Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Tuesday, Jul 16th

Информация за членове

Регистрирайте се за да можете да имате достъп до този модул. Той е само за членове на НААФ, подписали Програмата и устава.

Login Form »

Toogle Panel
  1. Cell Phones and PDAs
  2. Computers
  3. Video Games
  4. Скоро по книжарниците!

  5. HarryLorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus et magnis dis parturient montes.

  6. Horton MovieLorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus et magnis dis parturient montes.

  7. NorwayLorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus et magnis dis parturient montes.

  8. AppleLorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus et magnis dis parturient montes.

  • « Previous
  • « Next
  • « Stop
  • « Play

Последно обновени:

Пищов - само на действащи военен и ченге

 

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Оръжието- демократично право и отговорност

В отговор на статията на Анелия Тренчева, психотерапевт, „Пищов - само на действащи военен и ченге”, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=616608#Scene_2

Авторката на въпросната статия, възмутена от инцидент, станал в софийска област, при който пенсиониран военен уби с личното си оръжие по- млад мъж, настоява да бъде иззето оръжието от гражданите и то да бъде давано само на действителни служители. Тя твърди, че притежанието на оръжие от онези, които някога са били под пагон е опасно.

Като бивш служител на МВР и сега редови гражданин ще си позволя да предложа друга гледна точка.

За руските филми популярно се казваше, че ако на стената има пушка в началото, то тя обезателно ще гръмне до края. (Поне така учели студентите в тогавашния ВИТИЗ).

Някой по същата логика мисли, че от изключенията може да извежда правило или да вменява вина на всички, които са служили на страната си.

„При бившите военни и полицаи оръжието символизира институция, призвана да охранява, ...да налага ред, включително и силом...”- твърди госпожата.

Не съм предубеден, но е твърде трудно с неизкушена от особени знания за военната и полицейска служба дама да се спори.

Има риск аргументите да останат нерабрани.

Не оръжието е определящо за авторитета и ефективността на институцията, охраняваща спокойствието и сигурността. Много по важни са наличието на определени качества, мотивация, морал и силно чуство за обществен дълг.

Така оръжието се превръща единствено в необходим атрибут, като въпросът с негового носене и използване е строго регламентиран в закона, пред който всички са равни.

Служилите в службите за сигурност и отбрана се подлагат на специални процедури още при подбора, обучението и възпитанието, минават периодично на медицински и психопрегледи. Придобитите и закрепени по този начин качества остават за цял живот дълбоко вкоренени в тези хора, така както в тях е вкоренен респекта пред правото и законноста.

Подобни процедури след приемането на съответните законови промени минават, преди да получат правото да носят и ползват оръжие колекционери, ловци, спортни стрелци, охранители и други, които доказват тази своя потребност.

В кро на краищата в една демократична държава гражданите имат права, които могат да бъдат ограничавани единствено в изключителни и предвидени от закона случаи. Същата демократична държава се задъхва от ежедневни прояви на престъпност, докато самата тя не разполага с достатъчен капацитет да гарантира еднаква сигурност за всички.

В този аспект не само служителите на силовите и специализирани ведомства, но и получилите право да носят оръжие могат да бъдат онзи резерв, на който обществото при определени условия ще може да разчита. И сега в много от малките и отдалечени населени места под ръководството на местната власт или представител на МВР местните хора твърде успешно се организират за самоохрана.

Като безспорна проява на обществена воля и институционален авторитет винаги са се възприемали успехите на МВР и различните служби имащи задължения, свързани с гарантиране на сигурността. Докато са на служба, техните служители могат да разчитат на специлната защита, регламентирана от закона и традицията.

Техните бивши колеги също са участвали в подобни обществено значими и полезни акции, но след напускане или пенсиониране остават твърде беззащитни, без да говорим за умишлено прокараната от някои политици пропаст, разделяща бивши и настоящи служители.

Както сега, така и в минало задържани и осъдени извършители на престъпления научават кой ги е пратил зад решетките. В някои моменти тяхното желание за мъст често пъти се разпростира дори върху близки на въпросните служители, а какво остава за тях самите- полицаи, разузнавачи, следователи, прокурори, съдии и др.

Няма ли заради изключенията да бъде твърде неморално от страна на държавата и обществото да поисат същите тези свои бивши пазители да рискуват непрекъснато да получат отмъщение. А не един и два са случаите когато именно бивши служители са се намесвали в пресичане и дори разриване на различни престъпления. Не толкова отдавна бивш началник на една от дирекциите на МВР спаси живота на нападнат от озверяла група хулигани младеж, но заплати със своя. Ако имаше оръжие със себе си, със сигурност щеше да успее да респектира и дори задържи до идването на действащите си колеги престъпници.

Нека да се запитаме, ако на сегашните служители на закона непрекъснато им се нарушават правата, ограничават придобивките и в перспектива знаят, че ги очаква липсата на каквото и да било признани за достойно изпълнения им служебен дълг, дали толкова ревностно ще ни пазят?

Дали дълго ще бъдат мотивирани слуги на закона?

Според авторката, едно е тези хора да служат в „институция, която е организирана и йерархизирана, ..имаща правила за използване на оръжията, отговорност и строги санкции”.

Но това същото е валидно и в цивилния живот. Нима в държавата и обществото няма йерархия и закони.

Именно пред тях отговарят „военните и полицаите, когато се пенсионират”.

Повече от некоректни са многократните нападки и внушения от политици, че служители от „бившите силови ведомства” минавали от другата страна на бариерата. При всичките ми усилия си спомням за единици подобни примери, които на първо място собствените им общности изолират и осъждат. А това е по- тежко от всякакво институциализирано наказание.

Имало и друг проблем според авторката- „Хората, служили в армия и полиция, са обучавани по схемата “ние” срещу “тях”. Ние... сме добрите, които охраняваме обществото и налагаме реда. “Те”... са лошите, които трябва да бъдат поставени на мястото им”.

Да не би някой да мисли, че обществото се колебае на чия страна да застане?

Всъщност то натоварва определени хора, при определени кодифицирани условия, според собствените му потребности.

Въпросът е какво общество искаме?!.

Властите не са абстракция и трябва да бъдат активно коригирани и подпомагани.

За да може „лошите” да намаляват, „добрите” е добре да стават повече,.

Малцинството трябва да спазва правилата на мнозинството.

И в това добро мнозинство е естественото място на онези, които са му служили в най- активните си години.

Поне в много съвременни държави е така.

Военните и полицаите непрекъснато намаляват, докато се увеличават онези, които никога няма да облекат униформа, да положат клетва за вярност пред националния флаг и герб.

Не е ли по- добре обществото да даде повече доверие и уважение към тези, които са сторили това, на които то е доверявало да го защитават.

Поне такива са и стародавните ни традиции.

Тихомир Стойчев, бивш служител на МВР,

Председател на НААФ

Развитието на албанската демография I-ва част

 

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

НП шарже д'афер на Република Албания в Република България, д-р Б. Рама
1. Процесът на демокрaтизация на Балканите и аспектите на регионалната сигурност
Загубата на суверенитет на държавата в резултат на глобализацията представлява загуба на демокрация, тъй като това премества решенията до нива, на които демократичния суверен, народа, има ограничено или никакво право.
Тук ще се направи опит за изясняване връзката и влиянието между процеса на демократизация, глобализацията, албанския фактор и регионалната сигурност. За целите е необходимо да се внесе уточнение, че регионалната сигурност ще се разгледа по-широко. Поради това, тук е налице “проблемът на едновременността”, т.е. преход от тоталитаризъм към демокрация в същото време, когато става и прехода от планова автаркична  икономика към система на отворено стопанство и прехода от доминирана от Съветския съюз международна рамка. 
Преходът може да е отваряне към световната икономика и към глобален политически ред, аспект на различните сложни съвременни феномени, които често се включват в понятието “глобализация”. В този контекст, пространството за маневриране на националните правителства е все по-ограничено. Всички, представляващи мнозинството политически партии са отдадени на политиката на преход и това обяснява защо е толкова трудно за дадена отделна партия да предложи отличителна програма на електората и отговаря на обществените нужди.
Общоприето е преходът към пазарна икономика да е необходимо условие за демокрацията.
Безспорно е вярно, че са необходими частната собственост и икономическата предприемчивост. Преходът, обаче често се е свързвал с нео-либералната идеология, при която една крайна версия на свободния пазар е била наложена отгоре на общества, в които обществените (противопоставени на частните или държавните) институции се развиват незадоволително. Това предизвика едно нарастващо чувство, че се създават общества, в които егоизмът и себелоюбието се ценят над всичко друго. Прокарването на политики от такъв вид лесно може да окуражи запазването на ограничени форми на демокрация, със “слаб интензитет”, полу-демокрация, демократичен деспотизъм, при които участието на гражданското общество силно отслабва или се редуцира.
Може да се твърди, че в глобализацията е много трудно да се постигне реална демокрация на национално ниво или, по-точно, само на национално ниво. Животът на отделния гражданин дълбоко се влияе от решенията, които се взимат на различни нива: европейско, глобално, национално, регионално и локално. Все пак центърът на демократичната политика остава националното ниво. Ако чрез независима демокрация ние имаме предвид способността на гражданите да влияят върху решенията, които засягат техния живот, тогава демократичната политика трябва да се концентрира върху всички нива, на които се вземат значими решения. В този контекст, европейското ниво е от голямо значение. Може би именно чрез политическа интеграция може да се затвърди независимата демокрация, в случая на Централна и Източна Европа, в това число Балканите. Въпросът е дали политическата интеграция би могла да предложи алтернативен проект и ако е така, какво би могло да означава това. Взаимозависимостта на всички части на континента изисква голямо благоразумие, смелост, мултиплициране и постоянно отваряне на всички канали на политическа, икономическа, социална и културна комуникация.
Въпросът за връзката между международната сигурност и демократизацията в Балканския регион  е важен. При определени обстоятелства, както ще бъде показано по-долу, заплахите може да засилят глобализацията и глобализацията може да изостри заплахите.  В тази връзка се появяват някои твърдения.
Първото, позитивната взаимовръзка между международната сигурност и глобализацията съществува.
Второто, едно широко понятие за сигурността, която да разглежда нейните политически, икономически, екологични и социални, както и военни измерения е решаващо, защото те всички си взаимодействат и защото невоенните заплахи в някои случаи са еднакво опасни с военните.
Третото, различните свързани понятия, развити в анализа са сигурността, като идеята за дилемата на сигурността са ценни за разбиране на заплахите.
Четвърто, емфазата върху международното измерение на сигурността е подходяща, защото съдбата на опитите за демократизация силно се влияе от и силно влияе върху събитията, начина на мислене, етносите, ценностите и политиките.
Политиката на Запада и на организации като ЕС, НАТО, МВФ и Обединените нации понякога са помагали, но понякога са били много вредни за сигурността.
Потребността от стабилност в една анархична, но взаимозависима международна система, изисква проблемите на развитието да се разглеждат еднакво сериозно. Сигурността и развитието на етносите са неразривно свързани в дългосрочен план, тъй като е невъзможно устойчиво развитие без гарантирана сигурност на общество, съставено от разнообразни етноси, както е невъзможно наличието на трайна сигурност без развитие. Тези проблеми са еднакво приложими и за регионалната сигурност на Балканите, където през 1989-1995 г. започна процесът на политически плурализъм и икономическа либерализация.
Международната икономическа несигурност е несъизмерима заплаха за демократизацията на Балканите.
Проблемите на икономическата (индустриалната) сигурност, т.е. достъп до ресурсите, финансите и пазарите, необходими за поддържането на приемливи нива на благосъстояние и държавна (или недържавна) власт, са основната заплаха за демократизацията в Балканския регион. Известен протекционизъм и субсидиране на недобре работещи индустрии са политики, които осигуряват индустриална сигурност. Новите балкански демокрации са изправени пред икономически проблеми. Икономическите им системи трябва да се трансформират, но процесът може да се окаже нещо по-голямо, отколкото техните крехки политически системи могат да поемат. За демократизацията (в нейната либерална форма), за да оцелее пазарната икономика, държавата и международната общност все още играят голяма роля в гарантирането на сигурност за обикновените хора. “Поради това, че неведнъж е повтаряно, че демокрацията и свободният пазар са свързани, много изглежда са убедени в естествения резултат, че ако пазарът им предлага малко предимства, демократичната система сама по себе си е объркана...”
Сега, повечето албанци не свързват демокрацията с друго, освен с нарастваща бедност и несигурност, характерни с бърз упадък във всички форми на
 

Страница 10 от 13

 

Полезна информация по темата

Легитимация

  • Сомалия+

    Действия на САЩ и Великобритания срещу тероризма в Йемен и Сомалия са предизвикали атаката срещу самолета
    на "Нортуест еърлайнс"?  Продължава ...
  • Кавказ+

    Екипът ни счита, че това е регион, който е важен за световната сигурност. Ако имате желание да коментирате - заповядайте. Също можете и Вие да предлагате и други 'горещи' райони за коментари и анализи.

  • Африка+

    Значението на 'черния континент' все повече ще нараства за ЕС (а значи и за нас). Особено Средиземноморските му държави. Търсим автори.

  • Украйна+

    И украинците жънат успехи при защита на националната си сигурност.

    Съвсем естествено пред България като член на НАТО и ЕС ще продължава да стои въпросът с приемането на нейна територия на нови военни бази... към целия текст

  • Балканите+

    Търсим специалисти по проблемите на Гърция, Сърбия и Турция. Ако смятате, че можете да бъдете наш анализатор или да следите някои от медиите на съответните държави и да подавате най-важното - заповядайте.

За палежите на коли

Председателят на НААФ в разговор по СКАТ. Вижте запис на предаването на Велизар Енчев

Пресконференция

naaf1
от 12.01.2010г.
21.01. 2011. РАЗСЛЕДВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА! Четете тук.

От редактора

Варненец, по име Росен Марков се самозапалил близо до сградата на БНТ на 10 октомври, като обявил акта си за протест срещу новините на турски език по държавната телевизия.

Ощe

От ПРИЯТЕЛИТЕ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ОСВО /Обществен съвет по въпросите на отбраната/
КООСО /Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната/
Клуб Сигурност

НААФ на 4 очи

naaf_na4
Т. Стойчев и Н. Радулов в 'на 4 очи' с мнения за спецслужбите. Вижте >>>

Т. Стойчев в епицентъра...

stoichev_svetla

On English

stoic

Кой е тук

В момента има 24 посетителя в сайта