Последно обновени:
- 23.04.2024 Т. Стойчев с 'Митницата винаги е била разглеждана като касичка за политическите партии'
- 11.07.2019 Публикации (от главното меню) с 'Докато раковите заболявания и смъртността...'
- 09.06.2017 11. Становище по Становището на последния КСНС'
- 09.06.2017 12. Левицата умира с подменена идентичност'
- 30.12.2016 в Други Мероприятия вижте за 30 години БАК
- 30.05.2015 В раздел научна дейност на НААФ са добавени доклади на Председателя на НААФ, изнесени на научно-теоретична конференция във В. Търново'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за нац. сигурност на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 23.11.2014 В раздел научна дейност на НААФ е добавена статия за Тероризма на полк. Стойков, проф., д.т.н. и доскорошен зам. ректор на Академията на МО'
- 03.07.2013 Публикации с 'Не само в НРС, и в ДАНС се крият служебни и финансови злоупотреби'
- 06.02.2012 Статия на представляващия партньорската на НААФ организация 'Българско бюро за разследване'.
- 28.07. 2011 'Мнения и анализи' с мнение на ОР Манол Тенчев за Пистолет или револвер за българските полицаи и охранители
- 19.05.2011 Публикации (от главното меню) със статия от В. Вацев
- 19.07.2010 Публикации (от главното меню) с мнение на проф. Е. Гиндев
- Aнтитерористична подготовка
Косово трябва да бъде независимо!
Последна промяна (Четвъртък, 16 Октомври 2008 11:06) Събота, 07 Юни 2008 20:06
Едно интервю с Дина Алборова
Косово трябва да бъде независимо! Именно независимо, а не зависимо от някой.
Беше интересно да прокараме паралел, да разберем различното в Косово, да определим възможно ли е опитът на Косово да послужи на нас или дали ще можем ние да споделим с тях своя опит. Можахте ли Вие за себе си да определите в какво все- таки се състои уникалността на Косово и по какво тамошната ситуация се отличава от нашата?
Там войната е прекратена с идването на НАТО, а тук с въвеждането на тристранните миротворчески сили. Поради това за Косово САЩ е спасител. Това също е разбираемо. Така и у нас има положително отношение към руските миротворци. Те също олицетворяват за нас края на войната, края на нашето унищожение. Поради това отношението на косоварите към САЩ е напълно разбираемо за мен. Към това се добавя и геостратегическото положение на Косово. Европа не се нуждае от конфликти и войни до своите граници. Още повече, че Косово граничи с мюсюлмански страни (Албания, Македония, Черна гора). И в сърбите има големи опасения, че има радикално настроено население, което цели възраждане на Велика Албания, че Косово иска да се отдели, за да се присъедини в бъдеще към Албания, към което да бъдат присъединени албанските части на Македония и Черна гора. Но в самото Косово, доколкото ние можехме да разберем от общуването с косоварите тези настроения не са популярни. Младежта в Косово е настроена проевропейски, стреми се към Евросъюза, за откриване на границите и мислите за Велика Албания твърде малко ги вълнува. Има разбира се определена част от населението, която поддържа тази идея, но тя е твърде малка. За ООН, САЩ и ЕС е важно разбирането, че това е мюсюлманска страна. А доколкото признаването на Косово не е през планините, това е единствената мюсюлманска страна, която позитивно се отнася към САЩ. Така базите, които са разположени там означават американско присъствие на Балканите, откъдето те ще могат да контролират целия мюсюлмански свят наоколо. По този начин се оценява, че е по- добре да имат приятелски настроено Косово отколкото Косово в състава на проруска Сърбия, която има натрупан негативен опит в отношенията си със САЩ. Макар Сърбия също да желае включване в ЕС, то това желание е да става стъпка по стъпка, докато Косово има незабавна готовност за това. То ест, не става въпрос за косовска държавност- на тях независимост им е потребна само като етап от пътя към влизане ва ЕС, за да може Брюксел да им сстане столица. Ставащото с обикновенните хора по принцип никого не интересува. Същите представители на международните организации ни говореха откровенно, че Косово по ниво на корупцията заема четвърто място в света и въпреки това, те са готови да признаят Косово. Там има и огромен проблем с наркотрафика, с отвличането и търговията с хора, за което всички знаят и въпреки всичко те искат да признаят Косово. Това действително е уникална ситуация. Според Вас действително ли признаването на Косово ще стане скоро факт?
Мисля, че признаването на Косово е въпрос на време. Сега международните структури търсят способи за реализиране на тази идея, защото Русия, Китай и някои европейски страни са против. И ако със страните от ЕС все някак ще се договорят, то ситуацията с Китай и Русия е сложна.Макар това да са велики държави, противостоянието им на САЩ, ЕС и др. не е съвсем понятно. Белград счита, че международната общност грубо нарушава международното право, което гарантира териториалната цялост на държавите, макар и същевременно да говори за правото на нациите на самоопределение. Сега последното се игнорира. И в Белград си задават въпрос, защо те са сами, когато ратуват за съблюдаване на международното право всъщност се оказват негови рушители. Когато в Белград се срещнахме с независим експерт, то беше зададен въпросът: в случай на признаване на Косово от международните структури ще признае ли Сърбия Южна Осетия. Той отговори, че едва ли, но разбира се, ако голяма страна, например Русия се застъпи, то Сърбия би се присъединила към предложението. Да поговорим и за механизмите. Уверяват ни, че ситуацията в Косово е уникална, но аз ще кажа, че ако признаването се състои, то това ще е прецедент. Няма никакви основания да се говори за абсолютната уникалносст на Косово. Личното ми мнение е, че независимостта на Косово трябва да бъде призната. Не за това, че е окупирана от международната общност, а за това, че действително по- голямата част от населението не желае да живее в Сърбия. За мен особено важен ще бъде референдумът, който не желаят да проведат за сега нито европейските структури, нито проевропейски настроените партии. Но в Косово има такива организации, които настояват за плебисцит, желаят това, защото “това касае нас и ние сами трябва да решим”.
Бяхте ли в сръбските анклави на Косово? Каква е ситуацията там? Как те се отнасят към идеята за признаване независимостта на косовската област?
Картината в сръбските анклави е твърде тъжна. Дори тези сърби, които живеят далече от границата ясно осъзнават, че ще им се наложи да напуснат Косово. Те ще отидат в Сърбия или Северна Митровица. Сърбите и албанците живеят в два паралелни свята и на мен това ми е познато: у нас е същото, без да има такова силно външно влияние.
И у нас, както и в Косово вече няма общ език, разбирателство, макар парламентът да е приел закон, според който в Косово са признати два официални езика- сръбски и албански и един регионален- турски. Въпреки това в албанската част сръбски никой не говори. Има твърде голямо недоверие между народите. За сърббите в Парламента са заделени единадесет места от общо повече от сто. Сърбите фактически не взимат участие в изборите. Според самите албанци върху месстните сърби голямо влияние оказва Белград. Косовските сърби пък ни казваха, че ако те наистина слушат Белград рискуват да загубят работата си и то при наличието на особено високата безработица. Така икономическите механизми манипулират населението.
Ситуацията твърде напомня случващото се в нашите анклави- грузинците също така се боят от нас, тях също така ги манипулира Тбилиси. Какво ще бъде утре, ние не знаем- строим обходни пътища, обводные ЛЭП?? и водопроводи- остава ни да издигнем само стени, които да ни отделят едни от други....
Но да се върнем към сръбските анклави в Косово. Що се касае до Северна Митровица(сръбския анклав, граничещ със Сърбия) то настроенията тук силно се отлечават от тези в анклавите отдалечени от границата. Населението твърдо отстоява своите позиции, те заявяват, че ще излязат от състава на Косово в случай на неговото признаване. В сръбските анклави навсякъде могат да бъдат видяни огромни плакати: “Русия, спаси ни!”; “Русия, помогни!” И честно да кажа, беше много тъжно, когато в Прищина звучаха признания в любов към САЩ, докато там голямата надежда беше Русия. Аз самата не знам доколко тази надежда е оправдана- става въпрос не само за Косово. Става дума за много по- глобални процеси- взаимоотношенията на Ррусия със Сърбия от една страна и с ЕС от друга. Разбира се, бъдещето ще покаже избора на Русия, но аз мисля, че все таки Косово ще бъде признато, независимо дали тя иска това или не. Проблемите на косовските сърби също трябва да бъдат решени. Това знае и Белград: когато ние питахме готова ли е Сърбия да приеме огромен поток бежанци, който може да възникне след обявяване независимост на Косово, то те ни отговаряха уклончиво- строи се и т.н. От друга страна се признаваше, че тези международни военни сили, които са сега в Косово гарантират безопасността и на сръбските анклави. Но те няма да може да ги защитават цял живот. Твърде странна ситуация- нестабилното в икономически и политически план новообразование има всички шансове да получи независимост и членство в ЕС. Заедно с Вас в Сърбия и Косово пребиваваше и грузинска делегация. Как те се отнасяха към ставащото там, нали във въпроса за признаването независимостта на Косово днес Грузия вижда своето двусмислено положение- от едната срана са Южна Осетия и Абхазия, от друга САЩ?
Грузинската страна много адекватно оценяваше ставащото. Задачата на нашето пътуване беше не политическия спор, а запознаване отвъртре със ситуацията в Косово. Но когато в последният ден се събрахме, след като всичко беше видяно и се събрахме да обсъдим въпросът дали е необходима на Косово независимост, цялата осетинска делегация отговори утвърдително, а от грузинската делегация такъв отговор даде само един, докато другите имаха големи съмнения.
Ако прокараме паралел между Косово и Южна Осетия, какъв извод бихте направили за себе си?
- След това пътуване аз още по- твърдо рабирам, че Южна Осетия не бива да има никави претенции в това отношение. За разлика от Косово у нас има всички институти на държавност; референдуми са провеждани неведнаж; изборите ни протичат на високо ниво и се получава действително народен вот. Всичко това са плюсове. Докато при тях всичко върши UNMIK, което поставя въпросът- независимост ли е това? Много независими държави гледат на Косово като на преццедент. Нека те претендират на независимост, нека ги признаят и в света да няма дестабилизация, от която всички се боят. Просто е нужно да се разработят механизми за признаване независимостта на новообразованията.Ситуацията се променя и трябва дая догонваме. В Белград ни говореха: “Разбира се, признаването независимостта на Косово ще бъде прецедент. Представяте ли си какво ще започне след това?”Според мен не бива историческите събития да ни възпират. Политичесската карта на света се е променяла, променя се и ще продължи да се променя. Това са нормални процеси. За мен главното е в новата държава да бъдат съблюдавани човешките права, всички да са равни пред Закона и той от своя страна да работи. А по въпроса за признаването на Косово аз също считам, че то трябва да бъде независимо. Именно независимо, а не зависещо от когото и да било.
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).
Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.
След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.
На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.
На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.
Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.
Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.
Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.
Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.
Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.
Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).
Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.
На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.
На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.
Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.
Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.
Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.
Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.
Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.
Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.
Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.
Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).
Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.
За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.
Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.
По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.
Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.
Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):
- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;
- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;
- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;
- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?
Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.
Същата оценка беше одобрена и от колегите му.
НААФ
Собствена информация
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ефектите от глобализацията, усилващите се успоредно с това конфликти от разнороден характер, мащабната икономическа и финансова криза водят до дълбоки и често трудно предсказуеми динамични промени във вътрешната и външна среда, пораждат рискове и заплахи, които застрашават националната и международна сигурност.
За да бъдат своевременно доловени и оценени, тези рискове и заплахи изискват всяка национална държава, водена от обща отговорност, сама да осигури ефективна система и състояние за сигурност, гарантиращи нейното собствено постъпателно и проспериращо развитие, но и пълноценно включване в международната система от пълноправни отношения и отговорности.
Това може да бъде постигнато единствено с обединение и мобилизация на цялото общество, нация и техните ресурси, при условията на строго съблюдаване на Коституцията и законите на страната.
Срещу това ни се предлагат от години партийно- конюктурни решения, крепящи и увековачаващи едно нестабилно и безотговорно статукво, често повлиявано и подкрепяно от чужди на националните интереси и цели субекти.
С публикуването на поредното решение № 175 от 14.12.2010 г., на Комисията за разсекретяване досиетата станаха известни поредната порция кадрови служители и сътрудници на българските специални служби- на работилите в МВнР посланици и генерални консули.
Въпросният списък не е изненада, а напълно очакван и закономерен резултат, след като през всичките години на преход отговорните за управлението на страната политически субекти и техните представители във властта, при формиране и взимане на политически, управленски и законодателни решения демонстрираха конюкторни интереси, неразбиране и безотговорност по отношение осигуряване на демократичните промени и национална сигурност.
Именно това заложи траен процес на разложение на обществения морал, националното единство, несправедливо социално подреждане и разпределение, недоверие в държавнността и от там тоталното ресурсно и кадрово обезсилване на най- важните институции.
Подобни решения целяха единствено домогване и увековечаване във властта на същите тези субекти, чиято цена е пълно разминаване с непрекъснато прокламираните и произтичащи от реалната демокрация граждански, човешки права и равнопоставеност.
Сегашните, постфактум разиграни недоволства, изненади, крайно противоречиви виждания и дори формална съпротива срещу огласяването на служители и сътрудници на българските служби от същите политически играчи, власти и институции са единствено опит за привличане на внимание и подкрепа с оглед гарантирано участие в очертаващи се на хоризонта поредни избори.
България се намира в период на труден преход, допълнително утежнен от независещи от нас фактори и обстоятелства.
В своята история ние неведнъж като народ сме доказвали, че в тежки, опасни за съществуването на нацията и държавата моменти, сме намирали, мобилизирали и използвали в пълен обем собствените си ресурси, без да се поддаваме на внушения и решения, диктувани ни отвън.
В тази връзка ние настояваме и политическите субекти, власти и институции да се отнесат компетентно и отговорно към националната сигурност на Република България, да набележат, предложат и проведат най- неотложни мерки за преустановяване на вредните за запазване единството на обществото и нацията ефекти.
София,
16 декември, 2010 г. Председател на УС на НААФ:
Тихомир Стойчев
Кой върти
Моралните абсолюти
основа за ...
За палежите на коли
От ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/Клуб Сигурност