Tрансграничните енергийни проекти

С поведението си България се оказва заплаха не само за себе си, но и за международната сигурност

Тихомир Стойчев

Каквито и разговори да се водят за настоящето, бъдещето и националната сигурност на България, мненията се обединяват около безусловна необходимост от участие на страната в трансграничните енергийни проекти. Много се говори и за необходимостта от диверсификация, т.е. осигуряване на независимост и алтернативи за доставките. Никой обаче не се наема, повтаряйки тези заучени фрази, да обясни като как ще си осигурим тези алтернативи. Безспорно, в новата външнополитическиа ориентация на страната ни доминира западно- либералния модел на демокрация и изграждане на тази основа на стабилни връзки с ЕС и САЩ. Чудесно би било обаче, ако тези нови вектори на дружбата могат да пуснат енергия.

За съжаление обаче, май те чакат откъм нашата посока.

Всъщност от думите на премиерът Бойко Борисов, изречени по време на срещата му с посланиците на страните от ЕС се разбра, че той е за отказ от строителството на АЕЦ „Белене” и нефтопровода Бургас – Александруполис, макар неговата позиция да предшества официално приети и оповестени решения. Като мотиви той изтъкна, че нефтопроводът преминава през охранявани природни резервати и неговото строителство не се одобрява от местните жители, докато АЕЦ трябвало да бъде замразен до намирането на задгранични стратегически инвеститори и уточняване кога България ще възстанови вложенията си. Ако управляващите се съобразяваха наистина с това, което масово искат хората, едва ли страната ни щеше да бъде доведена до това състояние само за двадесетина години. Всъщност България почти не участва в проекта на нефтопровода, макар нейните задължения да достигат вече 4, 88 млн. долара. Меморандум за реализация на този проект е подписан между Русия, Гърция и България още през 2004 г. На тази основа е създаден и операторът Trans-Balkan Pipeline B.V. (в който 51% акции са на Русия и по 24,5% се поделят между Гърция и България. През август 2009 г. Русия посредством „ТранснефТ” и „Роснефт” заяви участието си в нефтопровода  Самсун—Джейхан (мощност — 75 млн. тона годишно), където нейни партньори са италианската ENI и турската фирма Calik, но не пожела да се откаже от реализацията на Бургас- Александруполис. Напротив, предвиждаше по него да транспортира по- скъпия, нискосернист нефт КТК, докато по евтиният се транспортира по тръбата за Турция. Що се отнася до проектът за строителството на нова АЕЦ, то неговата предварително изчислена стойност към времето на подписване на контракта възлиза на €4 млрд., като Русия предложи да финасира строителството срещу кредит или правото да изкупи част от завършеното съоръжение. На този етап са извършени дейности по подготовката на площадката и е поръчана доставката на част от оборудването. Срокът на съглашението с НЕК изтича в края на септември, а отказът от Белене предвижда изплащане на неустойки, които могат да достигнат един милиард .

Със сигурност наблюдаващите България в бъдеще ще се въздържат от дългосрочни прогнози.

Да не говорим за сериозни ангажименти и доверие.

Може също да последват масови изводи, че българите не разполагаме с политически и управленски капацитет, след като не сме в състояние да  следваме собствените си интереси.

България за пореден път показа в каква голяма степен нейната политика е зависима от политическата конюктура и моментни хрумвания.

Вероятно направила съответните констатации, руската страна предприе незабавни мерки. При това не личи никак те да са продиктувани от политически съображения и емоции.

Просто икономическа целесъобразност и пазарни правила.

Всъщност ако се изключи лекцията на руският посланик Исаков във ВСУ от преди дни, никой от руска страна официално не се опита да ни поучава или отнема правото сами да решаваме.

Това обаче не попречи на газовият гигант „Газпром” да реагира светкавично.

От там официално обявиха, че започват подготовката на технико- икономически разчет за осигуряване на алтернативен маршрут за Южен поток (South Stream) през Румъния. Всъщност въпросът с участието на Румъния в „Южен поток” не е съвсем нов. Още през февруари, 2010 г. зампредседателя на руския „Газпром” проведе в Букурещ поредица от срещи с висши чиновници от румънската енергетика, след което се появи оскъдна информация, че е отправена покана към румънската Transgaz да вземе участие в проекта и че е възможно учредяване на гръцко- румънска компания за целта. Почти по същото време(16.02.2010) министър- председателят на Гърция Георгиос Папандреу проведе преговори в Москва с руския си колега Вл. Путин. След тази среща стана известно, че предмет на разговорите е бил осигуряване на вътрешноевропейска подкрепа за изграждане на газопровода „Южен поток”.  Гърция е поела своите ангажименти да лобира пред европейските институции,като си сътрудничи с други европейски държави, за да може той да бъде включен в трансевропейската енергийна мрежа. Тогава руските медии не пропуснаха да припомнят съществуването и на проекта за нефтопровод Бургас- Александруполис, междуправителствено съглашение за който е подписано още през 2007 г., оценяван предварително на около един милиард евра. В сряда(15 юни, 2010 г.) стана факт обсъждане между директора на руския енергиен гигант Алексей Милер и министърът на икономиката, търовията и деловите среди на Румъния Адриян Видану, на която присъстваха извънредния и пълномощен посланик на Румъния в Русия Константин Григорие и шефовете на Romgaz S. A. и Trnsgaz S.A. Марчел Питею и Флорин Мунтян.

Тази промяна в отношенията между руската и румънската страна е нов момент, доколкото доскоро беше официално известно твърдото решение на „Газпром” да строи газопровод, отвеждащ суровина до Румъния без продължение за трети страни. Светкавичната реакция след неизяснената и колеблива българска позиция по неучастието ни в международните енергийни проекти, както и достатъчно високото ниво на участниците в срещата сочи, че минутите на България изтичат неумолимо. Нашата позиция ще се окаже фатална единствено за намеренията на Гърция да участва в руските проекти. А това в условията на дълбоката икономическа и финансова криза може да се окаже непоносима тежест за икономиките и стабилността на двете балкански страни в бъдеще. Рязката промяна в руското поведение основно се обяснява освен с изказването на премиерът Бойко Борисов от миналата седмица и с това, че след идването на неговото провителство през 2009 г. на практика са спрени финансиранията от българска страна на съвместните енергийни проекти.

С реализирането на газопроводът South Stream, чиято пропускателна способност се изчислява предварително на 63 млрд. куб. м. газ, се цели осигуряването на газ за Гърция, Австрия, Италия Сърбия, Унгария и Словения.  Стойността на проекта се изчислява на около €8,6 млрд.

Предварително бяха подписани съглашения за неговата реализация между Русия, България, Сърбия, Унгария, Словения, Гърция и Хърватия  .  Русия и Хърватия подписаха междуправителствено съглашение за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на „Южен поток” през хърватска територия. Този акт беше скрепен с подписите на премиерите на двете страни, Владимир Путин и Ядранка, придружени съответно от министрите на енергетиката на двете страни,  Сергей Шматко и Джуро Попияч. До този акт Хърватия има подписан договор за доставка на газ с „Газпром”, чиито срок изтича в края на 2010 г. .Очакваше се газ да потече по тръбата през 2015 г. В новите условия и при нашето решение за неучастие в проекта, проблемно, да не кажем невъзможно, става участието и на Гърция в него. Новата ситуация може да обърка плановете и на такива инвеститори като италиянската фирма Eni (разделила си по 50% с руснаците), както и очакваща да получи дял от  20% френска EdF  . В петък представителят на „Гапром” Сергей Куприянов заяви, че преговорите в рамките на Южен поток с България продължават. Ден след него обаче това беше опровергано от заместник- министърът на външните работи на България Марин Райков, който заяви, че докато проект „Южен поток” поражда много въпроси, то по- важен за страната може да се окаже Nabucco. Дали пък липсата или ограничаването на алтернативи не означава диверсификация за нас? Генералният директор на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин посочи, че между „Газпром” и България съществуат още противоречия, едно от които е настояването на официална София за изключване от бъдещите доставки на посредника „Овергаз Инк”, където „Газпром” и Овергаз- холдинг” държат по 50 %.

Според експерти все още не всичко е загубено за България.

Възможно е да се постигне алтернативна договореност- едната част от „Южен поток” да мине през България до Гърция и Италия, а другата от Румъния да продължи за Сърбия, Унгария, Австрия, Словения и Северна Италия.

Дори проектът ще намали себестойността си.

Що се отнася до Румъния, тя се подсигури допълнитеилно .

Адриян Видяну подписа меморандум за доставка на газ от Азербайджан, който да бъде транспортиран с танкери през Черно море. Всички считат, че Южен поток при всички случаи ще бъде многократно по- печеливш за румънците .

Докато България е непоследователна и непредвидима, другите страни постъпват различно.

Австрия демонстрира склонност да осигури за „Газпром” монополни условия, каквито конкурентният проект Nabucco е получил през 2008 г.

В Русия е публикуван текст на междуправителственото съглашение между Русия и Австрия. Подписано на 24 април във Виена при посещението на министър- председателя Владимир Путин, то предвижда смесеното  дружество между „Газпром” и австрийската OMV да участва в строителството и експлоатацията на газопровода през австрийска територия, като достъпът на трети лица бъде отнет. С това се очаква получаване на статус TEN(трансевропейска мрежа), който се присвоява от Еврокомисията за ключови проекти, насочени към осигуряване на трайно устойчиво развитие и надеждност. Такъв статус по молба на Австрия, Румъния, България и Унгария през 2008 г., е бил присвоен на  Nord Stream в частта преминаваща през Германия. Предвижда се също Виена да осигури най- благоприятен митнически и данъчен режим за руските си партньори, като „Южен поток” бъде освободен от плащане на ДДС при внос на оборудване и системи, а ако има плащане на ДДС по някои доставки, то да бъде ускорявано тяхното възстановяване. Съглашението предвижда Австрия да се въздържа от приемане на законодателство, което да може да се отрази негативно на проекта или експлоатацията на газопровода за рамките на неговото окончателно изплащане. Очаква се срещу преференциалните условия „Газпром” също да направи някои отстъпки  .

Така формираната благоприятна международна среда за реализиране на трансграничните енергийни проекти и подкрепата, която те получават от онези европейски страни, през чиито територии те преминават или завършват рязко контрастират с прибързано демонстрираната позиция от премиерът Бойко Борисов за отказ от участието на България в някои от тях. При това положение стои открит и въпросът за политическото лице на България и за опасността от изпадането й в изолация.

Наскоро стана факт проектът на правителството за Стратегия за национална сигурност на Република България, в чиито преамбюл се твърди, че тя трябва да бъде разглеждана като основа за разбиране, планиране и осъществяване на политиката за сигурност. В основата на проекта са залегнали изискванията за постоянната загриженост за националните интереси, както и неделимостта на собствената сигурност от тази на региона, Европа и света. Специално място е отделено на обосновката, че реализирането на стратегически международни транспортни и енергийни проекти повишава степента на определеност на средата за сигурност. В документът е подчертано разбирането, че енергийната сигурност е не само елемент на националната сигурност, но и предпоставка за икономическа стабилност. Обосновано е наличието на задълбочаваща се зависимост на държавите от жизненоважни ресурси, между които енергийните и суровинни. Изготвилите проекта са изложили виждането, че „проблемите в тази област се превръщат в един от най-сериозните рискове за всички страни, независимо от степента на икономическото развитие и ресурсната им осигуреност”. Май с поведението си България ще се окаже рисков фактор не само за своята, а и за международната сигурност.

При това положение на кой да вярваме?

Дали на изпуснатите непремерени фрази или на декларираната от правителството дългосрочна воля.