форми на конфликт и насилие. Там, където се появяват големи маси младо население, особено при социални групи, които се възприемат като дискриминирани, възникват предпоставки за конфликти и насилие.(31)
В своето развитие социалните конфликти протичат в три основни стадия:
1. Предконфликтият стадий, когато наличието на обект, обладаването или притежаването му е свързано с фрустрация(lat. Frustratiо- лъжа, неуспех) и потребност на субектите, ангажирани в конфликта.(32) Фрустрацията е психическо състояние, предизвикващо обективно непреодолими или възприемани субективно трудности, които изникват по пътя към целите. Тя се съпровожда с отрицателни емоции.(33)
В предконфликтният стадий страните оценяват своите ресурси, преди да се решат на действия или отстъпки, консолидират сили, търсят поддръжници и оформят групата, определят обекта, възпрепятстващ достигането на целите, неговата виновност, сила и възможности за противодействие. Този се нарича идентификация. Понякога е възможно да бъде избран обект за агресия, който няма отношение към блокирането им и това да доведе до фалшив конфликт със страничен обект.
Непосредственият конфликт се характеризира с наличието на инцидент, социални действия, изменение поведението на съперниците, които могат да имат както скрит или явен характер. Характерно е наличието на критична точка, при която конфликтните взаимодействия достигат максимална сила и острота, след което рязко се снижават по низходящата към своето разрешаване или ново избухване.
Разрешение на конфликта  е възможно при изменение на конфликтната ситуация, позволяваща той да се погаси и отстранят причините. Възможно е също разрешаване на социалният конфликт по пътя на изменение на изискванията на една от страните или изтощаване ресурсите на страните, вмешателство на трета сила, създаване на превес на едната страна или отстраняване на съперника.
Политически конфликт се проявява в борбата между едни субекти с други за влияние в системата на политическите отношения, политическия статус на социалните групи, достъпът до приемането на общозначими решения, устройството на властовите институти, разпореждането с ресурсите, монополизирането на собствените интереси и признаването на тяхната обществена необходимост- всъщност за власттта и политическото господство.(34)
Политическият конфликт е свързан с проблема за съхранение, отслабване или смяна на съществуващата власт. Той представлява теоритическа и практическа борба между политическите субекти- доверени лица на големите социални групи, мобилизирани посредством номинация за участие във властта с цел да модифицират, трансформират или съхранят социалния порядък. Наличието на политически конфликт в едно общество е естествено състояние, а не показател за деградиране на обществото. Обратно, отсъствието на политически конфликт свидетелства за неспособност за по- нататъшното му развитие. (35)
Специалистите разглеждат следните основни елементи на конфликта като основополагащи и общовалидни:
-    източник(предмет) на конфликта, изразяващ разногласията между участниците в спора;
-    повод, характеризиращ конкретните събития, който служи като начало за активните действия на страните по отстояване на своите интереси, цели, позиции по отношение на конкуренцията;
-    страни в конфликта- които непосредствено или косвено участват в оспорване на властовия статус и ресурси в сферата на политиката;
-    възприятия и позиции на субектите, разкриващи техните цели в конкуретното взаимодействие, отношението към контрагентите, възприятието за конфликта и други субективни характеристики от поведението на страните;
-    средства, характеризиращи типично използваните от страните ресурси, способи, техники във взаимодействието им един с друг;
-    характер на конфликта, разкриващ най- типичните отношения между конкуриращите се страни, твърдостта или пластичността на заеманите позиции, способността към модифициране предмета на спора, въвличането на посредници и др.п. (36)
Различават се и три основни типа на политическите конфликти:
1.    Конфликт на интересите. Присъства в страни, където политическата норма се явява “търг” около дележа и най- лесно се поддава на регулиране.
2.    Конфликт на ценностите. Те са характерни  за развиващите се държави с неустойчив държавен строй и устройство; изискват  повече усилия за урегулирането и трудно намират решения.
3.    Конфликти на идентификацията. Характерни са за общества, в които се извършва отъждествяване на субекти с определена група (етническа, религиозна, езикова), а не с обществото (държавата).
Конфликтът се определя в зависимост от нивото на участниците.(37)
Субекти на опозиционните конфликти са властвуващите елити, изразяващите техните интереси партии, държавните институти, организации, лидери и организациите, представляващи подвластните маси, политически активните групи, надигащи се срещу съществуващия ред. Те въвличат в сферата на противоборството болшинството или всички политически институти и значителна маса от населението, докато в частичните конфликти участват само някои институти и групи, части от елита, съперничащи си партии, заинтересовани от разрешаването (или неразрешаването) на конкретните проблеми за реформиране на политическите отношения и институти. Радикалните конфликти разделят обществото на противоположни политически сили, а частичните прорастват от преплитането на много политически сили, на политическия плурализъм.(38)

