Последно обновени:
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Русия и неизбежното...
Последна промяна (Вторник, 30 Ноември 1999 02:00) Вторник, 07 Октомври 2008 11:31
РУСИЯ И НЕИЗБЕЖНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ НА „ДРУГИЯ" ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛЙордан Митев
След 1989г. започва лавинообразен процес на загърбване на комунистическото минало. Разпадането на комунистическия свят е свързано с освобождаването на сателитните държави от Съветския блок, което доведе до затруднения в опазване сигурността в Централна Европа. Нови държави - някои от които никога не са съществували в съвременната европейска история, се появяват между Русия и останалата част на континента.
Комунистическите общества насилствено държани в единна общност трябваше да направят своя избор, още повече, че разпадането на Съветския съюз като държавнополитическо образование доведе до радикални промени в глобалните отношения. По време на своето съществуване Съветският съюз се обявяваше за „ненационална държава", страна където различните нации и етнически групи мирно съжителстваха помежду си. След 1989г. всеки от основните играчи в полето на политиката трябваше да преосмисли своята стретeгия и тактика „в движение" и да се пренастрои към новите правила на международните отношения.
От друга страна, от 1989г. бежанските движения се превръщат в основна черта на новата международна система, защото хора, информация и ресурси преминават границите с нарастваща лекота. Проблемите на сигурността вече не могат да се квалифицират в национални, регионални и международни категории, след като държавните граници се оказават важни за стабилността, независимо от това дали са свързани с масовата миграция или трансфера на конвенционалните оръжия.
Може би най-важният фактор от всички за интернационализирането на сигурността е далеч по-свободният износ на идеи след края на „Студената война". Друга съществена черта на новата международна система е връщането на национализма. Дезинтеграцията на Съветския съюз освободи етническото напрежение и националистичните аспирации, които толкова дълго време бяха подтискани.
Най-големият проблем обаче пред който човечеството се изправя в края на миналия и началото на настоящия век е политическото бъдеще на Русия, която трябваше отново да направи своя исторически избор, да осмисли за пореден път пътищата на своето развитие, да намери верните опорни точки за изграждане на нова концепция.
В тази нова ситуация руският политически елит беше изправен пред труден избор, още повече, че лидерът на „перестройката" Горбачов не беше в състояние да доведе реформите докрай, както по отношение на бъдещето развитие на Русия, така и на бившите сателити от Съветския блок. Звучат в известна степен цинично думите на бившия съветски президент по отношение на източноевропеските държави:" Правилно направихме, че престанахме да обръщаме внимание на бившите си съюзници. Нека сами се оправят, да решат искат или не искат да се занимават с нас, необходимо ли им е това или не. А ние ще минем и без тях!"1
Тези думи подчертават страховитата безизходица, в която беше изпаднало държавнополитическото ръководство от Кремъл. Най-същественият момент от посткомунистическото развитие на Русия през 90-те години на ХХ в. е процесът на разширяването на НАТО на изток. Без нито един изстрел цяла Източна Европа беше „доброволно преотстъпена", а Русия като приемник на СССР се оказа в непредвидена от никого катастрофа. Ненамесата на Москва в революционните промени в Източна Европа и бързото съгласие да бъдат изтеглени войските от тези страни, са съпроводени с обещания за изграждане на единна и неделима Европа с участието на Русия. Подобни ангажименти за това се определят в договора между Москва и Бон от 9 ноември 1990г., а в публикуваната през 1993г. Харта на международната комисия „Голяма Европа" се подчертава , че „за Европа е особено опасно да се представя пред погледа на световната общественост като разединен, дезориентиран континент, намиращ се в състояние на стагнация. Необходимо е ново, динамично виждане за общоевропейските интереси, нов подход към проблемите на европейската безопасност не само в рамките на Европейския съюз, НАТО или Западноевропейския съюз, но и в рамките на Голяма Европа" 2.
Реалните намерения на Русия и останалите страни от Източния блок да се прекрати след много десетилетия противопоставянето между Изтока и Запада и наивното убеждение, че САЩ и неговите западни съюзници ще помогнат на Русия да се включи в новите течения на световната демокрация, бяха използвани за неимоверното засилване на американското влияние в европейските дела. Още през януари 1994г. на срещата в Брюксел страните от НАТО одобриха програма за сътрудничество с всяка от страните - кандидатки за членство в Североатлантическия пакт. Това беше годината на раздялата с илюзиите за запазване на съветското влияние в Централна и Югоизточна Европа. За всички хора в Русия от пощенския раздавач до президента стана ясно, че няма земна сила, която може да промени „статуквото с бившите държави от съветския блок", което вече се беше превърнало в централен момент на европейската политическа ситуация. За руския политическия елит остана надеждата, че все пак съществуват полезни ходове страната да направи „нещо за себе си". И те бяха използвани рационално в различна степен от наследниците на Горбачов в Кремъл.
