Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Tuesday, May 22nd

Информация за членове

Регистрирайте се за да можете да имате достъп до този модул. Той е само за членове на НААФ, подписали Програмата и устава.

Login Form »

Toogle Panel

Последно обновени:

Религиозния тероризъм и сигурността на Балканите

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

  Богдана Тодорова, ИФИ - БАН

Падането на "желязната завеса" на комунизма накара много хора от Източна Европа да започнат една нова борба на съществуване - физическо и духовно, при която човек може да се развива като свободна личност. Централно място в тази нова визия бе отделено на духовните ценности. Това даде възможност повече хора да се обърнат към религията, поставяйки я в основата на своята идентичност и мироглед.
От друга страна след 11 септември 2001г. религиозните пластове на световно ниво се раздвижиха и се наложи нов анализ на исляма. Това накара редица водещи изследователи да обърнат поглед към България, страна от източноевропейския регион, обявена за най-ислямизираната от Европа. В един от анализите на Външно министерство на Великобритания се казва, че през 21 век религиозната мотивация ще се засилва, като успоредно с нея ще се засилва и религиозната мотивация сред изповядващите исляма. Това крие риск от възникване на конфликти на религиозна основа или използването на религията като претекст за извършване на нови терористични атаки. Една от препоръките в този анализ е религията да е средство за мирно съвместно съжителство и взаиморазбирателство. В съвременния свят, който се възприема като секуларизиран, политическата употреба на религиите е сериозно предизвикателство за религиозните общности и техните последователи.
След продължителен сблъсък с глобалния религиозен тероризъм, който продължава да ескалира, днес човешкото общество е по-различно. Самото то придобива черти, които са присъщи на тероризма. Ако в миналото терористичните самоубийствени атаки разтърсваха болезнено хората, днес наблюдаваме едно свикване и приемане на ситуацията. Понятието криза винаги се свързва с понятието конфликт. Задаваме си обаче въпроса дали екстремизъм и тероризъм могат да бъдат поместени в параметрите на разбирането ни за конфликт?


За немския социолог Дарендорф социалният конфликт има константно присъствие във всяко общество, поради константно условие - различията на интереси. За американския учен Козер конфликтът е неотменна част от обществения порядък. Всъщност конфликтът е неотменна част от човешката история и съдържа в себе си потенциални възможности. Тероризмът и екстремизмът също естествено присъстват в социалната практика и има обективен характер. Конфликтна ситуация, при която обаче те са доминанти не може да бъде управлявана и за разлика от конфликта по принцип, те са абсолютно деструктивни.
В този смисъл можем да определим религиозния тероризъм като свръхконфликт. Имаме напускане на парадигмално установените и общоприети граници. Тероризмът като страна, е станал доминиращ или се е трансформирал в проявление на нещо друго.

Религията ли е причина за тероризма?

Религията рядко е единствената причина за тероризъм.
Религиозни цели, идеологии, мотивации често пъти са вмъквани сред политически, социални или икономически. Решението на дадена група да се обърне към насилието много рядко е обвързано с нейната религиозна традиция. Ислямът съвсем не е причина за тероризъм, както и никоя друга религия, с която се асоциира определен терористичен акт. Според Джон Еспозито "политическите и икономически причини са първопричините за катаклизми, а религията се появава като легитимиращ и мобилизиращ елемент". Там където тя е жизнеутвърждаващ компонент от състава на националната идентичност /екс-Югославия/ или религиозните чувства се намесват в борбата срещу колониализма /страните от Третия свят/, тя наистина мобилизира и мотивира. Религията е средство за социализация, а хората отговарят позитивно на политически съобщения, прикрити с език, свързан с религията, защото за религията се смята, че е "добра". А използването на подобна лексика само засилва конфликта.

Може ли да открием тероризъм в религиозните традиции?

Да, примери за религиозен тероризъм могат да бъдат открити във всички религиозни традиции. Нито една от тях не държи монопола върху насилието и всички те могат да бъдат използвани за узаконяване на различни актове на насилие, агресия, деструктивизъм. Този абсолютизъм прави възможно, религиозните водачи да се идентифицират като врагове на цялата културна традиция, заличавайки секуларната разлика между воюващи и невинни. Както посочва и Еспозито религиозният тероризъм е инструмент предимно в ръцете на неправителствени организации, а държавата просто използва религията, за да легитимира държавното насилие и тероризъм. Западът обвинява Иран, че финансира терористични движения. От друга страна Басам Тиби, посочва че джихадиските движения много по-често насочват дейността си към собствените си модерни мюсюлмански правителства, те са срещу държавата и са революционни по природа.

Може ли да говорим за "причина" за тероризъм?

Редица изследователи посочват, че монотеистичните религии имат тенденции към авторитаризъм. Трите аврамитски религии са твърде обвързани с ексклузивиските теологии, възприемане на света, което може да се използва от религиозните или политическите лидери за легитимиране на империалистична експанзия, насилие и терор. Когато говорим за актове на религиозно насилие, въпросът е не защо хората прегръщат идеите на тероризма, а защо те го правят в определен критичен момент и коя е комбинацията от фактори, която ги кара да мислят терора и насилието за логичния, рационален или религиозен отговор, който е приемлив за дадения критичен момент. За да разберем защо насилието се трансформира в лицемерно набожен аспект от дадена религиозна идентичност и как религиозните импулси премахват всички бариери пред насилието, трябва да изучим неговото историческо развитие и проследим как множество от фактори и причини могат да се преплетат в него.
Мнозина заявяват, че религиите проповядват мир и всяка употреба на религиозното за причиняване на насилие е отклонение от догмата. Други са противници на идеята за "идеализиране" на религията. Някои отбелязват, че когато религията влезе в социален или политически конфликт, тя може да бъде трансформирана по начин, който прави съжителството трудно. Точно тогава конфликтът се превръща в радикален, безкомпромисен и придобива военно измерение.
Винаги е удобно, когато религиозния тероризъм е доказан и потвърден от религиозните водачи, чрез позоваване на свещените текстове. Религията рядко е проблем, но ролята на религията може да бъде проблематична.

Религиозният тероризъм модерен или анти-модерен?

Според Еспозито, религиозният тероризъм невинаги, но в повечето случаи е бунт срещу секуларизацията на държавата или обществото, крайностите на модернизацията и глобализацията. Критиката често е по адрес на неуспеха на модерната държава, довела до загуба на религиозна идентичност и ценности. Глобалното възраждане на религията е обвързано с радикални форми - религията се превръща в основно изразно средство едновременно и на властта и на анти-властова легитимация /Индия, Иран, Израел, Египет, Судан, Индонезия, Узбекистан/. По някакъв начин религиозния тероризъм е това, което марксизмът и формите на секуларен национализъм и социализъм бяха в миналото. Независимо от факта, че религиозните групи могат да възприемат анти-модернистка идеология, самите те са модерни по отношение на организация, отношение към заобикалящия ги свят, технологии и комуникации.

Как да отговорим на тероризма?

Съзнанието на религиозните активисти винаги е заето с идеи за глобални войни и следователно очакват и техните опоненти да отговорят с насилие, с употреба на оръжие. Поради тази причина военни действия, включващи заплахата като средство, не са препоръчителни. Всяко подхождане с военна намеса трябва да бъде грижливо обмислено и да не се пропуска обстоятелството, че обикновено то продуцира много повече насилие като отговор.

• Удачна е новата политика на ЕС като политика на външните работи и сигурността, предлагаща мултидисциплинарен подход /съчетаване на политически, социални и икономически похвати с военни и мерки по сигурността/
• Всички пътища за комуникация и преговори трябва да останат отворени
• Задължително в преговаряща страна да бъдат включени специалисти /експерти/ по религиите
• Религиозното насилие често съдържа и имплицитна морална критика на властта, следователно правителствата да не абдикират от моралните основания, а да претендират за същото морално безпокойство, дори и по-голямо от това, за което претендират екстремистите.
• Вярност към принципите на правото и спазването на човешките права. Те трябва да са в основата на морала и политиката на управляващите.
• Да се поощрява развитието на центрове за диалогичност, толерантност, интер-културно образование на всички равнища, подпомагане на междурелигиозния диалог в посока на ситуацията от конфликтологията «стремеж-стремеж» / стремеж за създаване на връзки «хора - хора»/
• Мониторинг на представянето на различните религиозни общества - участието им в публични форуми, медии, телевизия, преса, изследователски проекти, книги
• Пресиленото внимание върху опасностите от радикален ислям и екстремизъм могат да породят несигурност в останалите религиозни общности, което да усложни обстановката в страната в частност и тази на Балканите
• Формиране на религиозна култура на всички нива - тогава когато властта гарантира спазването на религиозните свободи, религиозните водачи, както и членовете на дадена общност, ще имат отговорността да не злоупотребяват и оправдават с тях фанатизма, ненавистта и религиозната война.

В глобалната култура, където религиите всекидневно са в контакт със съперниците си, отричането на многообразието е рецепта за конфликт.От гледна точка работата ни на философи на религията, потърсихме нов интердисциплинарен подход и създадохме в началото на 2004 година към Института за философски изследвания на БАН, проблемна група «Религия и сигурност». Работата й е насочена към изясняване на връзката между религиозен фундаментализъм и религиозен тероризъм, междуетническите и междурелигиозните ценности и отношения, оказващи пряко влияние върху регионалната, националната и европейската сигурност. Проблематиката на групата е насочена към европейската интеграция, протичащите глобализационни процеси и подпомагане изграждането на национална концепция за борба с тероризма.

 

Написано от Йордан You are reading Религиозния тероризъм и сигурността на Балканите articles

 

Полезна информация по темата

Легитимация

За палежите на коли

Председателят на НААФ в разговор по СКАТ. Вижте запис на предаването на Велизар Енчев

Пресконференция

naaf1
от 12.01.2010г.
21.01. 2011. РАЗСЛЕДВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА! Четете тук.

От ПРИЯТЕЛИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/
КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/
Клуб Сигурност

НААФ на 4 очи

naaf_na4
Т. Стойчев и Н. Радулов в 'на 4 очи' с мнения за спецслужбите. Вижте >>>

Т. Стойчев в епицентъра...

stoichev_svetla

On English

stoic

Кой е тук

В момента има 4 посетителя в сайта