Контрол и управлнеие на политическите конфликти

Както показва практическия опит, различните участници в конфликта най често се стремят към управление и установяване една или друга форма на контрол. Контролът като съзнателна форма на въздействие върху политическия конфликт предполага тристепенна програма:
- осъществяване на превантивни мерки под формата на изявяване на основните елементи в полето на конфликта, анализ на взаимодействието и мониторинг на конфликта и събитията;
- изявяване на факторите, които способстват за повишаване интензивността на конфликта, както и възпрепятстващите неговата ескалация, в резултат на което да се изяснят основните направления за действие на контролиращите субекти;
- предотвратяване възможността за преход на конфликта от стадий на спор към насилие и нарастване на политическото напрежение; минимализиране степента на социално възбуждане и др. В резултат се формират определени ограничения на дейността на контролиращите субекти, в рамките на които ще се избегне трансформацията на конфликта в криза или катастрофа.(39) Контрол означава система от способи за въздействие  върху субекта с цел регулиране на неговото поведение и привеждане към общоприетите за дадената общност норми. (40)
Управлението представлява целенасочено влияние на различни компоненти върху конкурентното взаимодействие на страните, предполагащо повишаване съответствието на тяхното състояние, намерение на този или онзи субект.(41) Управлението на конфликти е съзнателна дейност, осъществявана по отношение етапите на неговото възникване, развитие и завършване, имаща за цел изменение и подобрение на динамиката на конфликта. Обикновенно управлението на конфликта  включва две основни насоки- профилактика и разрешаване.(42).
За разрешаването на конфликта е необходимо неговото управление и регулиране посредством разработване на система от мерки, насочени към ограничаване на интензивността и мащаба на конфликта.(43).

Основни статегии

В качеството на стратегии, при които се формират технологии за съзнателно въздействие върху конфликта могат да бъдат посочени:
- инициация на конфликта- непрекъснато изостряне на наличните противоречия, усилване на напрежението и консервиране на острите отношения с цел създаване на ситуация, която да бъде използвана по- ефективно;
- рутинизация- поддържане на възникнало напрежение в отношенията между страните и използване за собствени цели;
-  предотвратяване – недопускане преход към противоречия в открита фаза на противоборство и нарастване на политическото напрежение;
-  урегулиране- понижаване остротата на противоборството между страните, за да бъдат избегнати най- негативните последици;
-  разрешаване- отстраняване причините, изчерпване предмета на спора или промяна на ситуацията и обстоятелствата, което би породило безконфликтно отношение между страните;
-  изместване (пренасяне) на отговорността за различните способи за завършване на конфликта на друго ниво от политическата система.(44)
Политическата практика и теория са разработили общи форми и способи за предотвратяване, регулиране и разрешаване на политическите конфликти, между които компромис и консенсус. Компромисът е съглашение на основата на взаимните отстъпки. Консенсусът (лат. сconsensus- съгласие, единодушие)- е съглашение на значително количество хора от едно съобщество по относително най- важните аспекти на неговите социални порядки, изразено в действие.
Те могат да бъдат трансформирани до три нива.
Първото показва дали дадено общество има общи ценностни представи и цели.
Второто определя правилата на играта, фиксирани в конституционни норми.
Третото издига на преден план паралелът  “власт- опозиция”. Консунсусът е принцип на демокрацията, позволяващ да се разрешават и предотвратяват противоречията и конфликтите, снемат напрежението в обществото.(45) Ефективността му зависи от участието в разпределението на възнагражденията, печалбите, властта, благосъстоянието на обществото, нивото на политическата култура.
Кризата на консенсуса се свързва с кризата на отношенията в системата.
Под урегулиране на конфликтите се подразбира:
-    предотвратяване на откритите форми на проявления, съпроводени с насилствени действия, разрешаване на конфликтите, предполагащо отстраняване на причините, които са ги предизвикали;
-    формиране ниво на отношения между участниците, успокояване(снижаване нивото на враждебност в отношенията на страните, прехвърлляне на конфликта в руслото на търсене на съвместно решение на проблемите).
В урегулирането на конфликтите, могат да бъдат обособени три групи методи, облекчаващи търсенето на мирен изход.
Първата предотвратява настъпването на насилствения стадий в развитието на конфликта. Към тези методи е ранната диагностика на конфликта и изявяването на неговите причини с цел да не се допусне неговото по- нататъшно разрастване. Основният акцент се прави въз основа на развитие на институтите и механизмите за предотвратяване насилствените форми, т.е. създаването на широка мрежа от държавни и недържавни консултантски структури. Най- важната роля тук принадлежи на системата на образованието, телевизията и радиото.
Втората група разрешава противоречията, предизвикани от конфликта. Дж. Бертон предлага система от методи, предназначени да отстранят причините за възникване на конфликтите, която се основава на изменение на дълбочинните структури. Правилното организиране на общуването между социалните групи, намиращи се в конфликт е основен метод. Като се измени характерът на възприятията се променят отношенията между страните. Методите, използваните от Бертон и неговите колеги включват в себе си Т- групи, снижаване на лъжливата идентификация с група само по национален признак, специално организирани срещи и дискусии между конфликтиращите групи и т.н.(46) Третата група- снижаване на нивото на противостояние на страните, отказ от участие в едностранни действия и преход към търсене на съвместно решение на проблема. Тя включва техники, които предполагат рационален план. Счита се, че много от конфликтите са с нулева стойност, т.е. когато всичките интереси на страните са коренно противоположни. И дори конфликтът да е близък към това, необходимо е участниците посредством включване на допълнителни въпроси или изключването на редица от тях да превърнат конфликтната ситуация в носеща нулев характер.
Друг способ е да се диверсифицират (успоредят) ценностите и целите, т.е. да се направи така, че групите да се стремят към непресичащи се цели; или да се сформират цели от по- висок порядък, позволяващи обединение в името на тяхното достигане. Има методи за понижаване на напрежението с използването на силово давление.
Основният проблем в използваните методи се заключава в това, че страните не винаги се държат рационално и не винаги са готови на компромиси. Тогава се разработва технология за водене на преговори и осъществяване на посреднически услуги.
Като най- ефективно се явява комплексното използване на различни методи в зависимост от конкретните условия и характера на конфликта.
Съществуват следните способи за разрешаване на конфликти:
1.    постигане на съгласие в резултат на съвпадане на мненията на всички страни
2.    постигане на съгласие в съответствие със законодателна или морална воля на външна сила
3. постигане на съгласие, наложено на една от страните в конфликта(47), когато поради остаряване конфликтът губи актуалност и се решава от самосебе си.
Изборът на пътища зависи от конфликтиращите страни, но се отчитат и съпътстващите фактори: равновесни сили, исторически опит, гласност, институционални условия за консултации и преговори.
Д. Аптер счита, че съществуват три степени на развитие на обществените конфликти:
1.    сблъсък на предпочитанията (кооперация)
2.    сблъсък на интересите (конкуренция)
3.    сблъсък на основни ценности (изкуствен, фалшив конфликт)
Задачата е да бъде трансформиран конфликта на ценностите в конфликт на интересите или на предпочитанията. За това се използва преговорен процес, посредничество, разделяне на страните и др., като се съблюдават редица условия:
-    съгласуване правилата за водене на преговорите обезателни и за двете страни;
-    недопускане идеологизиране на конфликта;
-    изясняване на реалните причини и намирането на по- верен път за неговото разрешаване.
Е. Нордлинжер обосновава основните принципи, които е необходимо да се използват за успешно регулиране на политически конфликти:
1. стабилна коалиция;
2. принцип на пропорционалност;
3. деполитизация;
4. взаимност в правото на вето;
5. компромис;
6. концесия, т.е. предоставяне правото за урегулиране на трета страна.(48) Демократическия контрол над конфликтните ситуации включва следните специални процедури:
-    взаимен и оперативен обмен на достоверна информация за интересите, намеренията и поредицата от стъпки на страните в конфликта;
-    взаимно въздържане от употребата на сила;
-    взаимен мораториум върху действия, които могат да доведат до изостряне на конфликта;
-    включването на арбитри, безпристрастният подход на които е гарантиран, а препоръките им се приемат на основата на компромисни действия;
-    използване на съществуващи или приемане на нови правни норми, административни или други процедури, способстващи за сближение на страните в конфликта;
-    създаване и поддържане на атмосферата на делово партньорство, а от там и доверителни отношения като предпоставка за изчерпване на текущия конфликт и предотвратяването на аналогични конфликти в бъдеще. (49). В последните години междугруповите конфликти се превръщат в повсеместно явление, но са по- консервативни, сравнени с междуличностните.(50) З. Фройд описва междугрупувата враждебност като средство за поддържане сплотеността на групата, което по- късно е застъпено в разработките на Н. Милер и Л. Берковиц. Теорията “фрустрация- агресия” допуска възникване на агресия и когато човек не е непосредствено засегнат от фрустриращо действие, а е само пасивен свидетел. За тези случаи е характерен и обективен конфликт на интересите, чиито механизъм  е описан в теорията за груповия конфликт на Д. Кампбел, която се свежда до следното:
-    конфликт на интересите между различните групи може да предизвика междугрупов конфликт;
-    конфликт на интереси и междугрупов конфликт в миналото обуславят възприятието на заплахите на отделните членове на едната група от страна на другата;
-    заплахата обуславя  враждебността у отделните членове на групата към източника на заплаха;
-    заплахата обуславя вътрешногруповата солидарност;
-    заплахата обуславя по- пълно осъзнаване от индивида на собствената му групова принадлежност;
-    заплахата усилва непроницаемостта на груповата граница;
-    заплахата намалява отклонението на индивида от общоприетите норми на групата;
-    заплахата увеличава степента на наказание и отхвърляне на нарушилите верността към своята група;
-    заплахата води до необходимост от наказване членове на групата, отклонили се от груповата норма, увеличава догматизма и егоцентризма;
-    неправилното възприятие на заплахите от страна на външните групи също обуславят повишаване на вътрешногруповата солидарност и враждебност към другите.
Редица специалисти като К. Фергюсън, Х. Кели, Д. Раби, М. Горвитц показват, че междугрупувата конфликтност може да бъде наблюдавана и без обективен конфликт на интересите, а само благодарение на познавателния процес. Даденият феномен получава популярност под името “вътрешногрупов фаворизъм”(облагодетелствани членове на “собствената група” в противовес на членовете на другите).
Осъзнаването незаконноста на статусните различия поражда стремеж към изменение, води до увеличаване на вътрушногруповата подкрепа за това и междугруповото съперничество.(51) Влиянието на националния фактор в последните десетилетие продължава да расте.(52) Тези отношения са свързани с политическите, социалните, религиозните, екологическите и др. В политиката се  изразяват и реализират много важни интереси на етносите. Разглеждайки националните отношения е необходимо е да изясним съотношението и структурите на такива  понятия като етнос, нация, национална държава.
Един от важните аспекти на историческото развитие е разширяване на междуетническите контакти. Развитието на комуникациите, повишаване мобилността на населението, усувършенстване на средствата за масова комуникация и информация води до разрушаване на затвореността на етносите, разширява тяхната сфера на взаимодействие и взаимозависимост.
Етническите общини ще се стремят да запазят своя исторически опит, култура и самобитност, докато съществуващите държавни граници ще губят своето значение и съответствие. (53). Междуетническият конфликт е социален, изразяващ  противоположност на интересите, враждебност, състояние на противоречия и противоположни действия на етносите. Като най- характерни особености на междуетническия конфликт могат да бъдат посочени продължителност, тежки характеристики, исторически корени, острота, масовост, етнополитически характер, въвличане на държавни структури и др.(54)
Междуетническите конфликти назряват дълго, като причините за тях са многообразни. За възникването на конфликта е необходимо наличието на три фактора: повишаване нивото на националното самосъзнание; наличие на критична маса от проблеми, оказващи влияние върху националния бит и наличие на политическа сила, способна да използва в борбата за власт двата предходни фактора. Обективният анализ на причините за междуетническите конфликти е възможен при познаване всички аспекти на това явление: етнопсихологически, социално- икономически, политически и социокултурен. Заплахата от разрушаване на привичния образ на живот, материалната и духовна култура, ерозията на системата от ценности и норми се възприемат по различен начин от социалните групи и индивидите в етноса. Като правило те предизвикват защитни реакции, като отказа от привичните ценности предполага признаването или реалното превъзходство на ценностите на доминиращия етнос, поражда чувството  за второстепенност и усилва неравенството.
Междуетническите конфликти на почвата на социокултурните различия възникват в следствие на принудителна езикова асимилация, разрушаване на културата и нормите на религиозното или цивилизационно свойство, което очертава  реална перспектива за дезинтеграция на етноса. Социално- икономическият фактор действа при всички междуетнически конфликти, но неговата значимост е различна.
Политическият фактор  е съпътстван от появата на нови политически лидери, които добиват голяма политическа власт. Те разрушават предишните съюзи и подлагат на съмнение легитимността на съществуващата система на държавата, като отстояват правото на самоопределение на малцинството за равноправен член на международната политическа система като нация сред нации. Всъщност и междуетническия конфликт е борба за контрол при разпределението на материалните и духовни ресурси.(55)
Етническите групи, участващи в конфликта се борят за достъп до социални ресурси- икономически, политически или културно- символически, за статус, икономическо могъщество и политическо влияние, символически статус.
Такъв е образованието, който включва в себе си материална, нематериална и символическа съставка, което е свързано с възможността за повишаване статуса на членове от групата. Самото наличие на национално училище или университет е важно в символически план(символически капитал).
За значението за борбата за статус свидетелства всеки от известните етнически конфликти.(56) Междуетническите конфликти са сложни, трудно се регулират, имат дълбоки исторически корени, традиция в разпалването и затихването им. Често засягат подсъзнателното  у хората и силно се влияят от религиозните различия.
Изходът от междуетническите конфликти могат да бъдат от компромис до използването на сила. При разблокирането на междуетническите конфликти е най- добре да бъде избягвано странично вмешателство, като се обезпечи правото на свободен избор на всяка от страните.
Второто условие е прекратяване на радикалните действия и постигане на политически компромис между страните, участници. Системата за урегулиране на междунационалните конфликти може да съчетава институционален и инструментален подход.
Институционалният предполага създаване на мрежа от организации, инфраструктура за предотвратяване и регулиране, докато инструменталният се състои в умелото съчетаване на конкретните мерки с регулиращо въздействие върху междуетническия конфликт. Сред тях изпъкват тактически, оперативни и стратегически решения.(57)
Етнос и нация са принципно различни феномени. Създателят на концепцията за етногенезата Л. Н. Гумилев (1912- 1992 г.) определя етноса като природно явление, биологично, родово, естествено сложил се колектив, развиващ се подобно на енергетическа система и отличаващ се от себеподобните с оригинален стереотип в поведението на хората. (58). Нация(от лат. Natio – племе, народ) е исторически обособена общност от хора, създала се в процеса на формиране общност на територията, икономическите връзки, език, етнически особености на културата и характера.(59)
Тя е с устойчиви признаци на етническата цялост и социално- икономическата общност на хората, общност на територията, езика, психическите особености, културата и самосъзнанието.
Група етноси при създаването на нацията създават и държавата.
Основната проблематика на националните отношения са равноправието и подчинеността; възникване на недоверие, вражди и конфликти; неравенството в нивото на икономическото и културното развитие; отношенията между нациите и съществуващата система на властта в многонационалното общество, формите, методите и условията за тяхното урегулиране в интерес на мирното съществуване, прогреса на нацията на основата на равноправие, суверенноста и демократизма.
Световната обществено- политическа мисъл е разработила етнополитически идеи и концепции, третиращи различните интереси и стремеж към разнообразни социални форми. Това е свързано с утвърждаването на уникалните култури на народите, считани за изостанали и придобили своята национална независимост относително скоро, съчетано от друга страна със съпротива, въздействие на съвременните технологии и модел на образа на живот, заплашващ съхраняването на културните традиции и националната самобитност. Бързият ръст на националното самосъзнание с изблик на национализъм учените наричат “етнически ренесанс”, “етнически парадокс на съвременността”.
Само по себе си етническото възраждане не се явява етнически конфликт, но притежава мощен конфликтогенен потенциал. Съвременният етнополитически конфликт има скрит период на натрупване и развръщане на междуетнически противоречия. Неговата продължителност е различна и през това време се формира етнополитически потенциал, участниците осъзнават своя статус и  го съпоставят с този на другите общности, определят своето отношение към тях. В този период се решават въпросите за властта и преразпределението на материалните ресурси. В научната литература съществуват два подхода при анализа на причините, същността и еволюцията на етнополитическите конфликти.
Социологическият подход обръща основно внимание на ролята на националния елит в мобилизацията на чувствата в условията на междуетническото напрежение и в процеса на неговата ескалация до нивото на открития конфликт; изследва въпросите  на властта, достъпа до ресурси; анализира социално- психологическите механизми на етнополитическите конфликти. Според А. Дойч модернизацията активизира етническо съзнание, формира политически стремеж към национална автономия.
Майкъл Хектер издига концепцията за “вътрешен колониализъм”:
1. етническите периферийни групи в многонационалната държава при неравномерна модернизация усещат обреченост, предопределеност и така се натрупва  конфликтогенен потенциал;
2. обречеността  се възприема като подтискане на периферията от центъра;
3. като ответна реакция угнетяваната общност формира национализъм.
В условията на разрушаване на социалните връзки се усилва ролята на националността като традиционен канал за социална идентификация.
Различните течения на етноцентрализмът, национализмът и крайният шовинизъм се превръщат в особена форма за преодоляване на комплекса за непълноценност, присъщ на маргиналните слоеве. Национализмът може да служи като своеобразна примамка, с помощта на която социалните низини се въвличат в орбитата на влияние на политическите партии, решаващи задачи свързани с политическата мобилизация на населението. Между причините, пораждащи етнополитически конфликт може да бъде посочена и “политизацията на етническата солидарност”.
Възможни са следните ситуационни източници на етнополитически конфликти:
-    внезапно изчезване на сдържащите фактори на външната среда, което се случва при рязкото отслабване на висшата политическа власт или неочакваното изчезване на външната заплаха;
-    исторически наследени междуетнически отношения;
-    вътрешната борба за лидерство в рамките на етническата група;
-    влошаване на икономическата ситуация;
-    ниско ниво на политическата и обща култура в огнищата на етнополитическите конфликти.
При анализът на етнополитическите конфликти следва да се има предвид, че нерядко може да се наблюдава наслояването на една конфликтна ситуация върху друга.(60) Депривацията е състояние на недоволство на субекта, възникващо в резултат на разминаването между реалните(оценъчните) и очакваните от субекта състояния.
Когато това разминаване стане значимо, а недоволството приема масов характер, възниква мотивация за участие в протестни действия.
Взрив на протестните форми на поведение с голяма степен на вероятност стават в периодите на преход от икономически подем към депресия, когато хората сравняват своето предишно поведение със сегашното. При това протестното поведение е по- разпространено сред хора, чието положение относително се е подобрило, отколкото сред тези, при които е стабилно лошо. Активизация на различните форми на протест е възможна и в периоди на икономически подем, когато очакванията изпреварват иконимическите възможности за удовлетворяването им.
Ръстът на депривацията и активизацията на протестни действия може да бъде предизвикана и от радикални идеологии, лозунги и симвлочини акции, недоверие  към политическия режим, загуба на вяра в традиционните способи за изразяване на изискванията и др.
При ниска степен на институализация подобни акции могат да доведат до безредици, насилие и сблъсък с властите, поради което в повечето демократични страни провеждането на масовите политически мероприятия се регулира от специални закони.
Тероризмът също може да бъде отнесен към неконвенционалното политическо поведение.
Под тероризъм се разбира опозиционна дейност на екстремистки организации или отделни личности, целта на които е систематичното или единично извършване на насилие(или заплаха с такова) за сплашване на правителството или населението. Характерна черта се явява провеждането на насилствени акции, които целят да предизвикат в обществото широк обществен резонанс, да повлияят на хода на политическите събития и взимането на политически решения.
Съществуват резлични видове политически тероризъм. Според идейната си  ориентация той може да се проявява като десен(неофашистки, дясноавторитарен) и ляв(революционен, анархистки, троцкистки и др.).(61)
Според преследваните цели се различава културен, рационален и идеологически.
Според историческата си насоченост тероризмът се дели на анархоидеологически, който се стреми да наруши традиционната политическа система, да прекъсне историческата приемственост и националносепаратистки, който се стреми да възстанови света, миналото величие и единството на нацията, независимостта и суверенитета, да отвоюва загубените загубените територии, да отмъсти за нанесени обиди.
Отделен вид е религиозният тероризъм, когато воденето на война срещу “неверниците” е силен мотивиращ елемент. Към методите се отнасят убийства на политически дейци, отвличания, заплахи, шантаж, взивявания на обществени места, завземането, взимането на заложници, провокиране на стълкновения и др.
За членовете на терористичните организации е характерен стремежът им да оправдават своите действия с висши цели и невъзможност иначе да окажат влияние върху ситуацията. В повечето случаи обаче мотивите са различни от официално прокламираните.
Несъстоятелно е да обясняваме тероризмът с психопатни изменения. От изследвания, проведени със задържани терористи е потвърдено, че подобни лица са изключения.
Преобладават млади, интелигентни, образовани хора, студенти, при това от хуманитарни специалности. Характерни са завишени претенции, липсата на адаптивност, неуспех при усвояването на определена социална роля, търсенето в другите на причините за своите неуспехи, проблеми с емоционалните възприятия, повешина степен на агресивност, стрес, фанатизъм.
При такива хора участието в терористични организации е способ за компенсиране на ниската личностна самооценка, за предоляване на чувството за самота, формиране на усещане за съпричастност с другите, колективизъм и т.н.
На политическото участие в описаните по- горе форми противостои абсентеизмът, под което се разбира отклоняване от участие в политическия живот. Абсентисткият тип поведение съществува във всяко общество, като неговият ръст свидетелства за сериозна криза в легитимността на политическата система.(62). Към причините за абсентеистко поведение се отнасят доминирането в личността на субкултура, пълно отричане и изключване на общоприетите норми, възприемане на света като чужд. Способността на личността да се справя със своите проблеми може да породи разбирането за ненужност от политиката и политиците и напротив, заплахата за собствените интереси от страна на по- силни групи поражда стремеж за търсене на съдействие от политиката.
Най- често абсентизмът се наблюдава в представители на младежката възраст, на различните субкултури, на лицата с ниска образователна степен.
От една страна това явление се явява стабилизиращ фактор в общество, в което отсъстват ефективни мехонизми за мирно разрешаване на социалните и политически конфликти, но от друга съществува опасност да бъде наблюдаван рязък преход от абсентеизъм към радикални форми на политическо поведение.(63)

?
?        ?

Неведнаж сме констатирали, че държавата ни се нуждае от институционална реформа. До сега през годините на преход нейната роля беше ограничавана, много държавни дейности вече са прехвърлени към частни изпълнители. За гражданско общество говорим, без да се забелязва активност и ефективност от негова страна. Училищните институции понижиха ефективността от основната си функция по придобиването в тях на нови знания от подрастващите, но и върху възпитанието и поведението на децата. Ако в по- далечното минало се винеше основно феминизация на професията се добавиха и нови проблеми:
-    ниско ниво на обществена оценка;
-    ниско заплащане;
-    занижени и несвоевременно подавани бюджети;
-    непредлагане на избор и системна организация на извънучилищни дейности;
-    липсата на сигурност за бъдещето;
-    поява, развитие и ескалиране на нови конфликти;
-    увеличаване проводимостта при пренасяне на негативни модели на поведение към децата.
За да се изгради добре функционираща държава и общество, ще ни бъде необходимо да подобрим нивата на обществени и индивидуални нагласи.
Те със своите ресурси развиват функции по гарантиране и защита на права, собственост, обществен ред, територия, съществуване.
Престъпността е  социално обусловена и представлява сериозна заплаха за държавата и обществото. МВР, училището, институциите въобще по отделно не могат сами да се справят  и носят отговорност за бъдещето, както и сме свидетели на това, че те не могат да решават задачите на настоящето. Проблемът е в намирането на  баланс в отношенията между обществото и държавата, между институциите и гражданските организации. Нивото на икономическите постижения  се определя от нивото на институционално развитие, от историческите и културни особености.
Важни са и нагласите на елитите – политически, институционални, културни и др. Дълго политическият ни елит насажда за модел политическото противопоставяне. Институционалните елити бяха силно повлияни от това и сега на много места се наблюдава недопустимо задълбочаване на политизацията в самите институции. Културните ни елити също не са на висота. Стойностните достижения отдалечени във времето се подлагат на съмнение, а в съвременното културно пространство все по- силно се чуства влиянието на пошлостта и фалша. Младите не се интересуват и не познават стойностното в историята, традициите, културата и изкуствата. Пред очите им напористи и комерсиални представители влизат в непремерена, без да подбира средства полемика, в челото на чието острие е тоталното отрицание и обругаване. Грубата политическа манипулация, упражнявана при провежданите реформи доведе до провал.
Една от грешките е липсата на воля и решимост за осигуряване на делегирана свобода .
Тук трябва да отчитаме, че в нашите условия традиционна значимост има йерархичната форма, в която отделният индивид по силата на предварителен договор приема ограничаването на егоистичният си интерес в името на служене на общото.
Подрастващите трябва да научават, че йерархичната система гарантира равни правила и норми на селекция и участие, приемливи за  общият интерес .
Ако бяха изчистени от чисто политическите и пропагандни внушения, някои стари форми на работа с подрастващите можеха да ни служат и сега, доколкото бяха  адаптирани към общонационалните ни култура и традиции. В историческата си реалност те са премахвали индивидуалните  различия и конфликти, като са ги заменяли с групуво-колективната идентичност, церемонии, традиции и др.
В тях са налагани ръководители, способни да олицетворяват и представляват институционалната идентичност.
Основният прерогатив на съвременната национална държава е налагане действието на общоприети норми и закони. В случай, че възпитаваме пренебрежително отношение към тях, индивидуално право, дадено някому, индивидуалното право да ги нарушава, то тяхното колективно действие ще се окаже невъзможно и парализирано.(64)
Държавата в недостатъчна степен гарантира сигурността на своите, особено що се отнася до обикновенните граждани. Бизнесмените имат повече възможности да се погрижат за собствената си сигурност. За това състояние на първо място вина имат участващите в политиката и законодателната дейност играчи. От тях в най- голяма степен зависеше през годините организирането на секторите за сигурност, обществен ред и правосъдие. От една страна ние разчитаме държавата да гарантира сигурността ни, но от друга се опасяваме от нарушаване или ограничаване на правата и свободите ни. Особено сякаш от това се опасяват именно хората от висшите етажи на политиката, управлението и бизнеса. Не може да има капитал с неясен произход, развиван бизнес без правила, с нарушаване на общоприетите норми и да очакваме, че ако не държавата, някакви други структури няма да пожелаят да самовъзмездяват, да раздават правосъдие и наказват.(65) Ще трябва да заговорим и възстановим правото на равен старт на подрастващите, на бъдещето на нацията или ще осигурим единствено уникалния шанс,  мечта на единици, които по чудо при отсъствието на добро образование да станат водещи фигури в науката; на ритащите по неравните улици да израстнат до нивото на световноизвестни и скъпо конвертируеми спортисти; на красиви момичета да срещнат някъде своя принц или на всички да оцелеят и спечелят в “Сървайвър”. Май той е по- реален на улицата, където сме всички?!

