Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Център за балкански изследвания
Последна промяна (Вторник, 30 Ноември 1999 02:00) Неделя, 07 Декември 2008 12:58
Цели и задачи на Центъра за балкански изследванияЧавдар Минчев, Председател на УС на Центъра за балкански изследвания, изпълнителен директор на НАМО, главен редактор на сп. “Международни отношения”.
Задълбочаването на конфликтите в Централна Азия, продължаващото напрежение и нестабилност в Близкия Изток, както и цялостното развитие на отношенията между основните геополитически системи и най-вече развитието на военните и военно-разузнавателните средства и системи ще продължат да засилват ролята и значението на Черноморския регион и Балканите във военностратегически и, на тази основа, в политически и икономически аспект. Борбата не само за влияние, но и за реално присъствие на Балканите, ще се засилва, като не е изключено на моменти да приeма и по-остри форми.
В тези условия все по-силно ще изпъкват противоречията между геополитическото значение на региона като цяло и парцелираното разнопосочно политическо действие на множеството балкански държави. Същевременно, честото несъвпадение на частните интереси на отделните страни и общобалканския интерес, ще родят нови балкански политически процеси, а вероятно и нови държавни субекти.
От друга страна, Балканите ще продължат да се оформят като единно икономическо пространство в рамките на Европейския съюз. Най-малко поради три причини: първо – поради географската близост; второ – поради относителната социокултурна близост и трето – като икономическа граница на Европа с неспокойния Централноазиатски регион.
Съществена роля за развитието на Балканите през следващите години ще окаже и необходимостта от намирането на общобалкански решения в областта на енергетиката, водния баланс, изграждането на региона като световен транспортен кръстопът. Досегашните опити да се решават тези проблеми отделно, самостоятелно или на двустранна основа са изчерпани и явно трябва да се търсят принципно нови пътища за тяхното решаване.
Повече от безспорно е, че поставените по-горе процеси, тенденции и проблеми ще намерят отражение във всички сфери на обществения живот, както в отделните балкански страни, така и в общобалкански план.
Ще се засилва изследователския интерес по така очертаната проблематика. Също така, ще се създадат и разширяват нови форми на взаимодействие, а защо не в бъдеще и на регулация при решаването на определени проблеми. Не е изключено да се търсят и форми на общо политическо действие.
Като цяло може да се каже, че предстоящото десетилетие се очертава като период на борба за преодоляване на вековното противопоставяне между балканските държави и народи под въздействието, както на глобализацията, така и на обективните икономически процеси. Реализирането на националните интереси на отделните балкански страни все повече ще преминава през общобалкански форми и през умението да се ползват тези форми.
Повече от безспорно е, че тези процеси няма да са леки и безпрепятствени, както и това, че те ще бъдат в центъра на внимание на всички държави от региона.
На сегашния етап в България има дефицит на интерес, на познание и на практическо действие в тази посока. Много са възможните инициативи. Сред тях водещо място на този етап обаче имат информационното и аналитично покритие на проблематиката, фокусиране на вниманието на българския политически и интелектуален елит, формиране на общественото мнение по посока на подкрепа на общобалканския процес като форма и рамка на реализиране на българския национален интерес, постепенното формиране на политика и предприемането на действия за заемане на водеща позиция в процеса.
Едно възможно първоначално решение би било създаването от неправителствения сектор на структура за информационно и аналитично осигуряване в областта на сигурността, външната политика, икономическото сътрудничество, борбата с тероризма и международната организирана престъпност; за формулиране на варианти за активна политика в тези области; за създаване на подходящи форми на взаимодействие със сродни институции в балканските страни, ЕС и НАТО; за развитие на възможности за по-сериозно присъствие на проблематиката в медиите.
Подходяща организационна форма на този етап е Центъра за балкански изследвания (ЦБИ) с две основни функции – информационно-аналитична и медийна. Структурата ще се развие по посока на участие в проекти, засягащи общобалкански проблеми от интерес и със съответното финансиране от Европейския съюз.
Изграждането на подобен Център се извършва по начин, който да позволил включването на заинтересован политически и интелектуален елит, включително и от чужбина.
Основните направления в дейността на ЦБИ обхващат изследвания, анализи и предложения за:
мястото и ролята на България в системата на международните отношения, икономическото и социалното развитие на Югоизточна Европа;
външната политика на България към страните от региона; политиката за сигурност; борбата с тероризма и международната организирана престъпност;
европейските измерения на региона и взаимоотношенията със съседните региони – Близък Изток, Средиземноморие;
двустранната и многостранна дипломация, регионални, политически, военни, икономически, финансови, културни и други форми на сътрудничество в Югоизточна Европа;
разширяване на присъствието на общобалканската проблематика в публичното пространство;
изграждане на двустранни и многостранни връзки;
създаване на възможности за интегрирано действие в ЕС и НАТО.
