Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Monday, Jul 23rd

Информация за членове

Регистрирайте се за да можете да имате достъп до този модул. Той е само за членове на НААФ, подписали Програмата и устава.

Login Form »

Toogle Panel

Последно обновени:

Лична сигурност

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

 

Потребността от лична сигурност

проф. Наталия Александрова, д-р Павел Недялков

Интересът за изучаване на потребностите датира от древността. Известни са опитите на Парменид /втората половина на VІ – началото на V в. пр.н.е./, Емпедокъл /около 483 – 423 пр.н.е./, Демокрит /около 460 – 370 пр.н.е./, Платон /428/427 – 347 пр.н.е./, Аристотел /384 – 322 пр.н.е./, Епикур /341 – 270 пр.н.е./, Зенон /около 336 – около 264 пр.н.е./, Хризип /281/78 – 208/05 пр.н.е./ и други да установят причините за тяхното възникване, последователността и йерархията им.

Понастоящем в психологията те се разглеждат като един от основните елементи в подбудително-мотивационната подструктура на личността. Най-общо се определят като състояние на недостиг, при което дадено живо същество не притежава нещо, което обективно или субективно му е необходимо /Речник по психология 1989:383/. Въпросният недостиг поражда психично напрежение, което става подбудител на действия за набавяне на необходимото. Когато последното се идентифицира, то става осъзната подбуда. Така възниква мотива, който организира човешката целенасочена дейност.

От почти всички изследователи на проблема като безспорни се приемат следните изходни тези: - всички живи същества имат потребности, но потребностите при хората принципно се отличават предвид това, че са свързани с обществения им живот; - на потребността като вътрешно условие на поведението външно съответства предмет с афективно-емоционална окраска, който служи за цел на зараждащите се влечения, желания и стремежи и осигурява задоволяване на потребността; - те изпълняват три функции – сигнална, прогностична и активираща адекватно поведение; - могат да се класифицират според редица логико-дедуктивни, прагматични или индуктивно-емпирични принципи; - непосредствено след физиологичните /хедонистичните, веществените / потребности в йерархията им се нареждат потребностите от сигурност /стабилност, зависимост, закрила, отсъствие на тревога и страх; потребност от ред и закон; от сила у покровителя и т.н./. Най-цялостно последната теза е разработена от Е. Маслоу, Е. Фром, К. Хорни, Х. Мърей, Ф. Лютанас, К. Алдерфер, Ф. Хърцбърг и други представители на съдържателния подход в изучаването им. Потребностите от сигурност възникват когато физиологичните потребности са относително добре задоволени. Те придобиват голяма актуалност и се разглеждат като активна и доминираща мобилизираща сила на ресурсите когато: - в ранна детска възраст индивидът е зависим от поведението на родителите си; - хората се чувстват икономически и социално онеправдани; - общественото внимание се ангажира с нови, неизвестни религиозни, идеологически или научни възгледи; - съществува действителна заплаха за реда и законността в обществото; - възниква извънредно положение породено от природно бедствие, пандемия, война или друг екстрем. В резултат на действието на посочените фактори и фрустрирани потребности от сигурност, в крайна сметка една не малка част от хората развиват неврози и маниакално-натрапливи психози /Маслоу 2001:84-87/. Теоретичната интерпретация на другото базисно понятие “сигурност” е съпътствана със значително повече неясноти. Основно това се дължи на обстоятелството, че в специализираната литература няма единно мнение за неговата същност и характерни черти. Изтъква се довода, че като интердисциплинарно понятие /употребявано в историята, социологията, политологията, правото, икономикса, културологията и други науки, сред които се поставя социалната психология, но не и психологията на личността/ сигурността е многоизмерна, има различни нива, аспекти, обекти и субекти. Независимо от този факт най-общо тя означава “защитеност”, “безопасност”, “гарантирана надеждност”, а дефинициите й се свеждат главно до: - основна /екзистенциална/ необходимост на субектите на социалния живот; - цел на функциониране на обществото; - възможност за защита на собствените ценности от заплахи; - нещо, гарантиращо оцеляването и собствеността и развиващо свободата на субекта и т.н. /Бахчеванов 2005:346-347/. Най-често обаче сигурността пределно общо се определя като “състояние, при което се гарантират жизнените интереси на субектите /индивидуални и групови/ от заплахи.” На тази основа се прави извода, че “обект на сигурността са интересите на личността, обществото, държавата, региона, алианса и др.” /Бекярова 2005:164/. Според нас изложената теза не е съвсем прецизна. Това се дължи на обстоятелството, че:

1. в превод от латински “интерес” /interesse/ означава внимание, влечение към нещо. Тоест, интересът би могъл най-общо да се дефинира като проявление и средство за задоволяване на потребността;

2. конкретно в психологията интересите се разглеждат предимно като специфично /най-често познавателно/ отношение към предметите и явленията от действителността, което като елемент на подбудително-мотивационната подструктура на личността зависи в не малка степен от другите психични свойства в тази подструктура – мотиви, нагласи, ценностни ориентации и най-вече от потребностите /Трифонов 1996:139-142/;

3. психолозите почти никога не пропускат възможността да отбележат, че интересите представляват нещо много сложно и деликатно, което не винаги е видимо за субектите на дейност. В тази връзка не случайно се говори за “дълбинни” или “коренни” интереси /Мокшанцев 2002:54/;

4. по емпиричен път е доказано, че значимостта за поведението на генетично по-късните образувания в структурата на личността като интересите и ценностните ориентации в сравнение с потребностите е много по-ниска /Амосов 2003:41/. Именно тези данни ни дават основание да смятаме, че не интересите, а преопределящите ги потребностите са основен обект на сигурността. Цитираната по-горе теза на Бекярова намираме за не съвсем коректна и по още една причина – по същество личностните и груповите /на държавата, алианса и т.н./ потребности и интереси от сигурност се представят като еднопосочни, съгласувани и дори тъждествени. Възможните възражения са в следните насоки:

1. груповите интереси не са средностатистическа сума от интересите на членовете на групата, а са израз на това, че в структурата на интересите на всички има общи елементи. Общността на интересите е толкова по-голяма, колкото повече съвпадат броя на елементите и гамата на интересите на отделните лица, но дори и това не винаги поражда общи цели на един последващ етап /Предвечни 1979:58-60/;

2. не се отчита влиянието на редица групови ефекти /представляващи механизмите на функциониране на групата, посредством които се осъществяват груповите процеси и се формират груповите състояния/ като: - групов егоизъм /груповите цели се постигат за сметка на накърняване на интересите на отделните членове; личността обикновено се принася в жертва на целостта на групата, нейните изисквания и стандарти на поведение/; - групов фаворитизъм /проявяващ се чрез тенденция към облагодетелстване на своята група за сметка на членовете на друга група/; - конформизъм /изменение в поведението или мнението на човек в резултат на реален или въображаем натиск оказван от групата/; - “ефект на махалото” /проявяващ се чрез циклично редуване на положителни и отрицателни групови емоционални състояния възникващи в резултат на значими за групата условия и събития в нейния живот/ и др. /Майерс 1999:355-397/.

3. премълчава се обстоятелството, че личността е постоянен обект на различни психологически операции. От военната психология е известно, че психологическите операции най-общо се определят като съвкупност от форми, методи и средства на скрито въздействие върху хората с цел изменение в желано направление на техните психологически характеристики /мотиви, нагласи, ценностни ориентации и др./, а също и върху общественото настроение и мнение като цяло /Крыско 1999:8/. Изтъкват се също следните им по-важни особености: - макар, че като понятие водят началото си от първата половина на двадесети век, различни техни проявления могат да се намерят и в древната история; - областта им на действие е практически неограничена /засяга както международните, така и вътрешните, а в частност и междуличностните отношения/; - винаги са старателно прогнозирани, планирани, организирани и контролирани като дейност, в която специалните служби държат ключовите позиции в осъществяването им; - скритото им въздействие е насочено не само към неприятелски, но и към неутрални и дори към приятелски настроени групи лица не само във военно, а и в мирно време; - въпросното въздействие се подразделя на: информационно-психологическо, психогенно, психокорекционно, нервнолингвистично, психотронно и психотропно; - обект на въздействие е не толкова разума у човека, а емоциите и подсъзнателното в него и т.н. /Недялков 2000:156, Карастоянов 2002:10/. Именно в рамките на различни психологически операции големите социални групи /корпорации, партии, държави, алианси и др./ гарантират своята сигурност най-често периодично внушавайки несигурност на хората не само от противниковия лагер, но и от собственото си обкръжение. Безкрайно многото примери, които биха могли да се приведат в защита на тази теза, а също и явните данни за състоянието на оперативната обстановка в страната и региона, дават основание да се предложи в бъдеще личната сигурност да не се разглежда като елемент на националната. За целта: - от двете легални дефиниции за национална сигурност в Концепцията за националната сигурност на Р България /ДВ бр.46/1998/ и в Закона за защита на класифицираната информация /ДВ бр.45/2002/ /които са почти идентични/ да отпаднат текстовете “основните права и свободи на българските граждани” и “основните права и свободи на гражданина и човека”; - емоционалните състояния на страх, надежда, вяра и други на личността да не се разглеждат като феномени на духовните аспекти на сигурността /Мичев 2005:254-255/, а да придобият статут на относителна самостоятелност при разглеждане на личната сигурност; - да се прави прецизно разграничение между лична и персонална сигурност, която в Закона за защита на класифицираната информация се дефинира като “система от принципи и мерки, прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация”; - да се изготви определение на понятието “лична сигурност”, което да влезе като допълнение или в посочените нормативни актове или в Закона за защита на личните данни /ДВ бр.1/2002/; - ключов термин в дефиницията за лична сигурност би следвало да бъдат не интересите, а потребностите на личността от безопасност; - личната сигурност да стане обект на самостоятелно изучаване не само в рамките на инженерната психология, както е понастоящем /Котик 1987:62-183/, а и в други отрасли на обществените науки като педагогика, управление на човешките ресурси, военна, полицейска и разузнавателна психология и др. Логично възниква въпроса за показателите и измеренията на личната сигурност. Като интегрален нейн показател би могло да се посочи отсъствието на постоянно притеснение за своя и на близките живот, собственост, социална осигуреност и т.н., а като косвени такива биха могли да служат: - подмяна на значими ценности; - неадекватни социални нагласи; - изменения в инструментално-изпълнителската и психодинамичната подструктури на личността; - промени в Аз-образа; - затруднения в адаптацията; - проблеми в общуването и дейността; - физиологично и психично здраве на границата на нормата; - девиантно поведение; - суицид и др. В заключение смятаме за необходимо да уточним, че държим настоящата разработка да се приема не като самоцелно интелектуално занимание повлияно от идеите на либерализма, а като опит в такива затворени социални системи каквито са армията, специалните служби и органите за обществен ред в цял свят да се привнесе духа на третата управленска революция, от която те въпреки всичките си опити за модернизация, безвъзвратно изостават.

 

Литература

Амосов, Н. М. /2003/ Мое мировоззрение. Донецк, “Сталкер”, с. 41.

Бахчеванов, Г. /2005/ Система за национална сигурност. В: Национална и международна сигурност. С., “Военно издателство”, с. 346-347.

Бекярова, Н. /2005/ Регионализъм. Регионална сигурност. В: Национална и международна сигурност. С., “Военно издателство”, с. 164.

Карастоянов, Г. /2002/ Психологически операции. С., “Военно издателство”, с. 10.

Котик, М. А. /1987/ Психология и безопасность. Таллин, “Валгус”, с. 62-183.

Крыско, В. Г. /1999/ Секреты психологической войны. Минск, “Харвест”, с. 8. Майерс, Д. /1999/ Социальная психология. Санкт-Петербург, “Питер”, с. 355-397.

Маслоу, Е. /2001/ Мотивация и личност. С., “Кибеа”, с. 84-87. Мичев, С. /2005/ Духовни измерения на сигурността. В: Национална и международна сигурност. С., “Военно издателство”, с. 254-255.

Мокшанцев, Р.И. /2002/ Психология переговоров. Новосибирск, “Инфра-М”, с. 54.

Недялков, П. /2000/ Психологическа война и контраразузнаване. В: МВР в навечерието на ХХI век – предизвикателствата на реформата. С., “ГорексПрес”, с. 156.

Предвечни, Г. /1979/ Групата като субект на действието. В: Социална психология. С., “Партиздат”, с. 58-60.

Речник по психология /под ред. на Г. Глаус и др.//1989/ С., “Наука и изкуство”, с. 383. Трифонов, Т. /1996/

Икономическа, трудова и бизнес психология. С., “Памет”, с. 139-142.

You are reading Лична сигурност articles

 

Полезна информация по темата

Легитимация

За палежите на коли

Председателят на НААФ в разговор по СКАТ. Вижте запис на предаването на Велизар Енчев

Пресконференция

naaf1
от 12.01.2010г.
21.01. 2011. РАЗСЛЕДВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА! Четете тук.

От ПРИЯТЕЛИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/
КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/
Клуб Сигурност

НААФ на 4 очи

naaf_na4
Т. Стойчев и Н. Радулов в 'на 4 очи' с мнения за спецслужбите. Вижте >>>

Т. Стойчев в епицентъра...

stoichev_svetla

On English

stoic

Кой е тук

В момента има 19 посетителя в сайта