* Светлана Стоименова, Като малък Сиси искал да е мутра
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=135970, 17 май, 2009
** http://focus.news.net/?id=n1164743,13  април 2009
*** Николова Милена, Подрастващите искат безгрижно детство под формата на храна, жилище и дрехи, 28.04.2009http://www.duma.bg/2009/0409/280409/index.html, в- к Дума”, бр. 95

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Бележки:

1.А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9/ с. 464
2. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 158
3. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9, с. 463- 464
4. Проданов Васил, Насилието в модерната епоха, София, 2003, 954-739-398-7, стр. 75- 77
5. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 464
6. Пак там, с. 426
7. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 288// Мир политики. Суждения и оценки западних политологов. М. 1992, с. 114
8. Анцупов Я.А., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО- ИД “Питер”, 2006, с. 184
9. Васил Проданов, Насилието в модерната епоха, София, 2003, 954-739-398-7, стр. 74- 75
10. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 287
11. Пак там, с. 288// Мир политики. Суждения и оценки западних политологов. М. 1992, с. 114
12. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 202
13. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 289
14. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 54
15. Васил Проданов, Насилието в модерната епоха, София, 2003, 954-739-398-7, стр. 98
16. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 289
17. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 114
18 М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 289
19. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 417
20. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7,   с. 290)
21. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9,  с. 469- 470
22. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г.   ISBN 5- 94241- 088-7,    с.  291  
23. Васил Проданов, Насилието в модерната епоха, София, 2003, 954-739-398-7, стр.  84
24. Пак там, стр.  77
25. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9,  с.469- 470
26. Пак там, с. 468-469
27. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 291
28. Васил Проданов, Насилието в модерната епоха, София, 2003, 954-739-398-7, стр.  78
29. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 291)
30. Дойч М., Разрешение конфликта. Конструктивные и деструктивные процессы.Социально-политический журнал, 1997, № 1, с. 204- 206
31. Васил Проданов, Насилието в модерната епоха, София, 2003, 954-739-398-7, стр.  78- 79
32. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7,   с.  292 )
33. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 463
34. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7,   с.  292- 293
35. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 174- 175
36. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9/ с. 464
37. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 294
38. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9/с. 469- 470 
39. Пак там, с. 471
40. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 157
41. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9 /с. 471
42. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 453
43. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 295- 296)
44. А.И. Соловьев, Политология. Политическа теория. Политически технологии., М., 2004 г., изд. “Аспект Пресс”, ISBN 5- 7567- 0348- 9 , с. 472- 473
45. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 296
46. Пак там, с. 297- 298
47. Пак там, с. 298
48. Пак там, с. 299- 300
49. Пак там, с. 300
50. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 343
51. Пак там, стр. 344- 345
52. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 300
53. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 351
54. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 170
55. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 351-  353)
56. Малахов В. С., Национализмът като политическа идеология, М., КДУ, 2005 г., ISBN 5- 98227- 089- Х , с. 246
57. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом “Питер”, 2006, с. 353
58. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 301)
59. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД “Питер”, 2006, с. 267
60. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 301- 305
61. Колектив, Политология, 2004 г., M.  ISBN 5- 8297- 0055- 7,   с. 390- 391
62. Колектив, Политология, 2004 г., M.  ISBN 5- 8297- 0055- 7,   с. 392- 393
63. Колектив, Политология, 2004 г., M.  ISBN 5- 8297- 0055- 7,   с. 394
64. Стойчев Т., България се нуждае от институционална реформа,
www.nacbezbg. eu
65. Интервю на Лили Томова с Тихомир Стойчев, Ще има ли още отвличания, имат ли ресурс държавата и обществото да се противопоставят, кой е виновен???


Допълнителна литература:

1.  Дмитриев А.В. Конфликтология, М., 2000 г.
2.  Иларионов В.П. Переговоры с преступниками, М., Изд. Ак. Упр. МВР, 1993 г., 100 стр.
3.  Козер Л. , Функции социального конфликта, М., 2000 г.
4. Кудрявцев С.В., Конфликт и насильственное преступление, М., Изд. Наука, 1991 г., 174 стр.
5. Лебедева М.М. Политическое уреголивание конфликтов: подходы, решения, технологии, М., 1999 г.
6. Спиллман К.Р., Спиллман К. , Образы врага и ескалация конфликта/ Исследование международных конфликтов, 1991 г. № 3, С. 61- 82
7. Котанджян Г.С., Енополитологические проблемы националной безопаснсности. Цивилизационний анализ “консенсуса конфликта”, Дис. Д-ра полит. Наук, М., 1992 г., 262 стр.

Написано от Йордан You are reading Конфликтите и младежта и децата articles

 

Полезна информация по темата

Легитимация

За палежите на коли

Председателят на НААФ в разговор по СКАТ. Вижте запис на предаването на Велизар Енчев

Пресконференция

naaf1
от 12.01.2010г.
21.01. 2011. РАЗСЛЕДВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА! Четете тук.

От ПРИЯТЕЛИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/
КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/
Клуб Сигурност

НААФ на 4 очи

naaf_na4
Т. Стойчев и Н. Радулов в 'на 4 очи' с мнения за спецслужбите. Вижте >>>

Т. Стойчев в епицентъра...

stoichev_svetla

On English

stoic

Кой е тук

В момента има 8 посетителя в сайта