Кръгът на дейности на ЦБИ включва:
ежемесечни, тримесечни и годишни разработки;
публикации в медиите и специализираните издания у нас и в чужбина;
участие в национални, регионални, европейски и международни дискусии, семинари и конференции;
постоянно сътрудничество със сродни организации в страните от Югоизточна Европа;
наблюдение и анализ на сходна дейност в страните от Европа, САЩ и Русия;
тясна координация със съответните български министерства и ведомства, както и с различните неправителствени организации.
Какво основно ще предложи Центъра за балкански изследвания?
1. Експерти и изследвания
Една от основните задачи на ЦБИ е организирането на водещи експерти от различни области, свързани с Балканите и Черноморския регион и изготвянето на експертни становища. Основните направления на работа са следните:
политика и сигурност;
икономика и финанси;
етнически и религиозни въпроси.
Разбира се, ще се отделя необходимото внимание и на целия спектър от социални, културни, екологични, инфраструктурни, трансрегионали и други въпроси.
Потребител на тези изследвания ще бъдат както политическите кръгове, така и бизнесът и неправителствените организации в страните от региона. Ударението ще бъде поставено върху:
европейската перспектива на страните от региона;
новите параметри на сътрудничеството;
механизмите за съгласуване и приоритетизиране на интересите;
необходимостта от пргаматизъм и конкретност на сътрудничеството;
реализирането на конкретни регионални проекти.
2. Балканска академия – трети стълб в процеса за сътрудничество в ЮИЕ. Своеобразна “мрежа в мрежата” на този процес
Както знаете инструментите за регионално сътрудничество на политическо, правителствено и парламентарно ниво вече са изградени. Функционират над 10 организации и инициативи на Балканите в различен формат. Новата архитектура на регионалното сътрудничество през ХХI век обаче изисква и налага необходимостта от развитие на такива структури и за въвличане на гражданското общество в страните от региона. Именно такава регионална структура ще бъде Балканската академия. От една страна, тя ще бъде мрежа от граждански и научноизследователски организации от страните от региона, която ще обсъди и внедри в практиката новите параметри на регионалния диалог. От друга страна, тя ще е важен елемент от многопластовата институцианална регионална структура за сътрудничество, необходим елемент от рамката на сътрудничеството.
ЦБИ всячески ще съдейства за стартирането на академията и бъдещата синергия между различните регионални структури.
3. Балкански алманах
Приоритетното значение на Балканския алманах се определя от необходимостта от разширяването на популяризирането както на различните регионални инициативи, така и на регионалните изследвания. По този начин ще се завоюва територия и в европейското информационно пространство
електронното, а също и традиционното.
Важна роля в това отношение ще играят уебсайта на ЦБИ и списание “Международни отношения”. Отделни регионални публикации и пакет от публикации в списанието имаше и досега. Последният брой на това списание, посветен изцяло на различните аспекти и организации от региона, ясно показва неободимостта от разширяване на регионалния информационен подход. Изказванията от конференцията на 26-и ноември 2008-а също ще бъдат публикувани в списанието.
Общо е мнението, че този нов информационен подход ще се насочи приротетно в три области:
европейската перспектива на страните от Югоизточна Европа;
новата динамика в регионалните отношения;
преодоляване на стереотипните представи за региона.
4. Индекс на кризите
Вече преобладава разбирането, че на Балканите има редица въпроси, които могат успешно да се решават с общи усилия на регионално ниво. Заедно с това за съжаление все още в региона съществуват многобройни двустранни проблеми, които понякога прерастват и в кризи. Това не създава благоприятен имидж на страните то региона.
Поради това разработването и постоянното използване на “индекс на кризите” ще бъде важна задача на ЦБИ. Такъв набор от индикатори, от една страна, ще подпомогне политиците и експертите от региона, а и от другите страни в Европа, а от друга ще има прогнозна и превантивна роля за наблюдение и предотвратяване на конфликти и кризи от различен характер. Този индекс ще служи и на дейността на европейските и международните организации като навигатор в идентифицирането и следенето на проблемите. В този смисъл той ще подпомогне и процеса на превръщане на региона в район на мир, сигурност и просперитет.
ЦБИ ще повдигне дискусия за взимането на решение за достойното погребване на останките
на цар Самуил. В момента те се намират в научен институт в гр. Солун. Две са местата,
които могат достойто да ги приемат – остров Свети Ахил или в Пантеона на българските
владетели във Велико Търново.
Написано от Йордан
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти

Моралните абсолюти

основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност