Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Tuesday, May 22nd

Информация за членове

Регистрирайте се за да можете да имате достъп до този модул. Той е само за членове на НААФ, подписали Програмата и устава.

Login Form »

Toogle Panel

Последно обновени:

Гарантиране на продоволствената сигурност

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

 

Рейхан Салим

В днешния свят са в ход процеси, които са почти невидими и не привличат вниманието, но скоро те могат да окажат пряко влияние върху живота на милиони хора. Това, преди всичко, са борбата за ресурси, но не за петрол и газ, а за земя за селскостопански цели. Проблемите с намаляването на ресурсите, в по-голямата си част са свързани главно със запасите от нефт. Междувременно, на изчерпване са и ресурсите от обработваеми земи.

Изземването на земята е в ход в продължение на няколко века. Откриването на Америка от Колумб, експулсирането на местното население на Африка в необитавани територии и в други части на света, по време на колониалната епоха - всички илюстрации потвърждават това твърдение.

И в днешно време подобни примери могат да се намерят много. На много места пo света, частни инвеститори купуват големи участъци земя за създаване на природни паркове и резервати. Днес представители на индустрията за производство на био – горивa, са готови да изхвърлят много хора от земите им.

Сега, обаче, се случват необикновени неща: две световни кризи - хранителна и финансова се развиват успоредно и в крайна сметка водят до закупуването на земя за производство на храна извън собствената територия. Два паралелни процеса, два вида окупация на земята, но макар те да имат различна мотивация, то в края на краищата, всичко това води до едно и също.

Гарантиране на продоволствената сигурност (обезпечаването на населението с храна)

Редица страни, разполагащи с финансови средства, но внасящи храни, се опасяват от промяна на ситуацията на пазарите и се опитват да намерят източник на храна, печелейки контрол върху селскостопанските предприятия зад граница. Това се разглежда от тях като иновативна дългосрочна стратегия за обезпечаване на собственото население с храна на добра цена, по – надеждно от всякога. В тази категория са Саудитска Арабия, Япония, Китай, Индия, Южна Корея, Либия и Египет. От началото на 2008 г., висши представители на тези страни, пътуват по целия свят в търсене на плодородни земи в държави от типа на Уганда, Бразилия, Камбоджа, Судан и Пакистан. В провинция Дарфур в Судан, гладуват повече от 5 милиона бежанци, но чуждестранни правителства, за които може да се каже, че са луди, купуват земи в Судан да произвеждат храна предимно за износ, за своите граждани. Нещо подобно става и в Камбоджа, където гладуват 500 хил. души. Всичко това се случва днес. Някои страни просто са убедени в ненадеждността на пазарите и придобиват земя в чужбина за производство на храна. Страните, които продават приветстват това използване на собствената им земя заради получаването на нови чуждестранни инвестиции.

Осигуряване възвръщаемост на финансовите инвестиции

В условията на криза, всички участници на финансовите и продоволствените пазари - инвестиционни компании, пенсионни фондове, частни фондации, изхвърлени от пазара, поради колапса на системата - всички те се обръщат към земята. Това ще им осигури храна и гориво, като нов източник на печалба. В момента ситуацията е проста - храната е скъпа, а земята е много евтина. Затова, най-често решение на проблема с храната е да придобиват земя, и то желателно - най-плодородната, в близост до водоизточниците.

Във всички случаи печеливш ще остане частния бизнес. В кампанията за обезпечаването на продоволствената сигурност, правителствата играят водеща роля. И ако говорим за възвръщаемост на средствата, както винаги, на първо място ще бъде бизнес-общността. Когато се сключват договори за покупка на земя в името на „продоволствената сигурност", частния сектор се надява да използва това в свой интерес. Оказва се, че чуждите компании получават нова форма на контрол върху земята за производство на храни, които не са предназначени за местното население. Кой ще каже след това, че колониализмът е нещо от миналото?

Който иска да гарантира продоволствената сигурност, купува земи в чужбина. В пресата често се съобщава за придобиване на земя, в името на „продоволствената сигурност на населението". Например Саудитска Арабия и Китай изкупуват земя по всички краища на света - от Сомалия до Казахстан. Земи купуват и Индия, Малайзия, Южна Корея, Египет, Либия, Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства. Но този списък на страните, не е пълен. И това е впечатляващо. Във всяка от тези страни, ситуацията е различна. Някъде дори тя е много добра. Китай, например, самостоятелно се обезпечава с храна. Все пак, да не забравяме огромното население, загубата на обработваема земя поради градското и промишленото строителство, напрегнатата ситуация с недостига на вода. 40% от земеделските производители в света, живеят в Китай, но на тях се падат едва 9% от всички обработваеми земи. Ясно е, че правителството е принудено да се замисли за продоволствената сигурност. Добавяме тук и резервите в чуждестранна валута от около близо 2 трилиона долара, откъдето следва, че Китай разполага със средства за закупуване на земя. В страните от Югоизточна Азия, активистите на земеделските организации, са наясно, че Пекин е започнал да произвежда в чужбина храна, много преди появата на продоволствената криза. Правителството е приело политика на активно насърчаване на производството в чужбина. През последните години, са подписани над 30 споразумения в областта на селското стопанство с приятелски страни. Китай получава достъп до обработваема земя, в замяна на своите технологии, програми за обучение на персонала и развитие на инфраструктурата. Това се случва не само в Азия, но и в Африка. От Казахстан до Австралия, от Мозамбик до Филипините тече постоянен процес на придобиване или получаване под аренда на земеделски земи от китайски компании. Китайците създават земеделски стопанства, изпращат там фермери, учени и работници. Всички тези хора започват да произвеждат реколта. Китайците предпочитат да отглеждат в чужбина, ориз, соя, царевица, захарна тръстика и др. Оризът, отглеждан в чужбина, задължително е хибрид, получен от семена, внесени от Китай. Фермерите, отглеждащи културите често не знаят дали този ориз ще бъде за тях, или ще се изнася в Китай. Това създава възмущение сред местното население, особено в Африка.

Арабите имат други изходни позиции - пясъкът, ограничава развитието на аграрния сектор, но затова пък имат много петрол, финанси и възможности, по-специално в страните от Персийския залив. Правителствата там активно подкрепят стратегията за придобиване на земя зад граница. По това арабите си приличат с китайците. Това е естествено: двата най-големи до този момент купувачи на земеделска земя в света имат една и съща цел. Въпреки това, съществуват и редица различия.

В момента България също се намира в сложна ситуация по отношение на земеделските земи. Въпреки, че се положиха големи усилия от страна на Министерство на земеделието и храните, земеделската земя остава разпокъсана. Хората, които я притежават не могат да осигуряват производство поради липса на финансови ресурси. Често те са по-склонни да продават земя, вместо да полагат усилия за обработка. Това позволява на големите инвестиционни дружества да купуват значителни по размер терени. В структурата на инвестиционните дружества (фондове) влизат и чуждестранни компании, които косвено се превръщат в собственици. Те развиват успешно производство без гаранция за посоката на продажби на продукцията. В същото време стартирането на земеделско стопанство в България и осигуряването на неговото развитие е една нелека задача.

Предстои да се измине дълъг път на уедряване на земеделските парцели.

Земята трябва ефективно да се обработва и самото земеделие трябва да е икономически ефективно. Въпреки помощите от ЕС, субсидирането не е достатъчно.

 

 

Световните селскостопански пазари почувстваха осезателно последствията от глобализацията. Промените в структурата на търсенето и предлагането вече няма да имат чисто регионалното въздействие, а ще се разпространяват в целия свят. Тази пазарна връзка намери отражение в последния срив на цените на земеделските продукти, както и в предшестващия им скок в световен мащаб.

Високите цени провокираха разширяване на производството.

Високите цени на селскостопанските продукти през 2007 г. и първата половина на 2008 г. доведоха до силната глобална тенденция на разширяване на засетите площи със селскостопански култури, както и увеличаване на производството на повечето култури. През този период в световен мащаб се увеличиха рязко инвестициите в производството на торове, пестициди и селскостопански машини.

Сред най-важните фактори, оказващи влияние, наред с глобалния ръст на населението, преди всичко е развитието на световната конюнктура и покупателната способност.

Заедно с това, нововъзникващото "охлаждане" на глобалния пазар, свързано с относително високите цени на храните, чувствително може да се понижи глобалното търсене на селскостопански суровини. В много страни, увеличаването на цените на хранителните продукти вече е довело до значително намаляване на тяхната консумация.

В търсене на равновесието

Силният спад в цените на повечето видове селскостопански продукти оказа амортизиращо влияние върху глобалната инфлация на цените на хранителните продукти.

Влошаването на пазарните перспективи значително влияе на цените на изкопаемите суровини, както и на селскостопанските такива. В средносрочен план, падащите цени на петрола и енергията, могат да понижат увеличените разходите за производство и преработка във всички отрасли. Днес, заедно с намаляващите цени на фуражното зърно, намалението на загубите ще помогне да се намалят цените на международните превози. "Отслабващото" евро вече подобри конкурентоспособността на износа.

 

Проблемът, както можем да видим, е много сериозен и темата за преразпределението на земеделска земя в световен мащаб ще се разглежда все по-подробно.

 

 

You are reading Гарантиране на продоволствената сигурност articles

 

Полезна информация по темата

Легитимация

За палежите на коли

Председателят на НААФ в разговор по СКАТ. Вижте запис на предаването на Велизар Енчев

Пресконференция

naaf1
от 12.01.2010г.
21.01. 2011. РАЗСЛЕДВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА! Четете тук.

От ПРИЯТЕЛИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/
КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/
Клуб Сигурност

НААФ на 4 очи

naaf_na4
Т. Стойчев и Н. Радулов в 'на 4 очи' с мнения за спецслужбите. Вижте >>>

Т. Стойчев в епицентъра...

stoichev_svetla

On English

stoic

Кой е тук

В момента има 44 посетителя в сайта