Разбира се подобаващо място в тази сложна политическа игра, свързана с преодолавянето на изключителни трудни препятствия заема Владимир Путин. С неговия избор за президент, Русия навлезе в нов етап. На 14 януари 2000г. със специален указ руският президент одобри новата доктрина за национална сигурност, която наблюдателните политически анализатори квалифицират като крайъгълен камък за възраждането на икономическата и военна мощ на руската държава. Междувременно Западът с удивление трябваще да констатира, че с мощните финансови инжекции за бедстващата руска икономика, той беше станал съпричастен за руското национално възраждане. Политическите умения на новия държавен глава да поддържа привидно умерен курс му дадоха възможност да спечели време в период, когато НАТО беше зает с прилагането на одобрената през октомври 1993г. програма „Партньорство за мир". След като последните руски военни части напуснаха Германия през август 1994г. НАТО безцеремонно отправи поглед на Изток.
Путин не можеше да пренебрегне голямата обида от неизпълнените американски обещания, че ако Мсква разпусне Варшавския договор и руската армия напусне Централна Европа, НАТО няма да се разширява на Изток. Той внимателно прецени, че енергийната зависимост на Запада от руските природни ресурси е големият коз на руската дипломация, който и днес се използва умело от администрацията в Кремъл. Казвам това, защото основната цел на американската дипломация след идването в Белия дом на Буш-младши е запазването на еднополюсния свят с пълно американско превъзходство. Странно защо старите европейски велики държави приеха с охота подобна доктрина, като се лишиха от способността за независими политически действия, които можеха да ограничат доминацията на глобалната американска външна политика.
Основавайки се на своята военна и икономическа мощ, американските лидери дори си присвоиха правото да определят с какви икономически, технически и военни ресурси е позволено да разполагат останалите държави на планетата. Комичното в случая е, че през първото десетилетие от новия век те съвсем сериозно разчитат на пълната подкрепа от страна на Запада.
Отправяйки предупреждение да отговори на американското предизвикателство, като монтира на руските ракети многозарядни ядрени глави, което на практика означава уязвимост на противоракетния щит, Путин обърна поглед към Далечния Изток. На 16 юли в Москва бе подписан изключително важен документ - Руско-китайският договор3 за следващите двадесет години, който предоставяше на двете държави възможност да насочат своите усилия за изграждането на „нов международен ред". Подписването на договора беше посрещнато болезненено от Белия дом и беше квалифицирано от американските външнополитически експерти като „изключителен и изненадващ успех" на руската дипломация, ръководена непосредствено от Путин. В американските политически кръгове се прокрадваше очевидно безпокойство от следващите ходове на този енигматичен за Запада политик.
С подписването на Руско-китайския договор от 16 юли открито проличаха стремежите на двете велики държави да ограничат американското влияние в Централна Азия. В Москва Путин и Цзян Цзъмин се договориха „Газпром" да изгради тръбопровод, по който Китай ще получава руски газ, както и нефтопровод за доставката на петрол от сибирските нефтени находища4.
11 септември 2001г. оказа решително влияние върху съветско-американските отношения заради подкрепата на Москва срещу тероризма и съгласието на Кремъл да бъдат предоставени бази на американците в Узбекистан и Таджикистан за борба с талибаните. Но тази проява на добра воля не промени общия курс на руско-американските отношения, които трябваше да преминат през много сложен етап. Все пак Америка беше длъжна да се откаже от политиката на „изтласкване на Русия", особено след като последната се беше примирила с мисълта, че вече не е възможно да продължава да играе ролята на глобален фактор в международните отношения. Заради събитията в Чечения, Путин беше принуден да направи компромиси във външната политика на страната и да демонстрира готовност към „затопляне на отношенията" между двете велики държави.
В последните години от мандата на Путин се наблюдават тенденции към прагматизъм в руската външна политика. Част от новото външнополитическо мислене на Кремъл е освободено от славянофилските стремежи на класическата имперска идеология и е свързано с идеята за една нова Евразия. Руските интереси трайно се насочват към каспийските държави и към задълбочаване на сътрудничеството с т.нар държави-енергопритежателки5. Борбата за овладяване на енергийните ресурси променя баланса на силите в този регион. Така главният проблемен кръг на съперничество се очертава във взаимотношенията преди всичко между САЩ, Русия и Китай.
От друга страна Афганистанската криза от есента на 2001г. постави на сериозно изпитание регионалната сигурност в Централна Азия, но същевременно показа решимостта на САЩ да нанесе сериозен удар по тероризма. Успешните действия на НАТО в Афганистан едновременно показаха на руснаците безмислеността от инвазията на съветския военен контингент на 27 декември 1979г., макар че мотивите на тази операция бяха съвсем различни. Нещо повече, една от целите на антиталибанската коалиция е мир и стабилност, нещо което Кремъл не можа да постигне въпреки многобройните жертви и икономически и военни загуби.
ххх
Спирам се на тези моменти, които са добре познати на хората, които се интересуват от история. Провеждането на настоящата конференция е съпроводено със събития, които оказват сериозно влияние върху международните отношения. Те са твърде динамични и понякога свързани с демонстрация на сила. Еднополюсният модел, който за известен период от време САЩ успяха да наложат, отстъпва място на така познатото от близкото минало противопоставяне, което днес разбира се има своите специфични характеристики. Казвам това, защото модерният свят никога не се е намирал в такава тревожна зависимост от енергийните ресурси на планетата, както в този момент.
На Русия й трябваха повече от 15 години за да се съвземе и сега отново напомня за себе си. Безпокойството за Запада се предизвиква от обстоятелството, че тя се ръководи от млади и подготвени лидери, които в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с някогашните „старци от Кремъл". Но твърдата им линия в областа на международните отношения показва поне на Вашингтон, че Америка трябва да гледа много по-сериозно на една страна, която разполага с достатъчно голяма армия и с петрол. Случаят с Грузия е нагледна илюстрация, че е неизбежно руснаците - подсилени от петролните и газовите си ресурси да не отвърнат на удара.
В Кремъл много добре разбират че по същество НАТО е все още военен пакт от времето на „Студената война", който търси нова идентичност, но все още не я е намерил. В този смисъл Москва не може да не проявява загриженост за съдбата на бившата съветска република, която се намира на критичната й южна граница. Поради това Русия е решена да брани всичко, смятано от нея за жизнен интерес.
Нещо повече, комична хипербола граничеща с глупост е руският премиер Путин да бъде сравняван със Сталин или Хитлер. Задачата на Европа е не да прави сравнения, а да не допусне ескалиране на кризата в района на Кавказ. При това евентуалното навлизане на НАТО в руския „вътрешен двор" ще допринесе за рязкото засилване на напрежението в континентална Европа. Великите сили живеят по правила различни от тези за останалите, а липсата на воля в НАТО да посочи вината на Грузия за започване на конфликта, показва избирателно отношение към международното право.
След края на „Студената нойна" руснаците доброволно отстъпиха от санитарния кордон в Източна Европа, затова болезнено ще реагират на приемането на Украйна и Грузия за нови членове на алианса. Не съдбата на Южна Осетия и Абхазия е „квинт есенцията" на кризата между НАТО, Европейският съюз и Русия. Евентуалното приемане на Украйна и Грузия ще доведе до окончателното втвърдяване на отношенията и до утвърждаване на двуполюсния модел. Случаят с Косово показа на света, че даването на независимост на нови държави се възприема далеч по-безболезнено, отколкото изграждането на устойчива военна инфраструктура на място където преди по-малко от две десетилетия е съществувала мощна военнополитическа организация. Защото линиите на руското отстъпление след „Студената война" и изравняването на силите достигна твърде далеч, за да продължи да се поддържа.
Без капка ентусиазъм си позволявам да прогнозирам възраждането на двуполюсния модел като гаранция за запазване на статуквото. Непрекъснатите и често пъти унизителни за една велика сила отстъпки, които беше принудена да прави Русия превърнаха САЩ в сприхав партньор на великите европейски държави. За наблюдателните политически анализатори, историци и политолози не е тайна, че често пъти правителствата на тези страни като че ли бяха принудени да симулират вярност към идеите, идващи от богатата и „щедра" Америка. Но това не може да продължава безкрай, дори и с цената на вечната неприязън към Русия.
Бележки
1.Баева,И., Международни отношения, 2008, кн. 1. с. 24.
2.Димитрова, П., Проблемът Изток-Запад, Превъплащения в ново и най-ново време, С. 2005, с.252.
3.Пак там, с.259.
4.Пак там.
5.Чукова, Р. Централноазиатският „път на петрола" между изтока и запада, Проблемът Изток-Запад, Пос. Съч, с.209.
You are reading Русия и неизбежното... articles
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти

Моралните абсолюти

основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност